626. За бързото съединяване на двете парчета уран в горната част на бомбата е поставен взрив и специален възпламенител, който в нужния момент запалва взрива. Физ. XI кл, 175.
ВЪЗПЛАМЕНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За вещество — който лесно се възпламенява; леснозапалим. Възпламенителни материали.
2. Който предизвиква възпламеняване2. Всяка защитна мярка, предприемана от сърбите в Косово действаше като възпламенителна искра. △ Възпламенително устройство.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`. Вж. възпламенявам2.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; възпламене`я, -е`еш, мин. св. възпламеня`х, прич. мин. св. деят. възпламеня`л, -а, -о, мн. възпламене`ли, св., непрех. 1. Рядко. Започвам да горя с пламък.
2. Прен. Изпадам в състояние на силна възбуда, на силно вълнение; възпламенявам се. Боже, опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще й засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Пък тя, чувствителна душа, ще възпламенее от вълшебните лъжливи думи и стихчета, и ето ти последствия… Елин Пелин, Съч. IV, 215. От голотата Цеко се възбуди, .. Необуздано потръпна снагата му, кръвта лудо забушува, възпламеня главата му и — не изтрая. П. Михайлов, ПЗ, 131.
3. Прен. За бузи, устни и под. — зачервявам се, заруменявам. От сълзите страните и устните й съблазнително набъбнаха, възпламеняха. П. Михайлов, ПЗ, 134.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; възпламеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам пламването на някакво избухливо или леснозапалимо вещество или на нещо, което съдържа такова вещество. Той спря, извади бомбата и я пъхна внимателно в пазвата си. Ако го връхлетят, ще я възпламени и толкоз! П. Вежинов, ЗЧР, 97. Само след петнадесет минути, .., заредените капсули щяха да възпламенят взривателя и ешелонът за Източния фронт ще се обвие в пламъци и дим… А. Гуляшки, Л, 519. Около летището имаше и други войници и защитници с кофи пясък, навярно за да пазят вкопаните в земята цистерни с бензин, които русите често се опитваха да възпламенят със самолетни нападения. П. Славински, ПЩ, 243. „Сега вече ..“ — помисли си Ленко, възпламени с треперещи пръсти бомбата, даде широк размах на ръката си и я хвърли към сенките. Д. Ангелов, ЖС, 395.
2. Прен. Предизвиквам у някого силно възбудено душевно състояние и подбуждам към действие; въодушевявам. Рядко, много рядко, досега бях усещал това увлечение, тоя могъщ дух, който подема, възпламенява и тласка напред многобройните маси. Й. Йовков, Разк. III, 192. Огнените му стихотворения, които се печатаха в „Червен смях“, .. възпламеняваха хиляди сърца. А. Каралийчев, С, 200. Той [Петлешков] донесе в Пазарджик първи великата вест, че въстанието е прогласено в Панагюрище и бях свидетел на оня патриотически възторг, който бе възпламенил душата му. К. Величков, ПССъч. I, 129. Поетът сякаш не би искал да поучава, а да трогва читателя, да го възпламенява за подвизи в живота. Н. Лилиев, Съч. III, 80.
3. Прен. Предизвиквам да се прояви у някого някакво силно чувство (гняв, омраза и под.). Да, добре почна тази девойка — наглед толкова слабичка — и добре възпламени справедливия гняв на другарите си. Д. Димов, Т, 277-278. Но таз наложница, що взора свой / не дига на царете от дворците / и сее там коварства без застой, / змия отровна, жлъчно зла, в душите / възпламени омраза срещу мен. К. Величков, Ад (превод), 122. възпламенявам се, възпламеня се страд.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; възпламеня` се св., непрех. 1. За избухливо и леснозапалимо вещество или нещо, което съдържа такова вещество — пламвам, запалвам се. И запомни добре, .., ако динамитът се възпламени, не само ти и къщата ще изгорите, но и цялата махала ще отиде по дяволите. Д. Спространов, С, 268. Фосфорът се възпламенява при триене на кибритената главичка по страничната повърхност на кибритената кутия. В. Цокова, ОПВ, 17. Бомбата не се възпламени.
2. Прен. Изпадам в силно възбудено душевно състояние и ме обхваща желание за действие; въодушевявам се, възпламенявам1. Противеше се само Аврам Немтур, и то заради Климента Бенков, а тоя още повече се възпламеняваше от вдъхновилата го мисъл за нова църква. Д. Талев, ЖС, 127. Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Елин Пелин, Съч. IV, 28.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от възпламенявам1.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от възпламенявам2 и от възпламенявам се. Реши се бомбаджиите да се занимават не само със зареждане и възпламеняване, а да работят и на забоите, в извоза. РД, 1959, бр. 265, 2. Предимствата на ръчните огнища са простата им конструкция и лекото възпламеняване на горивото. К. Славомиров, Т, 357. Очакваше всеки миг възпламеняването на кралския гняв и се бе въоръжил да го посрещне тъй, че да не го раздухва. В. Геновска, СГ, 410.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от възпламенявам2 като прил. Който възпламенява (във 2 знач.),
