БАБАДЖА`НКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Бабаджан, бабаджанка1, бабанка1, бабанко.
БАБАИ`Т м. Разг. 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. Шеговит е тоя Мильо*, и голям познавач на планините. Трябва да си представите бабаит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик! Ив. Вазов, Съч. XVII, 97. Често е правил борби с турски бабаити в Копаня. Ст. Младенов, БТР I, 94. // Разш. Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460.
2. Пренебр. Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. — Видиш ли тез бабаити. Само да им смигна — каза кантарджията, като се обърна към госпожа Зоя. Ем. Станев, ТЦ, 114.
3. Като прил., ед. неизм., мн. -и. Храбър, мъжествен. После два дни, .., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 1929, 307. Някои по-бабаити от търновските турци, .., взеха* да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците, Ц. Гинчев, ГК, 14.
— От оур. babayiğit.
БАБАИ`ТИН, мн. бабаи`ти, м. Простонар. Бабаит. — Слушай, момче, започна наставнически Тодораки, — Бабаитин си и си силен момък! Добре! Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене… Какъвто си мурафетлия, на ден по две кебета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. Никола минаваше за бабаитин, .., вършеше глупости, които се разправяха като анекдоти из града. Ем. Станев, ИК I, 242. Лесно е да кажеш: скитал еди кой си три години. Ама това не ти е хаджилък с палмови клони, песнопеене и шиш-кебап; това не ти е шетня на млад бабаитин, тръгнал да стряска народа и да граби едри търговци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 79.
БАБАИ`ТКА ж. Разг. Едра, силна жена. — Все пак определенията „тиха, кротка женица“ нищо не говорят. .. Понякога тия „тихи, кротки женици“ носят скрити страшни заряди, такива, каквито нямат и най-страшните бабаитки. Н. Стефанова, ПД, 41.
БАБАИТЛЪ`К, мн. -ци, м. Разг. Бабаитство. — Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка. П. Здравкова*, НД, 76. — Ако е до бабаитлъци, аз ще ви туря всичките вас, героите, в джебчето на куртката си — усмихна се презрително Христофоров. А. Гуляшки, Л, 411.
◇ Продавам бабаитлък (бабаитлъци). Разг. Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. — Хем гледайте да се позакътате там някъде! — съветваше тя Кръстя и Слава. — Не се навирайте много в куршумите, не продавайте бабаитлъци, .. Хайде, на добър час. Г. Караславов, ОХ I, 355.
— От тур. babayipitlik.
БАБАИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бабаит (в 1 и 2 знач.). — Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката. — Посвирете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци, ..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя. Ц. Гинчев, ГК, 93. Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка. Д. Талев, ПК, 131. Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките, .. Но и тук сред корсетите на жените, .., лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайваха бабаитско самочувствие и нечистоплътност. Ем. Станев, ТЦ, 82. Пиенето озверяваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 189.
БАБАИ`ТСКИ. Разг. Нареч. от прил. бабаитски. Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите. Ем. Станев, ИК I, 60. Тук беше и упоритият старец от Чамджас, .., Мито Шатараята, .., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него. А. Христофоров, А, 163. Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата. В. Геновска, СГ, 18.
БАБАИ`ТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Качество или проява на бабаит; бабаитлък. Когато говореше, много ръкомахаше и по лицето му блещукаше искрата на юношеско безстрашие, на прекален героизъм или прекалено презрение. В известни минути това момчешко бабаитство му приличаше. Д. Немиров, Б, 137-138. Не е нужно бабаитство, а умение.
БАБА`ЙКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Татко; баба`, бабан. — Скоро, деца, ще имате хляб. Бабайко и батьо ще ви донесат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. — Лели питаш, лудо младо, / дома съм си, сама не съм, / при мене йе стар бабайко. Нар. пес., СбНУ XI, 16.
— От тур. baba ’баща’.
БАБАКЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Бамбакерен. Оскуба си мома Ангелина, / оскуба си коси заковани, / откъсна си поли от земята, / та си спусна платно бабакерно, / да изтегли Момчил добър юнак. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 46.
