на мъжете, тя говореше високо и неспирно. М. Грубешлиева, ПП, 202. Двете баби седнаха насреща ми, .. — и двете възнисички, но държеливи. Н. Хайтов, ШГ, 58. Агентът — то бе един средна възраст човек, възнисичък и доста дебеличък, винаги весел, винаги закачлив. Д. Калфов, КР, 21.
ВЪЗНИ`СКО. Нареч. от възнисък. Вратата се полуотвори, показа се възниско само главата на разсилния. Д. Калфов, Избр. разк., 206.
ВЪЗНИ`СЪК, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който е по-нисък от обикновеното или отколкото се очаква.; нисичък. Единият от тях .. беше висок, рус, синеок; другият — възнисък, черноок, южен тип. Ил. Волен, НС, 67. Сред тях беше и възниският тунтерест и румен управител Мантов, когото не еднаж бях виждал да сочат хората. А. Страшимиров, А, 330. Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми. Й. Йовков, ВАХ, 193.
ВЪЗНО`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възнасям; възносям, възнисам. Часто ся чуеше, в повседневните си смирени молитви как възноси пред Бога бедите и неволите на своите съотечественици. Лет., 1869, 129. На колкото и да възносим чудесните плодове от труда, ..; — все пак не по-малко жива истина е, че без природни дарби на ума и на сърцето никакъв труд .. никога не би изкарал Шекспировци, Нютоновци, .. и други такива. Й. Груев, СП (превод), 53.
ВЪЗНО`СЯ СЕ несв., непрех. Възнасям се; възносям се, възнисам се. Чудесен светозарен облак във вид на венец възносил ся над тялото на бож. майка или е загръщал и скривал всичкото това тържествено съпровождане. З. Петров и др., ЧБ (превод), 233.
ВЪЗНО`СЯМ, -яш, несв. (остар.); възнеса`, -е`ш, мин. св. възне`сох, св., прех. Възнасям; възнисам, възнося. Молитва ся нарича онова смирено и благоговейно наше разположение, в което ми от чисто сръце и душа възносяме нашия ум към бога. Хр. Данов, ППК (превод), 99.
ВЪЗНО`СЯМ СЕ несв. (остар.); възнеса` се св., непрех. Възнасям се; възнисам се, възнося се. Народът наченал да са безпокои, като подозрявал сенаторите в убийството на царя: тогаз един сенатор обявил, че видял Ромула, като са възносял на небето. Н. Михайловски, РВИ (превод), 195.
ВЪЗНО`СЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възносям и от възносям се; възнасяне, възнисане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗОБНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. А въобще на отечеството желаем от сърце и душа възобновение на мирни тихи години, в които да може секи да се радва, наслаждава от своя честен труд. Китка V, 1887, кн. 15, 9.
— Друга форма: възобновле`ние.
ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което възобновява нещо значително, нещо важно за много хора. Гробът на Климента XIII съставя епоха в историята на ваянето. Канова, възобновителят на класическото изкуство в новите времена, нанесе тука своята решителна победа на тържествуващия безпрепятствено дотогава маниеризъм. К. Величков, ПССъч. III, 79. Тая [взаимоучителна] метода и нейните възобновители придобиха, както е известно, огромна слава. СбНУ XI, 634. Никой от неговите [на българското царство] основатели или възобновители не остави син, който да може да го наследи. Т. Шишков, ИБН, 205.
ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който възобновява, чрез който се осъществява възобновяване. Възобновителен процес. Възобновителен период.
ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена възобновител.
ВЪЗОБНОВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. Бях отбелязал за отсичане тъкмо ония стари крайни дървета, които защищаваха гората по целия склон .. А три години бях изучавал теория на сечите: как с помощта на лесовъдската наука сечта от синоним на унищожение може да се превърне в синоним на възобновление. Н. Хайтов, ПП, 62-63. Славяните щат са бият за възобновлението на своите стари господарства в Балканския полуостров. НБ, 1876, бр. 7, 25. Тази митрополия съществува чак до възобновлението на българското царство от Петра и Асеня в 1185 г. Р. Каролев, УБЧИ, 58. Водата, както е известно вече сякому, е необходима за подръжанието и за възобновлението на нашето тяло. Знан., 1875, бр. 12, 182.
— Друга форма: възобнове`ние.
ВЪЗОБНОВЯ`. Вж. възобновявам.
ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възобновя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо обикн. разрушено, унищожено да добие отново първоначалното си състояние, първоначалния си вид; възстановявам. Големите богатства на Византия привличали южните славяни и те започнали да я нападат от началото на IV век. С цел да ги спре Юстиниян Велики построил много нови крепости на Балканския полуостров, а старите възобновил. Ист. VI кл, 37. Апостолите обикаляли градове и села и основавали революционни комитети или възобновявали старите, основани от Васил Левски. Ист. VII кл, 75. Когато този храм [на Артемида] бил изгорен от безумеца Герострата, Малоазиатските гърци с общи условия???
