сянката на големите тополи, .., възпряха се, отседнаха, разведоха си конете. Ц. Гинчев, ГК, 323.
2. Преставам да върша нещо, да действам; спирам, прекратявам. А дъжд от небето се лее обилен / .. / Когато зад своята водна завеса / той скрива вразите от поглед, тогава / и двете страни се възпират да стрелят. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 103. — Пътници разказват, че в Плевен турците са повдигнале на три пъти да секат християните, но по неизвестни причини, са възпряле. НБ, 1876, бр. 53, 207.
3. Сдържам се, не си позволявам да извърша нещо или да проявя нещо; овладявам се, удържам се, въздържам се. На бай Илия отведнъж му се дощя да извика, не, не, да полети напред, да махне с ръка на Симо и да се качи при него, както се качвал дядо Груйо. Ала някак се възпря. Кр. Григоров, H, 21. Няколко пъти ми дойде на устата да й кажа всичко, но като помислих, че ще й говоря със страх в сърцето, възпирах се неволно. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 739. Туй беше още една раздяла в тъжния ми живот… Не мога да се възпра да не обадя право, че бях натъжен няколко дни. Др. Цанков, ТМ (превод), 39.
ВЪЗПИ`РАМ2, -аш, несв.; възпра`, -еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. Диал. Слагам нещо да се облегне на друго нещо; подпирам. Възпри го до стената. Н. Геров, РБЯ I, 187. възпирам се, възпра се страд.
ВЪЗПИ`РАМ СЕ несв.; възпра` се св., непрех. Диал. Облягам се, подпирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗПИ`РАНЕ1 ср. Отгл. същ. от възпирам1 и от възпирам се. Голяма красота има в борбата, която става в сърцето на Химена и Родриго между тяхното чувство на чест и любов .. Равновесието на тази борба се възстановява от взаимното намесване и възпиране от дълга в любовта и обратно. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 8, 273.
ВЪЗПИ`РАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от възпирам2 и от възпирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗПИ`РВАМ, -аш, несв. (остар.); възпра`, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. Възпирам1, възпирвам се, възпра се страд.
ВЪЗПИ`РВАМ СЕ несв. (остар.); възпра` се св., непрех. Възпирам се. Че времето е бързо крилато — / върви, минува, не са възпирва. У, 1871, бр. 24, 375.
ВЪЗПИ`РВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпирвам и от възпирвам се; възпиране1.
ВЪЗПИТА`ВАМ, -аш, несв.; възпи`там, -аш, св., прех. 1. Системно въздействам върху физическото и нравственото оформяне на някого, обикн. в детска или юношеска възраст; давам на някого възпитание. Откъсвах от залъка си за доброто на децата си, да ги възпитам, да ги изуча. Елин Пелин, Съч. IV, 148. — Да възпитаваш крехките души, да посяваш в тях добрите семена на науката и добрите чувства… Ив. Вазов, Съч. XXVI, 18. За нас съществува друг остър и най-жизнено важен проблем — да възпитаме истински, достойни граждани на републиката. П. Вежинов, СО, 175. Констант помолил Елениния баща да я пази целомъдрена и да възпита детето, което ще се роди. М. Драгоманов, СбНУ II, 162. Имам един шурей на имя Христе Василиев, когото от малолетство телесно и нравствено възпитавам. АНГ I, 61. // С предл. в и др. същ. Давам на някого някакво възпитание. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво, .., да не се прекалява с ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 51. На България трябват сега мозъци с трезви мисли ..; — трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Децата възпитават в кротост. С. Бобчев, ПОС (превод), 231. Константин .. бил обучен в гръцките науки, но като възпитан в християнството, намразил императорите, задето преследвали християните. М. Драгоманов, СбНУ II, 163. Според сказанието на Петра Сицилийски, една ревностна манихейка, на име Калиникс, която е живяла още в IV век, възпитала двамата си синове, Йоана и Павла, в манихеизъм и ги проводила в Армения да проповядват. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 53.
2. Системно насаждам, развивам у някого положителни качества (навици, чувства и под.). Десетилетия то [сп. „Светулка“] възпитава у малките българчета високи нравствени и граждански добродетели. Ал. Спасов, С, 134.
3. Чрез системна работа, чрез системно въздействие върху някого оформям възгледите му в определена област на изкуството, обществения живот и под.; създавам определен мироглед на някого. Не мисли ли г. Стоилов, че може да прати една депутация до Бойкинова да не отива нигде, а да остане, да възпитава политически народа? С, 1894, бр. 1497, 4. Великите руски писатели възпитават у него [Яворов] художника и затвърдяват демократизма и хуманизма му. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 138. възпитавам се, възпитам се страд. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше от де да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Ив. Вазов,
