БАБАЛЪ`К, мн, -ци, м. Разг. Тъст. — Че туй, общината, да не ти е останала наследство от деди и прадеди! Зетят-писар, бабалъкът — пазвантин. Назначи и твоите сополанчета тогава, та да знаем кой ни управлява! Ст. Чилингиров, ПЖ, 94. Бе взел „мираза“ си от бабалъка, та го имаха за имотен. Кр. Григоров, ТГ, 48.
— Тур. babalık.
БАБА`М частица. Простонар. 1. За подчертаване, усилване; точно, именно. — Хубаво нещо е туй водата, а? — Бабам водицата, мене тя ме крепи — рече Пано. А. Каралийчев, ПГ, 137. — А сега всички ми завиждат. И има защо. Тъй стана тя, сестро, интереса бабам. Тъй наша Генка от кандидат-студентка стана младоженка. Хвърлихме, дето вика наш Пеньо*, „дюшеш“. Б. Николов, ВН, 1955, бр. 183, 4. Бабам законът. Съдът ще оправи и двете ви. — Колкото тебе що те оправи — подхвърли някой и се понесе смях. Кр. Григоров, ПЧ, 108.
2. Като междум. За израз на задоволство, възхищение. Търговска майка, бабам! Не ще приказки! От род е човека. Чудомир, Избр. пр, 229. Той зяпна и отвори срещу учителката черни, кръгли очи, дигна бабаитски ръка към засуканите си тънки мустаки и викна безсрамно: — Ох, бабам! Д. Талев, ПК, 190.
— От тур. babam ’татко мой’.
БАБА`Н м. Диал. Татко; баба`, бабайко. Свекре ле, ти мой бабане, / ко [какво] съм писмо получила — / двечера ж’додат айдути. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 121.
— От тур. babam ’татко мой’.
БАБА`НКА1 м. и ж. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанко; бабаджан, бабаджанка, бабаджанко. А мъжът, един силен такъв, бабанка един, ме прегърна през кръста и — право в участъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 178. — Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната. Й. Йовков, Б, 117.
БАБА`НКА2 ж. Разг. Силна, здрава, юначна жена; бабаджанка2. — Гледай го какъв е мухльо*, пък и той посегнал. — Ама и тя бабанка, хубаво го наредила. К. Калчев, СТ, 232.
БАБА`НКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанка1, бабаджан, бабаджанка1, бабаджанко. — Хайде да речем, мъже има там, такива бабанковци като Вандо ще я надзирават и укротяват. Ама Гана си е Гана, проста жена! Ст. Даскалов, СЛ, 60. Аз изхвръкнах от файтона и паднах право в ръцете на бабанкото, който ме занесе на ръце до бъчвите. Ст. Стратиев, СВМ, 83.
БА`БАРИ само мн. Диал. Младежи, преоблечени в чудновати смешни дрехи и с маскирани лица, които участват в обредни игри срещу Нова година и на Йордановден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1953.
БАБА`-ХАКЪ`, мн. няма, м. Диал. Обикн. у мохамеданите - откуп, който младоженецът давал на бащата на невестата преди сватбата. Дълго и горещо спореха сватовете с бащата в другата одая. Еляме долавяше пазарлъка за баба`-хакъ` и ушите й горяха, .., мъка стискаше бялата й гуша. Баща й я продаваше! Н. Каралиева, Н, 82. Един момък от Пиперково задирял някоя мома от Бяла. На момата баща й я не давал на този момък, защото не можал да му даде за обуща (баба` хакъ`) толкоз, колкото искал той. П. Р. Славейков, БП I, ХП.
— От тур. baba hakkı ’бащино право’.
БАБА`ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Здрав, силен, снажен, юначен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БАБА` ЧКО1 -то, мн. -вци. м. Диал. Бабанко, бабанка1. — Я-я-я-я! Какъв бабачко ще ми стане! — Тази дума за него означаваше едър, левент, силен, юначен. Т. Харманджиев, Р, 31.
БАБА`ЧКО2 -то, мн, -вци, м. Диал. Татко; бабайко. Тетьо льо*, ти стар бабачко, / малко ма нещо, почакай / поясо да си разпаша. Нар. пес. СбНУ XXVI, 100.
БАБЕ`1, мн. -та, ср. Разг. Умал. от баба1 (във 2 знач.); бабка, бабичка. След като излезе обявата във вестника, при мене дойде едно сухо, симпатично бабе на около седемдесет години. М. Топалов, ВН, 1962, бр. 3282, 4.
БАБЕ`2 мн. -та, ср. Диал. Малко гърне, гърненце обикн. за вода или ракия. Дядо Кънчо се изви към нея. — Я слушай… утре да не забравяш за ракия… Ето там бабето, вземи го и утре ми го донеси пълно. Ц. Церковски, Съч. III*, 8. Зема едно бабе, .. с което цери, налива в него вода и го оставя два-три пръста празно.* Нар. прик., СбНУ VIII*, 144.
БАБЕ`3, мн. -та, ср. 1. Само ед. Вид колбас от накълцано на ситно месо и дреболии от свинска глава, сварени обикн. в свински стомах; бабек. Дробовете на прасето ставаха на кървавица, варената глава на бабе`. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21.
2. Диал. Самият животински стомах за приготвяне на такъв колбас.
БА`БЕК, мн. няма, м. Бабе`3. Свареният и добре отцеден фасул се смесва с нарязания на тънки ивички лук, ситно нарязания бабек. Л. Петров и др., БНК, 156.
БА`БЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ.*. от бабя и от бабя се.
БА`БЕР м. Диал. Баберка.
БА`БЕРКА ж. Обикн. мн. Диал. 1. Недорасъл царевичен кочан с редки зърна; паберка,
