Остар. Книж. Бездейност. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност. Л. Каравелов, Съч. II, 25.
БЕЗДИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Който гори без дим. Бездимен барут. Бездимно гориво. // Който при горене не изпуска дим. Бездимна печка.
БЕЗДИ`МНО. Спец. Нареч. от бездимен; без дим. Моторите работят бездимно и се реализират икономии на гориво. ВН, 1952, бр. 162, 3.
БЕЗДИ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Спец. Отвл. същ. от бездимен.
БЕЗДИХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който не диша, не е жив; безжизнен, мъртъв. Той се обърна почуден и видя боеца паднал по гръб. Парче от снаряд бе раздробило лицето му — лежеше спокоен и бездиханен. П. Вежинов, BP, 20. Тя му показала бездиханния труп и го заклевала да отмъсти за смъртта на тестя си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. Какво е смърт? — Да легнеш неподвижна, бездиханна, / да нямаш мисли, чувства, кръв. .. Да си предмет! Л. Даскалова, СТ, 7.
2. Рядко. Поет. Който е затаил дишането, дъха си; занемял. И ние мълчахме, гледахме бездиханни неговите високи лачени ботуши. П. Вежинов, ДБ, 189.
БЕЗДИХА`ННО нареч. Поет. Със затаено дишане, без дишане. Внезапен вик, — светкавица изви / над сам главите им; — и се събуди / учителят от сън. — Виж, бездиханно, / като че ли заслуша се за миг / стихията. К. Христов, ПХ, 62-63.
БЕЗДИ`ХНО нареч. Индив. Поет. Бездиханно. Моята любов ти днес уби. / И горко ти, жена. Бездихно занемяла, / ти стоиш и гледаш. П. К. Яворов, Съч. I, 103.
БЕ`ЗДНА ж. 1. Много дълбока, като че без дъно пропаст. Преди още да седнем, ние надникнахме над тая бездна и не видяхме друго, освен белеещата се преспа, чийто край се не виждаше в дълбочината. Н. Попфилипов, РЛ, 45. Отведнаж пред тях всичко изчезна и се появи висок мост, който се простираше над една страшна бездна. Елин Пелин, ЯБ, 143. Мишката допълзя до крайния ръб на скалата и надникна в дълбоката бездна. О. Василев, ДГ, 8. Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60. • Обр. Нищо вече не ги свързваше… Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им. Д. Димов, Т, 221.
2. Поет. Неизмеримо, безкрайно пространство в дълбочина; глъбина. И тогава изведнъж се показа морето — огромен, тих и син простор, бездна от вода и небе. Д. Димов, Т, 443. Вилнеят вълните и лекия кораб / премятат над бездните тъмни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 181. Тука езерото няма прибрежие и на две стъпки от брегът дълбочината е бездна. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 97.
3. Прен. Книж. С предл. от. Много голямо количество от нещо (обикн. за преживявания, чувства и под.). Ти, и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Ал. Константинов, Съч. I, 63. Някой приближи до тях [осъдените на смърт], заговори, па се взре в тая бездна от жалби безмерни, от вопли безмълвни, която се разкрива пред него. К. Величков, ПССъч. I, 81.
БЕ`ЗДНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Който е много дълбок, който е като бездна. Пороен дъжд ли ме настигаше сред безднени клисури, буря ли поваляше до мене вековни дървеса, .. — вред и всякога душата намираше своето окриляне, чувствата — своя изблик. А. Страшимиров, УШ, 16.
БЕЗДО`БЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който не е доблестен, не проявява доблест.
БЕЗДО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма дом, подслон; безприютен. Тук-там в сенките на големите порти спяха, свили колене и облегнати на стените, бездомни старци и дрипави жени, със забити в ръкавите лица. К. Константинов, ПЗ, 176. Тежко на скитника бездомен! / Той никога не си е у дома, / другарите си сменя, няма спомен / и сам не знае де е родната земя. М. Петканова, КС, 13. Кукувицата е бездомна ленивка, гнездо не вие, яйцата си носи в чужди гнезда. Д. Манчев, БЕ II, 111. Бездомно куче.
2. Рядко. Който няма собствен дом, жилище. Пренасях се трети път, защото бездомните жители на българската столица се преместят постоянно от една къща на друга и са в своя род вечни номади. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128.
3. Като същ. Бездомник. Какво ни е събрало в този град, / удавен в блясък, пълен със бездомни? Мл. Исаев, ЯД, 84. Не съм довел голаци да грабят вашето имание, .., нити бездомни — да живеят в вашите къщи. Е. Мутева,* РБЦ (превод), 94.
БЕЗДО`МНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който няма дом, подслон. И луташе се до съмване около града. А на съзоряване минаваше през глухото тържище, дето спят по камъните бездомници — и там раздаваше на нищите злато. Н. Райнов, КЦ, 32. Пред метрото се бе наредила опашката на бездомниците, които търпеливо чакаха да се приютят за сън по стъпалата на станцията. П. Бобев, К, 64. В приюта за нощуване на бездомници холандецът води продължителен разговор с две тайнствени лица. А. Каралийчев, НЧ, 142.
