Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/430“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 21: Ред 21:
 
<b>АРХИПАСТИ`Р</b> <i>м. Остар. Църк.</i> 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит).
 
<b>АРХИПАСТИ`Р</b> <i>м. Остар. Църк.</i> 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит).
  
2. Лице с такова звание. <em>Сара</em> <i>(Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 183. <i>Когато в Цариград българското население из-провождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестникаре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 232.
+
2. Лице с такова звание. <em>Сара</em> <i>(Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 183. <i>Когато в Цариград българското население изпровождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестникаре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 232.
 
----
 
----
 
<b>АРХИПАСТИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Остар. Църк. Прил. от</i> архипастир. <i>Те не са трудяха за просвещението на паството си с евангелското слово, а обръщаха високото си архипастирско служение в чорбаджилък.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 152.
 
<b>АРХИПАСТИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Остар. Църк. Прил. от</i> архипастир. <i>Те не са трудяха за просвещението на паството си с евангелското слово, а обръщаха високото си архипастирско служение в чорбаджилък.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 152.
Ред 31: Ред 31:
 
<b>АРХИПЕЛА`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Архипелагски.
 
<b>АРХИПЕЛА`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Архипелагски.
 
----
 
----
<b>АРХИПОДЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. <i>Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 205. <i>Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската!</i> К. Петканов, В, 111.
+
<b>АРХИПОДЛЕ`Ц{{попр|Добавяне на ударение.}}</b>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. <i>Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 205. <i>Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската!</i> К. Петканов, В, 111.
 
----
 
----
<b>АРХИРЕАКЦИО`НЕН</b>, -нна, нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Свръхреакционен. <i>Архиреакционна клика. Архиреакционен вестник.</i>
+
<b>АРХИРЕАКЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Свръхреакционен. <i>Архиреакционна клика. Архиреакционен вестник.</i>
 
----
 
----
 
<b>АРХИСТРАТЕ`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Боен.</i> Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. <i>Радко Димитриев, архистратег на революцията, даваше команди от своя хотел.</i> С. Радев, ССБ II, 420.
 
<b>АРХИСТРАТЕ`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Боен.</i> Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. <i>Радко Димитриев, архистратег на революцията, даваше команди от своя хотел.</i> С. Радев, ССБ II, 420.

Текуща версия към 14:10, 20 август 2013

Корекцията на страницата е одобрена


да ми поправи очилата. Ив. Вазов, ПЕМ, 58.


АРХИМАНДРИ`Т м. Църк. 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит. Н. Ферманджиев, РХ, 97.

2. Монах с такъв сан. За да укрепи положението си пред Чоки, той, .., се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му засвидетелствува своята преданост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. Тогава по повелението на императорът Батаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя. Р. Каролев, УБЧИ, 44.

— От гр. ἀρχιμανδρίτης.


АРХИМАНДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от архимандрит. Подир изричната заповед архимандритова, свещеникът не смея повече да се бави в София. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 64.


АРХИМАНДРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архимандрит. Архимандритски чин. Архимандритска длъжност.


АРХИМАНДРИ`ТСТВО, мн. няма, ср. 1. Служба, дейност на архимандрит.

2. Сан на архимандрит.


АРХИМЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Архимед (бележит древногръцки учен — физик и математик). Геният на Архимед се е проявил блестящо и при създаването на най-различни съоръжения и машини. По време на едно свое посещение в Александрия той създал безконечния винт, който носи неговото име — Архимедов винт. Матем., 1967, кн. 2, 5. Архимедов закон.


АРХИМИЛИОНЕ`Р м. Книж. Притежател на богатство, което възлиза на много милиони.


АРХИПАСТИ`Р м. Остар. Църк. 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит).

2. Лице с такова звание. Сара (Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме. Ив. Вазов, Съч. XX, 183. Когато в Цариград българското население изпровождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестникаре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий. Хр. Ботев, Съч., 1929, 232.


АРХИПАСТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, Остар. Църк. Прил. от архипастир. Те не са трудяха за просвещението на паството си с евангелското слово, а обръщаха високото си архипастирско служение в чорбаджилък. Р. Каролев, УБЧИ, 152.


АРХИПЕЛА`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Група от много острови, разположени на близко разстояние един от друг, разглеждани обикн. като едно цяло. Индонезия е архипелаг с повече от 10 000 обитавани и необитавани острова. В. Атанасова, ДБ, 5. Филипините представляват един огромен архипелаг от големи и малки острови, островчета и рифове. Това островно съзвездие има 7 083 острова. Хр. Тилев, Ф, 8. Галапагос е архипелаг, който спада .. към семействата от острови. Той се намира навътре в Тихия океан. Н. Боев, Г, 14. Почти никой от най-богатите хора на България, .., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг. Д. Димов, Т, 197. Вулкански архипелаг. Коралов архипелаг.


АРХИПЕЛА`ГСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архипелаг; архипелажки. Архипелагски острови.


АРХИПЕЛА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Архипелагски.


АРХИПОДЛЕ`Ц*, мн. -и, м. Рядко. Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската! К. Петканов, В, 111.


АРХИРЕАКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Свръхреакционен. Архиреакционна клика. Архиреакционен вестник.


АРХИСТРАТЕ`Г, мн. -зи, м. Боен. Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. Радко Димитриев, архистратег на революцията, даваше команди от своя хотел. С. Радев, ССБ II, 420.


АРХИТЕ`КТ м. Специалист по архитектура. Св. Петър е най-величественият паметник, издигнат от Възраждането, .., великата църква оставя незаличимо впечатление в ония, които са имали щастието да я видят, .. Построяването се е продължило сто и двадесет години .. То е било .. ръководено последователно от тринадесет архитекти. К. Величков, ПССъч. III, 70-73. В Прага ние видяхме и първия паметник на съветския воин във Варшава — колективно дело на съветски и полски скулптори и архитекти. Н. Фурнаджиев, МП, 74. Двамина архитекти: Антемиус от Трал и Изидор от Милет, ръководеха строежа [на „Света София“.] А. Каралийчев, С, 43.

— От гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’ през лат. architectus и нем. Architekt.


АРХИТЕ`КТЕН,* -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е свързан с архитект; архитектски. Архитектно решение.