да остане там, където е бил, задържам някого на същото място и не му давам да отиде някъде. — Че да ида сам да го видя, ако лежи — прекъсна го старият и направи две крачки към вратата на Ивайловата хижа. Ивайло го възпря. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 312. — Да бе поседял, да поотдъхнеш, има да си приказваме .. — Не ме възпирай, войводо, няма да те послушам. Д. Рачев, СС, 282. Тя застава пред изхода и възпира Алкмена да не излиза. Г. Райчев, ЕЦ, 51. — Почакай, Наско, то и времето сега е такова, не е за излизане — възпираше го жена му. Г. Караславов, ОХ II, 461. На Делхи са гледали англичани цели два дни да вхожда в град бунтовническа войска и нищо не са можали да сторят, за да я възпрат. БДн, 1857, бр. 11, 44.
2. Карам някого или нещо да престане да се движи; спирам, задържам. Костадин започна да възпира коня, за да мине по-бавно край Христинини .. Сега знаеше кой е прозорецът на нейната стая и когато се изравни с къщата, спря коня под него. Ем. Станев, ИК I и II, 156-157. Като сведе колата от урвата, възпря воловете пред воденицата отвъд моста на равната поляна. Ц. Гинчев, ГК, 44-45. Веднъж той са срещнал с него в една тясна улица и го възпрял, като си препречил тояжката. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 198. „Дружино, вярна сговорна, / сговорна, леком карайте, колята, / колята. Карайте и възпирайте, / … спирайте, да иде Никола напред, / напред. Нар. пес., СбНУ XLVI, 57.
3. Попречвам на някого да извърши нещо; спирам. Иван кипеше от яд. Той искаше да причака някоя вечер Матрака и да му свети маслото. Димо научи за това от Младена и го възпря. Г. Караславов, Тат., 187. Ту чуваше как казва на селяните да слязат в селата си и да се заловят за работа, ту сам ги възпираше, предпазваше ги от бързане, защото татарите пак можеха да дойдат и да извършат същите пакости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 118. Настигнаха го настръхнали от ярост войници и го повлякоха със себе си. Минаха край полковия склад, нахвърлиха се върху торбите с ориз, фасул и захар, разграбиха ги и ги разпиляха. Един офицер се опита да ги възпре, но биде повален на земята и бит до смърт. К. Петканов, МЗК, 258. Майка му се усетила, че тя му била жена, намразила я и искала да я погуби, но той я възпирал и казвал, че тя му била слугиня. Христом. КМ II, 171. Когато земята призовава на работа трудолюбивите земледелци; ..: тъкмо тогава турското правителство намира да ги възпира и ги кара на ангарии. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо или нещо да стане, да се осъществи; въздържам, спирам. Мъчеше я съмнението, че Костадин няма да я вземе за жена .. Съмненията я възпираха да скъса окончателно с Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 179. Чорни стискаше здраво автомата, .. Колкото и гладът да го тикаше необуздано към селото, здравият му разум го възпираше, караше го да души като звяр в мрака. П. Вежинов, НС, 242. Той се отдалечи от зимника и спря сред двора. Искаше му се да тръгне веднага за гората, но гордостта му го възпираше, не желаеше да отстъпи пред жена си. К. Петканов, МЗК, 293. И само при едничката мисъл за тази нощ сещаше как изведнъж отмаляват всичките му стави, .. и само срамът и страхът го възпираха да не грохне там, на улицата. Г. Райчев, ЗК, 52. — Та ти не чу ли, що ти рекох, .. — Ей! Чух, .., но едно вътрешно чувство мя възпираше да ти не хващам вяра. П. Р. Славейков, ОБ (превод), 119.
4. Стремя се да не дам външен израз, проява на нещо (обикн. на чувство, преживяване, мисъл и под.); сдържам. Сълзите напираха в очите му и той с голямо усилие ги възпираше, защото знаеше как ще подействува това на Гана. Ст. Даскалов, СЛ, 461. Петко шъпнеше до самата й устна: — Аз исках да те видя, Харула… — Който е пожелал, направил го е! — Възпирах желанието си и от това страдах още повече… Ст. Сивриев, ПВ, 91. [Пътникът] ся престорил на умрял. И когато мечката го пипала и душила, той си възпирал диханието. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 108.
5. Непрех. Диал. Възпирам се (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). Възпряхме на кладенеца да напоим конете. Н. Геров, РБЯ I, 187.
6. Диал. Забранявам някому нещо (Н. Геров, РБЯ). Възпират да ся колят агнета преди Гергьовден. Възпре го от вино. Н. Геров, РБЯ I, 187. възпирам се, възпра се страд. Колхидската низина наедно с високите до 500-600 м планински склонове .. е обърната с гръб на Север, с лице към благородния Юг. Влажните западни ветрове, .., едва достигнали до нея, се възпират от дъгата на приоблачните Кавказки вериги. Л. Мелнишки, ПП, 33. В по-предния си лист ние споменахме как е необходимо да земат обществата мерки, за да са възпре поповъдството на гръцките владици. Г, 1863, бр. 8, 57. За да ся возпрат калпазаните да правят калпави каймета без фаиз, царското правителство реши, щото всяка година рисованието на кайметата да ся променя. ЦВ, 1857, бр. 347, 170.
ВЪЗПИ`РАМ СЕ несв.; възпра` се св., непрех. 1. Преставам да се движа; спирам се. Еньо с бързи крачки се отдалечи. Но, когато да излезе от телената ограда, той се възпря, помисли нещо и бързо се върна. Елин Пелин, Съч. III, 158. Гражев бе стигнал оградата на последния двор, .. Той искаше да се прехвърли и да увлече подире си своите другари, но се възпря. Ив. Мартинов, ДТ, 232. Като дойдоха [конниците] под
