Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/658“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | се, възпалям се. <i>Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене, .. и че душата й се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта.</i> Д. Цанков, ТМ (превод), 73. <i>Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 9. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпа`ля</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалявам; възпалям<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпа`ля се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалявам се; възпалям се. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…,1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаляне<sup>1</sup>. <i>Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра.</i> Н. Райнов, БЛ, 10. |
| − | + | ---- | |
| − | Н. Райнов, БЛ, 10. | + | <b>ВЪЗПА`ЛВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаление, възпаляне<sup>2</sup>. <i>Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр.</i> У, 1871, бр. 7-8, 141. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПАЛЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възпаля <i>и от</i> възпаля се като <i>прил.</i> За орган, част от тяло — който е с възпаление. <i>Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене.</i> С. Севан, РР I, 69. <i>Възпалени сливици.</i> <i>Възпалени синуси.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мед.</i> Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. <i>Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото.</i> А. Бойчинов, ПХ, 18. <i>В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите.</i> С. Славчев, ЖББ, 52. <i>Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб.</i> Анат. VIII кл, 61. <i>Хроническо възпаление на гърлото.</i> <i>Възпаление на сливиците.</i> <i>Възпаление на ставите.</i> <i>Възпаление на белите дробове.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛИ`М</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който може да се възпали. <i>Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛИ`МОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възпалим. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с възпаление. <i>— Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха… Имало в другите страни едно средство… пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича…</i> Б. Болгар, Б, 93. <i>Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси).</i> Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. <i>Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛЯ`</b><sup>1</sup>. Вж. <em>възпалвам</em><sup>1</sup> и възпалям<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛЯ`</b><sup>2</sup>. Вж. <em>възпалвам</em><sup>2</sup> и <em>възпалям</em><sup>2</sup> |
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗПАЛЯ</b | + | <b>ВЪЗПАЛЯ`</b>. Вж. <em>възпалявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗПАЛЯ</b>< | + | <b>ВЪЗПАЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпаля`</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Предизвиквам, причинявам възпаление. <i>Димът дразни и възпалява очите и гърлото.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗПАЛЯ</b>. | + | <b>ВЪЗПАЛЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпаля` се</b> <i>св., непрех.</i> Получавам възпаление. <i>Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче.</i> Г. Караславов, СИ, 35. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПАЛЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпалявам <i>и от</i> възпалявам се; възпаление. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛЯМ</b><sup>1</sup>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възпа`ля</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възпалвам<sup>1</sup>. <i>Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава, ..; да ни не спънва любовта към богатството, .., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля.</i> П. Р. Славейков, СК, 12. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпа`ля се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпалвам се. <i>Ако найдеш такава жена, .., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел, .. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛЯМ</b><sup>2</sup>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възпа`ля</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалвам<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); <b>възпа`ля се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалвам се. |
| − | |||
| − | <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалвам се. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛЯНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПА`ЛЯНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>2</sup>, възпаление, възпаляване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЕ`Я</b>. Виж. <em>възпявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПИ`РАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпра`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> -я`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпря`л, -а, -о, <i>мн.</i> възпре`ли, <i>прич. мин. страд.</i> възпря`н, -а, -о, <i>мн.</i> възпре`ни, <i>св., прех.</i> 1. Карам някого |
| − | |||
Текуща версия към 03:16, 17 май 2015
се, възпалям се. Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене, .. и че душата й се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта. Д. Цанков, ТМ (превод), 73. Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.
ВЪЗПА`ЛВАМ2, -аш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалявам; възпалям2.
ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалявам се; възпалям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…,1951.
ВЪЗПА`ЛВАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалвам1 и от възпалвам се; възпаляне1. Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра. Н. Райнов, БЛ, 10.
ВЪЗПА`ЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалвам2 и от възпалвам се; възпаление, възпаляне2. Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр. У, 1871, бр. 7-8, 141.
ВЪЗПАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпаля и от възпаля се като прил. За орган, част от тяло — който е с възпаление. Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене. С. Севан, РР I, 69. Възпалени сливици. Възпалени синуси.
ВЪЗПАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото. А. Бойчинов, ПХ, 18. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С. Славчев, ЖББ, 52. Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб. Анат. VIII кл, 61. Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.
ВЪЗПАЛИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възпали. Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.
ВЪЗПАЛИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възпалим.
ВЪЗПАЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с възпаление. — Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха… Имало в другите страни едно средство… пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича… Б. Болгар, Б, 93. Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси). Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.
ВЪЗПАЛЯ`1. Вж. възпалвам1 и възпалям1.
ВЪЗПАЛЯ`2. Вж. възпалвам2 и възпалям2
ВЪЗПАЛЯ`. Вж. възпалявам.
ВЪЗПАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възпаля`, -йш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам, причинявам възпаление. Димът дразни и възпалява очите и гърлото.
ВЪЗПАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възпаля` се св., непрех. Получавам възпаление. Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче. Г. Караславов, СИ, 35.
ВЪЗПАЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпалявам и от възпалявам се; възпаление.
ВЪЗПА`ЛЯМ1, -яш, несв.; възпа`ля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възпалвам1. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава, ..; да ни не спънва любовта към богатството, .., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля. П. Р. Славейков, СК, 12.
ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Книж. Възпалвам се. Ако найдеш такава жена, .., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел, .. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85.
ВЪЗПА`ЛЯМ2, -яш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалвам2.
ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв. (рядко); възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗПА`ЛЯНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване1.
ВЪЗПА`ЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям2 и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.
ВЪЗПЕ`Я. Виж. възпявам.
ВЪЗПИ`РАМ1, -аш, несв.; възпра`, -е`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. 1. Карам някого
