селото. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Възпитанието на моралните и волевите качества е неразривно свързано с единния педагогически процес. Този именно процес се организира и провежда от треньора, чията??? възпитателна функция е най-голяма .. Ем. Жечев, Б, 19. Възпитателна работа.
2. Който влияе за правилното оформяне на някого, за доброто му възпитание. По пътя те приказваха само за учителски работи, за боя като възпитателно средство. Елин Пелин, Съч. II, 114. „Предайте на своите колеги горещото ми желание да поставя театъра на една такава висота, щото действително да бъде едно народно възпитателно учреждение, както го схваща и великият идеалист Шилер“. Ст. Грудев, АБ, 65-66. — Напразно си се тревожил! — И аз така се успокоявах. Даже реших, че ще е по-добре да те натупат. За опознаване на живота и като възпитателна мярка. Л. Дилов, ПБД, 172. Възпитателен пример.
ВЪЗПИТА`ТЕЛКА ж. Жена възпитател. Под надзора на специално подготвени възпитателки децата [в детските градини] се занимават, играят, хранят се и почиват в хигиенична обстановка. С. Цонев и др., ВА, 3. На две смени .. 80-те ученици от първоначалното училище и прогимназията посещаваха занималнята и се учеха на ред, дисциплина и другарство, под грижите на четири възпитателки. ОФ, 1950, бр. 1805,
2. Майката е първа възпитателка на детето.
— Друга (остар. книж.) форма: воспита`телка.
ВЪЗПИТА`ТЕЛНО. Нареч. от възпитателен. И най-сетне нямало да е възпитателно за учениците и за самата Сашка, ако поведението й се поправи без нито една стъпка от нейна страна. Ем. Манов, МПЛ, 184. Изкуството, което показва лошите прояви на хората, трябва да ги покаже критически, т. е. така, че да подействува възпитателно и облагородяващо на човека. Ст. Грудев, АБ, 44.
ВЪЗПИТА`ТЕЛСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до възпитател. Благородната традиция на ученолюбие, .., на подбор във възпитателския персонал — учители и учителки, които прославиха града — се поддържаше сега на още по-голяма висота. К. Константинов, ППГ, 41-42. Възпитателски метод.
ВЪЗПИ`ТВАМ, -аш, несв., (остар.); възпи`там, -аш, св., прех. Възпитавам. Нито по-долните, нито по-горните женски школи не преследват задачата да възпитват за живота. Лет., 1871, 190. А за женски училища нито са споменуваше. Затова майките, както е знайно, грижили се тогава сами да възпитват своите женски рожби, коя колкото е можела, с домашно възпитание. У, 1870, бр. 3, 44. Той учил и възпитвал млади момчета на драго сърце с голяма любов към работата си. Й. Груев, СП (превод), 302. възпитвам се, възпитам се страд.
ВЪЗПИ`ТВАМ СЕ несв. (остар.); възпи`там се св., непрех. Възпитавам се. — Ти в коя държава си се възпитвал и образовал? — ще попита хаджи Калчо своята жертва. — В Русията, — отговаря смирено учителят. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 21.
— Друга (остар. книж.) форма: воспи`твам.
ВЪЗПИ`ТВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпитвам и от възпитвам се; възпитаване.
ВЪЗПЛА`МВАМ, -аш, несв.; възпла`мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Поет. 1. Изведнъж започвам да горя с пламък, да пламтя. Възпламва, проблесва и бодро се киска / червена купчинка огън. Хр. Смирненски, Съч. I, 32.
2. Прен. Изведнъж започвам да издавам силен блясък, да блестя. В косите й възпламваха оникси, като в беззрачните очи / на мрачна птица. Н. Лилиев, ЛП, 32.
3. Прен. Изведнъж ме обхваща някакво силно чувство (омраза, ревност и под.) или изпадам в силно възбудено душевно състояние. Възпламнах от ревност, и в черна омраза / за своята стъпкана чест — / човешката чест неуморно аз газя, / но с чест не сдобих се до днес. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. О, неволя — да крееш, / на неволите раб, / да възпламваш и тлееш — / ту всесилен, ту слаб. Д. Дебелянов, Ст 1936, 52.
4. Прен. Проявявам се изведнъж и с голяма сила. Пияни безумци! Тежко ви, тежко ви! / Днес бунта възпламна навред! / А вий, братя мои, снемете окови! / Напред, братя роби, напред! Хр. Смирненски, М, 1922, бр. 47,
8. В мен ту възпламват глъхнали обиди, / ту с бодрост ме изпълва полъх тих, / а тя играе с охлюви и миди / и тананика весел детски стих. Л. Стефанова, СКО, 51.
ВЪЗПЛА`МВАНЕ ср. Отгл. същ. от възпламвам.
ВЪЗПЛАМЕНЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Възпламеняване1. Колас предполага, че от огнената пара, която се появлява после възпламенението на метеорите, са образува сухата мъгла. Знан., 1875, бр. 6, 96.
ВЪЗПЛАМЕНЕ`Я. Вж. възпламенявам1.
ВЪЗПЛАМЕНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. 1. Леснозапалимо вещество, което се използва за възпламеняване. Двете странични повърхности на кибритената кутия се намазват със смес от червен фосфор като възпламенител, стъклен прах и лепило. В. Цокова, ОПВ, 17.
2. Специално приспособление (обикн. в бомба) за възпламеняване. „Ех, ще ги избият!“ — стисна зъби Евгени и без да се предпазва, покачи се на една скала, откачи бомбата, която висеше на колана му, и дръпна копчето на възпламенителя. Д. Ангелов, ЖС,
