се, възпалям се. Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене, .. и че душата й се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта. Д. Цанков, ТМ (превод), 73. Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.
ВЪЗПА`ЛВАМ2, -аш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалявам; възпалям2.
ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалявам се; възпалям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…,1951.
ВЪЗПА`ЛВАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалвам1 и от възпалвам се; възпаляне1. Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра. Н. Райнов, БЛ, 10.
ВЪЗПА`ЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалвам2 и от възпалвам се; възпаление, възпаляне2. Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр. У, 1871, бр. 7-8, 141.
ВЪЗПАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпаля и от възпаля се като прил. За орган, част от тяло — който е с възпаление. Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене. С. Севан, РР I, 69. Възпалени сливици. Възпалени синуси.
ВЪЗПАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото. А. Бойчинов, ПХ, 18. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С. Славчев, ЖББ, 52. Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб. Анат. VIII кл, 61. Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.
ВЪЗПАЛИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възпали. Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.
ВЪЗПАЛИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възпалим.
ВЪЗПАЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с възпаление. — Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха… Имало в другите страни едно средство… пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича… Б. Болгар, Б, 93. Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси). Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.
ВЪЗПАЛЯ`1. Вж. възпалвам1 и възпалям1.
ВЪЗПАЛЯ`2. Вж. възпалвам2 и възпалям2
ВЪЗПАЛЯ`. Вж. възпалявам.
ВЪЗПАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възпаля`, -йш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам, причинявам възпаление. Димът дразни и възпалява очите и гърлото.
ВЪЗПАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възпаля` се св., непрех. Получавам възпаление. Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче. Г. Караславов, СИ, 35.
ВЪЗПАЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпалявам и от възпалявам се; възпаление.
ВЪЗПА`ЛЯМ1, -яш, несв.; възпа`ля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възпалвам1. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава, ..; да ни не спънва любовта към богатството, .., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля. П. Р. Славейков, СК, 12.
ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Книж. Възпалвам се. Ако найдеш такава жена, .., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел, .. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85.
ВЪЗПА`ЛЯМ2, -яш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалвам2.
ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв. (рядко); възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗПА`ЛЯНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване1.
ВЪЗПА`ЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям2 и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.
ВЪЗПЕ`Я. Виж. възпявам.
ВЪЗПИ`РАМ1, -аш, несв.; възпра`, -е`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. 1. Карам някого
