да прощава дребните грешки на хората, не умееше да прави разлика между волна и неволна вина. Л. Стоянов, П, 462. А той през това време по неволя се бе отдал на строг християнски пост, на покаяние за волни и неволни прегрешения. Т. Харманджиев, КЕД, 105. — И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76.
— Имайте пред вид, не за всяко малодушие,.., за всяко волно или неволно опущение,.., организацията има специални хора, които извършват наказателни операции.
В. Нешков, Н, 237.
7. Остар. Свободен, независим. — Аз ни на царя Александра съм хранен новек, ни на бога — послушна овца. Аз съм Момчил, войвода и волен новек. Ст. Загорчинов, ДП, 401.
8. Остар. Който е в противоречие с господстващите идеи, възгледи, норми. Директо-
ът на гимназията бе викал някои унители
а ги мъмре за намеса в политическия живот и волни съждения по повод атентата срещу императора. В. Геновска, СГ, 112-113. Нему се нинеше, не всинките тези волни и свободни думи и мисли и той сам ги е говорил или мислил някога. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 379. Причина за тяхното изгнание бяха, разбира се, волните стихове на младия чиновник от външното министерство и връзките му с разбунтуваната нает на офицерството. С. Северняк, ВСД, 171-172.
9. Остар. Доброволен. Иванно се изпотреп-ваше да нете тия страници от евангелието .. дето са описани синките прощални думи на Исуса Христа .. и волното негово страдание. Ил. Блъсков, ДБ, 39. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб, /тоз, що пише стих ил песен, / на идея волний раб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта... Колко лири трябват още? — каза Огнянов.. Комитетът се завзе живо за този въпрос. Предлагаше се от волни помощи да се събере сумата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. Волни пожертвувания.
О Волни упражнения (съчетания). Спорт. Гимнастически упражнения (съчетания), в които задължителните елементи са малко или изобщо липсват. Волна програма. Спорт. Част от демонстрация или състезание по гимнастика, в която спортистът изпълнява комплекс от гимнастически упражнения, комбинирани свободно по негова идея или идея на треньора му.
> Волен като птица; <като> волна птица. Разг. Употребява се за човек, който не е обвързан с никого и нищо, не се съобразява с нищо и живее свободно, според желанията си и обстоятелствата в момента. Тъй живя Калофер войвода десет години в Македония и още осем в Балкана — волен като птица. М. Марчевски, П, 22. Тук той ще бъде като волна птица сред красивата природа. М. Марчевски, ТС, 62. — Лесно ти е да обвиняваш другите в страхливост и в „благоразумие“. Защото си волна птица, нищо не ти свързва крилете. А. Гуляшки, Л, 395.
ВО`ЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от воля и от воля се.
ВОЛЕНТИ`Р м. Остар. Доброволец; во-лентирин. Гърците биле откъм турците и подписвале са като волентире в редовете на тур. войска. НБ, 1876, бр. 21, 83. Освен редовните войски, Турция има и откупници
— башибозуци и волентири — спахии и бе-дуини. С, 1872, бр. 41, 327. „Тоя кяфирин сега трябва да е при московците... Щом се обяви боят, аз ще ида да го диря; той ще е непременно с волентирите — на тях ще ударим..“. Ц. Гинчев, ГК, 355.
— От фр. УоюШздге през рус. (остар.) волентир. — Други форми: волинтйр, волонтер и волонтйр.
ВОЛЕНТИ`РИН, мн. волентйри, м. Остар. Волентир. През лятото на следую-щата 1876 г., в тъмния двор на габровския хотел в Букурещ, възкръсна една нощ пред мене същият ми другар, Ганьо, като волен-тирин, изсред една тълпа млади хъшове, които отиваха за в българските нети в Сърбия! Св. Миларов, СЦТ, 207.
ВОЛЕНТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от волентир; доброволчески. Това отделение са състои от 22 хиледи добре въоружени момци, които щат са предше-ствуват от волентирската чета на архимандрит Дунин. НБ, 1876, бр. 9, 36.
— Други форми: волинтйреки, волонтерски и вол онтйреки.
ВОЛЕ`ТЙНА ж. Диал. Увел. от вол; голям вол, волище, волина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВО`ЛЕЦ, мн. воловци, м. Умал. от вол. Керванджиите разпрегнаха бързо, хвърлиха сено на воловците, метнаха пуловете отгоре им. А. Каралийчев, СР, 34. Най-напред жената се разболя, после ходихме на битката,.., поболях се, волецът ми загина... Що да правя бе, норбаджи, не съм крив... Хр. Максимов, СбЗР, 25. Дий, воловци заморе-ни, / черна угар да ореме. /Дий, дий! Ц. Цер-ковски, Съч. П, 49.
ВО`ЛЕЮ-НЕВО`ЛЕЮ нарен. Остар. Во-лю-неволю. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя .. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна Асенно и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на „епопеята“ и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.
ВО`ЛЖКИ,-а, -о, мн. -и. Прил. от Волга (река в Русия, най-дълга в Европа). Такъв везбен мотив се среща само по пазвите на
