Page:RBE Tom1.djvu/23

3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зарад. Вж. заради; осемдесе. Вж. осемдесет; секи. Вж. всеки.

4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: такава. Вж. такъв; онези. Вж. онзи.

5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: него. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз.

V. Омоними

В Речника на българския език са представени следните видове омоними:

1. От различен етимологичен произход: А. Непроизвод-ни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — вия¹ и вия²; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — вадя¹, 'изкарвам' и вадя² 'напоявам' (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас¹ (ит.) 'нисък мъжки глас' и бас² (тур.) 'облог'; спор¹ 'изобилие, родитба' и спор² (рус.) 'дискусия'. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): дотичам¹ несв. (от тека) и дотичам² се. (от тичам); второкласен¹ (от класа) и второкласен², (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен¹ и спорен² (от спор¹ и спор²).

2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: бавя¹ 'забавям' и бавя² 'гледам, занимавам (дете)'; шарка¹ 'багра' и шарка² 'вид болест'; крушка¹ 'умал. от круша' и крушка² 'осветително тяло '; да¹ частица и да² съюз.

3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град¹, град². При частичните омоними, както и при граматичените омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битът, бита, мн. няма, м. и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; братски, -а, -о, мн. -и, прил. и братски. Нареч. от прил. братски.

VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици се, си, ме и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др.

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ

1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); къща, вървя, бавно, първи. Едносричните думи,