БАБАДЖАНКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Бабаджан, бабаджанка1, бабанка1, бабанко.
БАБАЙТ м. Разг. 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. Шеговит е тоя Милъо, и голям познавач на планините. Трябва да си представите ба-баит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик! Ив. Вазов, Съч. ХУП, 97. Често е правил борби с турски бабаити в Копаня. Ст. Младенов, БТР I, 94. // Разш. Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460.
2. Пренебр. Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. — Видиш ли тез бабаити. Само да им смигна — каза кантарджията, като се обърна към госпожа Зоя. Ем. Станев, ТЦ, 114.
3. Като прил., ед. неизм., мн. -и. Храбър, мъжествен. После два дни,.., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 1929, 307. Някои по-бабаити от търновските турци,.., взеха да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците, Ц. Гинчев, ГК, 14.
— От оур. babayigit.
БАБАЙТИН, мн. бабайти, м. Простонар. Бабаит. — Слушай, момче, започна наставнически Тодораки, — Бабаитин си и си силен момък! Добре! Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене... Какъвто си мурафетлия, на ден по две ке-бета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. Никола минаваше за бабаитин,.., вършеше глупости, които се разправяха като анекдоти из града. Ем. Станев, ИК I, 242. Лесно е да кажеш: скитал еди кой си три години. Ама това не ти е хаджилък с палмови клони, пе-снопеене и шиш-кебап; това не ти е шетня на млад бабаитин, тръгнал да стряска народа и да граби едри търговци. В. Мутафчиева, ЛСВ И, 79.
БАБАИТКА ж. Разг. Едра, силна жена.
— Все пак определенията „тиха, кротка женица“ нищо не говорят. .. Понякога тия „тихи, кротки женици“ носят скрити страшни заряди, такива, каквито нямат и най-страшните бабаитки. Н. Стефанова, ПД, 41.
БАБАИТ ЛЪК, мн. -ци, м. Разг. Бабаитство. — Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка, П. Здравкоа, НД, 76. — Ако е до бабаитлъци, аз ще ви туря всичките вас, героите, в джебчето на куртката си
— усмихна се презрително Христофоров. А. Гуляшки, Л, 411.
О Продавам бабаитлък (бабаитлъци). Разг. Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. — Хем гледайте да се позакътате там някъде! — съветваше тя Кръстя и Слава. — Не се навирайте много в куршумите, не продавайте бабаитлъци, .. Хайде, на добър час. Г. Караславов, ОХ I, 355.
БАБАДЖАНКО
— От тур. babayipitlik.
БАБАЙТСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бабаит (в 1 и 2 знач.). — Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката. — Посви-рете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци,..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя. Ц. Гинчев, ГК, 93. Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка. Д. Талев, ПК, 131. Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките,.. Но и тук сред корсетите на жените,.. , лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайва-ха бабаитско самочувствие и нечисто-плътност. Ем. Станев, ТЦ, 82. Пиенето оз-веряваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 189.
БАБАЙТСКИ. Разг. Нареч. от прил. бабаитски. Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите. Ем. Станев, ИК I, 60. Тук беше и упоритият старец от ЧамджасМито Шатараята,.., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него. А. Христофоров, А, 163. Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата. В. Геновска, СГ, 18.
БАБАИТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Качество или проява на бабаит; бабаитлък. Когато говореше, много ръкомахаше и по лицето му блещукаше искрата на юношеско безстрашие, на прекален героизъм или прекалено презрение. В известни минути това момчешко бабаитство му приличаше. Д. Немиров, Б, 137-138. Не е нужно бабаитство, а умение.
БАБАЙКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Татко; баба, бабан. — Скоро, деца, ще имате хляб. Бабайко и батъо ще ви донесат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. —Лели питаш, лудо младо, / дома съм си, сама не съм, / при мене йе стар бабайко. Нар. пес., СбНУ XI, 16.
— От тур. baba ’баща’.
БАБАКЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Бамбакерен. Оскуба си мома Ангелина, / оскуба си коси заковани, / откъсна си поли от земята, I та си спусна платно бабакерно, 1 да изтегли Момчил добър юнак. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 46.
БАБАКЕРЕН
