Съч. XXIII, 21. Още тогива ние не искахме да вярваме, че тая правдина, дадена като условие на българското преселение [в Бесарабия], .., да имат право да са възпитават на езика си, .., ще са изличи и отнеме днес именно, при едно либерално министерство — което управлява Румъния. НБ, 1875, бр. 70, 271.
ВЪЗПИТА`ВАМ СЕ несв.; възпи`там се св., непрех. По самостоятелен път придобивам възпитание. През дългата им задружна работа с хората техният животински инстинкт бе се възпитал да усеща трудността на задачата и важността на далечната цел. Елин Пелин, Съч. II, 154.
— Друга (остар. книж.) форма: воспита`вам.
ВЪЗПИТА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възпитавам и от възпитавам се. Заявлението на Славянския комитет прилага още че той не може да прекрати обичните си разноски, .., именно за издържане и възпитаване на много славянски ученици. СПл, 1876, бр. 25, 99.
ВЪЗПИ`ТАМ. Вж. възпитавам и възпитвам.
ВЪЗПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпитам като прил. Който се отличава с добро възпитание, който умее добре да се държи. Чудно, защо Лина не обича това момче… Възпитано, културно, винаги се държи учтиво с нея… М. Грубешлиева, ПП, 278. Ала риба с нож не се яде. Това е закон на фабрикантите на кухненски прибори, закон на практичните и неуморими изобретатели, които внушават на хората да изглеждат възпитани, когато се хранят. Св. Минков, ДА, 10. По нея [нашата улица] се скита нехайно момче. / .. / И уж е момче на възпитан баща, / а псува и бъбре за празни неща. Цв. Ангелов, НП, 95.
— Друга (остар. книж.) форма: воспи`тан.
ВЪЗПИТА`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Системно и целенасочено въздействие върху подрастващите поколения, за да се формират определени нравствени качества, черти на характера и поведението. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си в куп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Възпитанието, нравственият мир на европееца, .., хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 60. Баща му на Ив. Златоуста .. бил началник на сирийските войски, а майка — добродетелната жена Антуза, .., трудила ся да му даде най-доброто на него время възпитание. Д. Душанов, ИПХЧ, 109. Ако напр., човек на двадесет и една годишна възраст емигрира из Англия в Америка, Англия губи туй, което е похарчено за неговото поддържане и възпитание. ССГ (превод), 94. // Със съгл. опред. Системно и целенасочено въздействие върху подрастващите поколения за създаване на навици и привички с оглед на физическото или физиологическото им развитие. — Оня ден видях на витрината на една книжарница някаква книга — именно някакви лекции върху половото възпитание на младежта! Д. Калфов, Избр. разк., 281. Физическото възпитание на подрастващите им е нужно не само заради укрепването на физиката им, но преди всичко за изграждането на волеви качества на характера им.
2. Добро държание, добри обноски. — Не можете си представи колко се радвам, че детето проявява чертите на нашия род — финес, деликатност, възпитание. П. Незнакомов, БЧ, 34. Пък на тебе не ти прилича, съвсем не ти прилича с такъв висок и наставнически тон да ми говориш .. Момиче без възпитание. П. Михайлов, МП, 70. // Със съгл. опред. Обноски, навици, които едно лице е усвоило от дадена среда. Липсата на здрава родителска грижа, на сериозно домашно възпитание и особено много жаждата за лек и приятен живот прерязват пътя на младежите към висшето образование. П. Вежинов, ДМ, 49. Улично възпитание. Еснафско възпитание.
3. Обикн. със съгл. опред. Системно и целенасочено въздействие върху някого за формиране на определени схващания, възгледи в областта на изкуството, обществения живот и под. В новооткритите колежи по приложни изкуства се обръща голямо внимание на естетическото възпитание. △ Политическо възпитание. Музикално възпитание.
4. Остар. Книж. Възпитаване. Между това на хубостта на устата не пречи толкова кроежът на язика, колкото кривото дръжение, на което някои си са ся приучили най-много от нехайство във възпитанието на изговора. КН, 1873, кн. 5, 19.
◇ Физическо възпитание и (остар.) телесно възпитание. Учебен предмет, с който се цели развиване на човешкото тяло чрез физически упражнения и спортни занимания. Когато Милко излезе от спалнята, той беше решил на всяка цена да се спусне в пропастта. Трябваше да направи поне един опит, защото никога не бе се катерил и спускал с въже, освен в часовете по физическо възпитание. П. Проданов, С, 139. Много често при тях [компанията] идваха и още трима. Аврам, учител по телесно възпитание, със загоряло като изпечен хляб лице, и двама птицевъди. Г. Райчев, ЗК, 23.
— Друга (остар. книж.) форма: воспита`ние.
ВЪЗПИ`ТАНИК, мн. -ци, м. Книж. 1. Лице (обикн. дете, юноша, млад човек) по отношение на друго лице, което се занимава с неговото възпитание и образование. Това беше високопросветеният Теодосий, ученикът на Григория Синаита, .., дето бе събрал
