платката си .. Танно и Танчовица най-напред се зачудиха, като чуха намерението на Тотка да става „баба“. Ив. Вазов, Съч. XI, 129. Бабата, която му отрязала пъпа, е и до днес още жива. Л. Каравелов, Съч. VII, 16.
9. Остар. Жена, която лекува с билки и баяния; врачка, баячка. Изпроваждат го [болния] при някоя баба, прочута вещица, която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36. Ако докторът е честен човек, .. ако му не приписва чудни, сложни и сладкогорчиви лекове, то болният го оставя и обърща са към бабите, .., към врачките, .., които .. отправят го колкото са може по-скоро в гроба, Знан., 1875, бр. 22-23, 358.
10. Диал. Игра с камъчета, боб и др. по начертана на земята, пода и под. фигура от успоредни и пресечени линии; бабици2, бабка2 (Ст. Младенов, БТР).
◇ Баба е майка ти. Разг. Употребява се като сърдит отговор от жена, когато някой й каже „бабо“. Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети и прави това, което е решил. Баба ти мома ли е? Жарг. Ирон. Казва се на някого, който се опитва да хитрува, да шмекерува, за да се покаже, че хитрините му се разбират. Баба шарка. Разг. Остра заразна детска болест, съпроводена с обриви по кожата и лигавиците; шарка. И лицето му стана така мило, така светло, така щастливо, щото ти се чинеше, че на миг се изгубиха грапелите на носа му, които му беше дала добродушната баба шарка. Ив. Вазов, Съч. УП, 31. Едно си <баба> знае, едно си бае. Разг. За човек, който упорито не се вслушва в забележки или съвети и прави това, което си е наумил. И баба знае <така>. Разг. По такъв начин, така всеки може да го направи, с това всеки може да се справи. Ще ми разправяш как да ора! .. Да си приказваме открито, това не мога да го приема. Виж, друго е, ако можеш да ми кажеш как да живея добре, без да работя.* А то с работа и баба знае. Г. Караславов, Избр. съч. 11, 160. Много баби, хилаво (килаво) дете. Разг. Употребява се за нещо, което е завършило несполучливо поради намесата на мнозина. От дядо (дяда) и от баба. Разг. От старо време. У другите българе небосклонът не е твърде* обширен, и това, щото тие знаят, знаят го в еднакъв смисъл, който е останал у тях от дяда и от баба. Л. Каравелов, Съч. П, 1. Сляпа баба. Игра, при която едно дете с вързани очи гони другите деца, докато хване някое от тях и познае кое е то. През целия радостен, чист, безгрижен ден пяха, лудуваха на полянката, играха на „сляпа баба“, на „пръстенче“. П. Михайлов, ПЗ, 111. Тепърва баба на (за) дърва. Диал. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че вече е неуместно и смешно да се направи нещо. Трай (търпи), бабо, за хубост. Разг. 1. Употребява се, когато някой напразно чака нещо, което няма да стане. 2. Употребява се, когато някой понася твърдо някаква неприятност с оглед да бъде задоволен в очакванията си. Ама търпи баба за хубост. .. Търпим и ний жежки-жежки туристи, зер малодушие ще покажем, ако оставим на един мартенски дъждец да угаси пламенното ни ламтение към природните красоти на България. Ал. Константинов, Съч. I, 255.
БА`БА2 ж. Диал. Плацента; последък; бабино дете, бабица2, бабиното.
БА`БА3 ж. Диал. Бабе3, бабек, старец. А „бабата“, както наричаха напълнения с дреболии и подправки свински стомах, оставяха да стои на студено чак до Бабинден. Ст. Даскалов, СЛ, 442. Странни са за нас имената добруджанска триеница, .., баба, старец, а това са една от друга по-интересни български гозби и консерви. С. Чолакова, Пог., 1967, бр. 42, 2.
БА`БА4 ж. Диал. Вид пеликан, обикновено бял със синкав оттенък по гърба, крилата и опашката; къдроглав пеликан. Високо над езерото в синевата плавно се вият грамадните „баби“ (пеликани) и образуват някакъв бял, подвижен венец, фантастично увиснал във въздуха.* К. Тулешков, НЗ, 59.
БАБА`, мн. няма, м. Диал. Обръщение към баща, татко (у мюсюлмани); бабайко, бабан. Коста беше накрай гроба; но в това време, когато прекараха примката на шията му .., — Али ( .. ), падна на колена пред татка си и извика с нажален глас: „Баба`! Подари тогози гяурина на мене!“ В. Друмев, НФ, 60. — Баба`, аз искам да заколя тоя комита, говореше то и са увиваше покрай своя честит родител. З.* Стоянов, ЗБВ III, 23. Когато си дойдох вечерта, то чух следующето: „Ти, баба`, нямаш ни чест, ни почтение. Я кажи ми ти: защо водиш приятелство с българите? Л. Каравелов и др., ЗК, 177.
— Тур. baba.
БАБАДЖА`Н м. Разг. Едър, здрав, силен мъж; здравеняк, юначага, бабаджанка1, бабаджанко, бабанка1, бабанко. Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата, Н. Хайтов, ПП, 129.
— Тур. babacan ’юнак, смелчага’.
БАБАДЖА`НКА1 м. и ж. Разг. Едър, здрав, силен мъж; здравеняк, юначага, бабаджан, бабаджанко, бабанка1, бабанко. Те [читателите] си представят положителния герой такъв един, бабаджанка и червендалест като ябълка. З.* Петров, СбСт, 346.
БАБАДЖА`НКА2 ж. Разг. Едра, здрава, силна жена, здравенячка; бабанка2. До Ресмие седи бабаджанка с червени бузи, които сякаш ще се пукнат от свежест. М. Белчева, ОФ, 1958, бр. 4267, 2.
