го възобновили еще в по-великолепен вид. Н. Михайловски, РВИ (превод), 102. Аз не отказвам, че позволението дадено на българите да възобновят народната си черква не е доста важно за нашия народ. ДЗ, 1868, бр. 50, 188. С файда пари зели, .., та възобновили един манастир. Г, 1863, бр. 10, 76-77. // Привеждам в предишното състояние нещо временно изгубено, изразходвано; възстановявам. Волнонаемните работници по поддържане на линиите вършат една от най-тежките работи и затова имат най-много нужда да получават по-добра заплата, от която да възобновяват силите си. Г. Георгиев, Избр. пр, 221. След изтощителното си боледуване от малария, довело я до омършавяване, тя постепенно възобновяваше закръглеността си.
2. Започвам отново някакво прекъснато действие или отношение; възстановявам. Той се мъчеше да възобнови едно далечно и интересно познанство, но като че ли сили не му достигаха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 116. След като се изредиха на гости роднините им да се видят с миналия в запаса войник, Симо и сам взе да спохожда младежите, за да възобнови връзките си с тях. Кр. Григоров, Н, 9. Подир две години Петър и Асен в съюз със сръбския княз Стефана Неманя пак възобновиха войната с гърците. Р. Каролев, УБЧИ, 36. Попечител иностранних дел изявил е в една нота, че правителство турско ще възобнови сношения с Белгия. БДн, 1857, бр. 1, 3. Милостта му [на Манчев] очаква тук благоприятний ваш ответ, а аз ся ползувам от тоя случай да възобновя отличните си към вас почитания. АНГ I, 507. Ние възобновихме приятелските си отношения. △ Двете страни възобновиха преговорите.
3. Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възкресявам, възстановявам. Спомняше си всичко, възобновяваше в ума си и най-малките дреболии, в случайните постъпки и думи на Вера откриваше особен, скрит в тях смисъл. Й. Йовков, ПК, 132. За какво не си спомняше той, какво не възобновяваше в паметта си. Виждаше се отново в града. Й. Йовков, ПК, 90. възобновявам се, възобновя се страд. Те разглеждаха картинките в книжките .. и току го караха да им чете .. Така бяха прочетени всички книжки. И не по веднъж. Щом дойдеше нов гост на пастирската дружина, четенето се възобновяваше. П. Здравков, НД, 133.
ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ СЕ несв,; възобновя се св., непрех. Обикн. за състояние — отново започвам да съществувам, да съм налице след период на временно изчезване или прекъсване. Болките в очите й се възобновяваха при по-продължителна работа с компютъра.
ВЪЗОБНОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възобновявам и от възобновявам се. Страстен любител на старината, баща ми .. е повдигнал въпроса да се основе археологическо дружество в Търново, което да събира и запазва старините и като първа работа в тая насока е било възобновяването на църквата „Св. 40 мъченици“. СбЦГМГ, 8. През следващата година те отново изпратили на французите големи количества скъпи кожи, като пренебрегнали ирокезите, което предизвикало незабавно възобновяване на пагубната война. Л. Мелнишки, К, 51.
◇ Възобновяване на гората. Лесов. Заменяне на старото поколение гора с ново поколение.
Възобновяване на гражданско дело. Юрид. Подновяване на процесуалните действия, след като е отпаднала пречката, която е наложила спиране на делото.
Възобновяване на наказателно дело. Юрид. Извънреден способ за проверка законността на влезли в сила присъди, наред с прегледа по реда на надзора.
ВЪЗПА`ЛВАМ1, -аш, несв.; възпа`ля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. 1. Правя нещо да започне да свети; запалвам, възпалям1. А белите маги от Камават му принасят в жертва сома и ориз — и възпалват седмоцветни светилници в негова чест. Н. Райнов, БЛ, 125.
2. Прен. Предизвиквам, пораждам възбуда у някого; възбуждам, възпалям1. Нарочно възпалваха турското население и го дразнеха с приказки за тайните „Комети“ (комитети)… Г. Бенев, БК (превод), 39. Истина, не се движеше нейното тяло, но духът й летеше през хиляди картини, които създаваше възпалената й фантазия. Ал. Константинов, Съч. I, 271.
3. Прен. Правя, предизвиквам да се прояви много силно у някого (желание, влечение и под.); разпалвам, запалвам, възпалям1. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената. Н. Райнов, БЛ, 24. Такива подобни, нам още неизвестни, тайнства на природата много има, които ще възпалят желанието ви, любезни мои деца, да искате да станете многознайни и много работи да издирите. П. Кисимов, ОА I (превод), 32-33.
4. Прен. В съчет. със сърце, душа и под. Ставам причина някой да изпадне в силно приповдигнато душевно състояние; въодушевявам, възпалям1. Тогива Кортес стана посред лагера и възпали сърцата на войскарите си до такъв ентусиазъм, щото сички съгласно и доброволно с радост ся затекоха, за да уничтожат самото си прибежище в случай на нещастен край на предприятието им. П. Кисимов, ОА II (превод), 67. „Възпали ни сръцата, / от като ни в устата .. цалува!“ С. Зафиров и др., БГ, 7.
ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Книж. Изпадам в силно приповдигнато душевно състояние; въодушевявам
