петдесетина ученика, .. Между младите му възпитаници се числеше и знаменитият по-после Евтимий. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124. Леля му беше стара мома… Следеше всяка стъпка на своя възпитаник и го придружаваше навсякъде. М. Марчевски, П, 107. Твърде много Ленски говорел на възпитаниците си против механическото заучаване на ролите. Ст. Грудев, АБ, 44. Работата на възпитателя трябва да се ограничи само в незабелязано напътване, а не в активна помощ, която да отслаби енергията на възпитаника и да поквари още незакрепналия му характер. Р, 1927, бр. 252, 1. Един от манастирите, който е по на централно място да се определи за училище, сякой манастир да държи в това училище по двама възпитаници и сяка една община, която има нужда за свещеници, да проважда там по един или двама избрани момци. Г, 1963, бр. 8, 58.
2. Лице по отношение на учебно заведение, в което е получило или получава своето образование и възпитание. Ралев се учуди, когато научи, Гаврил Бойков е един от първите възпитаници на нашия университет. О. Василев, Т, 95. Син на беден занаятчия, .. и възпитаник на семинарията в Одеса, Ботьо Петков, работи през целия си живот като народен учител в Калофер и Карлово. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. На много от Ро-берт-колежските възпитаници са дава по 10-15 анг. лири месечна заплата, за да ходят между народа и да пръскат противоруски идеи. НБ, 1877, бр. 62, 241. Възпитаник на Немската гимназия. Възпитаници на Софийския университет.
3. Със съгл. опред. Лице по отношение на чуждестранна среда или страна, в която е прекарало дълго време и там е получило образованието си, възпитанието си и е оформило мирогледа си. Отначало Каравелов учи в родното си градче в килийното училище, а после при Найден Геров и Йоаким Груев. И двамата просветители — руски възпитаници, не само го учат на светски науки, но събуждат у него интерес към Русия и литературата. Лит. X кл, 123. Изложих твърде осторожно [в писмото] и в дух всеславянском онова, което аз, като руски възпитаник, намерих съобразно с духа на времето. АНГ I, 607. Немски възпитаник — бил е известно време ученик на известния художник Кокошка — запознат и със съвременната французска живопис, Обрешков следва изискванията на живописта, която търси характерното, динамичното в нещата. БР, 1930, кн. 3, 116.
— Друга (остар. книж.) форма: воспи`таник.
ВЪЗПИ`ТАНИЦА ж. Възпитаничка. Учила се е во Виена, .. Тя е възпитаница на сестрата на знаменитата Кети Фрйолих. П. П. Славейков, Съч. IV, 79. Той беше министър на финансите, беше рус, красив човек, а жена му беше виенска възпитаница, бих казала, без да сгреша — най-хубавата, най-фината българка. СбЦГМГ, 107.
— Друга (остар. книж.) форма: воспи`таница.
ВЪЗПИ`ТАНИЧКА ж. Жена възпитаник; възпитаница. В състезанията по лека атлетика се проявиха .. от 107 у-ще, .., а във волейболния турнир победиха възпитаничките на техникума „Хр. Ботев“. ВН, 1960, бр. 2656, 3. Възпитанички на детските градини.
ВЪЗПИ`ТАНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възпитан. — А да го видите само какъв ми е деликатничък, какъв ми е възпитаничък — казваше сияеща майката на двете дошли на гости богати лели. П. Незнакомов, БЧ, 34.
ВЪЗПИ`ТАНО. Нареч. от възпитан. Държи се много възпитано.
ВЪЗПИ`ТАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на възпитан. Дако Дермански беше не само примерен съпруг, но и примерен чиновник .., навярно от възпитаност, не смееше да откаже на никого от предприемачите, когато му пъхнеха в ръка някоя дребна сума за почерпване. Г. Райчев, ЗК, 14. Б. Слатина извади Стоилова гол пред очите ни, за да го видим всички какъвто си е, да видим, че под мантията на възпитаност и легалност се крие най-немилостива тирания и произвол. С, 1894, бр. 1485, 2.
ВЪЗПИТА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което възпитава някого, занимава се с възпитанието на някого. Та малко ли е то, да формираш волята, характера и ума на петдесетина палавници, живели и раснали при най-различни условия, когато ние върху собствените си деца не сме в състояние да се проявим като истински възпитатели? Ст. Чилингиров, РК, 45-46. Тук, под този покрив, .., заобиколен от гувернантки и възпитатели, малкият Петърчо израсна негоден за самостоятелен живот. М. Марчевски, П, 104. Той работи сред народа и в столицата като учител и училищен инспектор, като възпитател на младите. А. Каралийчев, С, 242.
— Друга (остар. книж.) форма: воспита`тел.
ВЪЗПИТА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с нравственото и физическо оформяне на някого, с неговото възпитание. Туризмът е в същото време здравен и възпитателен режим. П. Делирадев, В, 10. Най-напред той [Паисий] излага важността на историята, изтъква, че тя има голямо възпитателно значение. Б. Пенев, НБВ, 50. Той никога не разправяше за себе си и аз никога не го чух да се похвали пред мене с каквото и да било друго, освен с прилежанието си, и то сигурно от възпитателни съображения. СбЦГМГ, 93. Той [Левски] внася нещо ново във възпитателната практика и училищната традиция на
