Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/292“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>брадо момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи.</i> П. Тодоров, И II, 26. <i>Наречени ся [капилярните явления] тъй</i>, <i>защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас).</i> И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Космите по тялото на животно. <i>Вдигнало влас като кадифе.</i> Н. Геров, РБЯ I, 134.
+
<i>момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи.</i> П. Тодоров, И II, 26. <i>Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас).</i> И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Космите по тялото на животно. <i>Вдигнало влас като кадифе.</i> Н. Геров, РБЯ I, 134.
  
2. С <i>мн.</i> власи. Само <i>мн. Поет.</i> Коса на човек. <i>Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.</i>
+
2. С <i>мн.</i> власи. Само <i>мн. Поет.</i> Коса на човек. <i>Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.</i> А. Каралийчев, В, 103. <i>Зад бледината на лицето и прошарените власи се крие нявгашна хубост.</i> Ст. Даскалов, СД, 233. <i>Веднаж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. <i>Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 31.
  
А. Каралийчев, В, 103. <i>Зад бледината на лицето и прошарените власисе крие няв-гашна хубост.</i> Ст. Даскалов, СД, 233. <i>Вед-наж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. <i>Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 31.
+
3. С <i>мн.</i> власове. <i>Диал.</i> Продълговато снопче от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. <i>Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубавите власове в селото, не се засягаше от злите езици.</i> Съвр., 1974, кн. 2, 273. <i>Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 15.
  
3. С <i>мн.</i> власове. <i>Диал.</i> Продълговато сноп-че от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. <i>Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубави-те власове в селото, не се засягаше от злите езици.</i> Съвр., 1974, кн. 2, 273. <i>Тя беше вдигнала тоя пласт</i> [сено].. <i>Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 15.
+
4. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. <i>Убавата пран [прахан] требва да има влас.</i> БД I, 187. <i>Одеялото е с влас и топли.</i>
 
 
4. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. <i>Убава-та пран [прахан] требва да има влас.</i> БД I,
 
 
 
187. <i>Одеялото е с влас и топли.</i>
 
  
 
5. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).
 
5. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).
  
<b>6</b>. Само <i>ед. Диал.</i> Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. <i>ИмаМе едно шиле болно от влас.</i>
+
6. Само <i>ед. Диал.</i> Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. <i>Имаме едно шиле болно от влас.</i>
 
----
 
----
<b>ВЛАСАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i>
+
<b>ВЛАСА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Влакнест (във 2 знач.). <i>Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. <i>Ламбата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. <i>Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето.</i> Ил. Волен, МДС, 166.
 
 
1. Влакнест (във 2 знач.). <i>Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. <i>Ламбата осветляваше едната половина на Стамен-ковото дебело, власато, флегматично лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, <b>88</b>. • Обр. <i>Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето.</i> Ил. Волен, МДС, 166.
 
  
 
2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. <i>Власато руно.</i> (Н. Геров, РБЯ).
 
2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. <i>Власато руно.</i> (Н. Геров, РБЯ).
Ред 23: Ред 17:
 
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. <i>Власато халище.</i>
 
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. <i>Власато халище.</i>
 
----
 
----
<b>ВЛАСАТКА</b> <i>ж. Вот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които ймат цветове, събрани в рехава мет-лица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. РезШса. <i>В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 81. <i>Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката,.. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др.</i> Бтн VI кл, 136.
+
<b>ВЛАСА`ТКА</b> <i>ж. Вот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които имат цветове, събрани в рехава метлица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. Festuca. <i>В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 81. <i>Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката, .. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др.</i> Бтн VI кл, 136.
 
----
 
----
<b>ВЛАСЕНЙЦА</b> <i>ж. Църк. Остар.</i> Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. <i>Вървяхй между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници.</i> Н. Райнов, КЦ, 24. <i>Захарий предпочиташе вече власе-ницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. <i>Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки...</i> Т. Влайков, Пр I, 175.
+
<b>ВЛАСЕНИ`ЦА</b> <i>ж. Църк. Остар.</i> Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. <i>Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници.</i> Н. Райнов, КЦ, 24. <i>Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. <i>Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки…</i> Т. Влайков, Пр I, 175.
  
О Навличам / навлека власеница&lt;та&gt;; навличам / навлека монашеска власеница.
+
◇ <b>Навличам / навлека власеница&lt;та&gt;</b>; <b>навличам / навлека монашеска власеница</b>. <i>Книж.</i> Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. <i>И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот.</i> П. Константинов, ПИГ, 20.
 
 
<i>Книж.</i> Ставам монах (монахиня); покалуге-рявам се. <i>И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот.</i> П. Константинов, ПИГ, 20.
 
 
----
 
----
<b>ВЛАСЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.
+
<b>ВЛА`СЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.
 
----
 
----
<b>ВЛАСЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сцй, след <i>числ.</i> -сеца, <i>м</i>. <i>Диал. Умал. от</i> влас (в 1 знач.).
+
<b>ВЛАСЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> -сци`, след <i>числ.</i> -се`ца, <i>м</i>. <i>Диал. Умал. от</i> влас (в 1 знач.).
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
----
 
----
<b>ВЛАСЕЯ СЕ</b>, -ееш се, <i>мин. св.</i> власях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> власял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> власели се, <i>несв., непрех.</i> Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.
+
<b>ВЛАСЕ`Я СЕ</b>, -е`еш се, <i>мин. св.</i> влася`х се, <i>прич. мин. св. деят.</i> влася`л се, -а се, -о се, <i>мн.</i> власе`ли се, <i>несв., непрех.</i> Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.
  
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влашея се.
+
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: <em>влаше`я се</em>.
 
----
 
----
<b>ВЛАСЙНА</b> <i>ж. Събир. Диал.</i> Много косми, влакна заедно. <i>— Пропука нещо, арат-лик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи.</i> Н. Хайтов, ПП, 133. <i>Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте...</i> Н. Хайтов, ШГ, 70.
+
<b>ВЛАСИ`НА</b> <i>ж. Събир. Диал.</i> Много косми, влакна заедно. <i>— Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи.</i> Н. Хайтов, ПП, 133. <i>Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте…</i> Н. Хайтов, ШГ, 70.
 
----
 
----
<b>ВЛАСЙНКА</b> <i>ж.</i> 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. <i>Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки.</i> П. Боянов, П, 132. <i>Листата и стъблото На пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави.</i> А. Бойчинов, ПХ, 9. <i>Гъсенич-ките бързо наедряваха, телата им обраст-</i>
+
<b>ВЛАСИ`НКА</b> <i>ж.</i> 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. <i>Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки.</i> П. Боянов, П, 132. <i>Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави.</i> А. Бойчинов, ПХ, 9. <i>Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обрастваха</i>
 
 

Текуща версия към 05:49, 30 август 2014

Страницата е проверена


момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи. П. Тодоров, И II, 26. Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас). И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само ед. Събир. Диал. Космите по тялото на животно. Вдигнало влас като кадифе. Н. Геров, РБЯ I, 134.

2. С мн. власи. Само мн. Поет. Коса на човек. Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода. А. Каралийчев, В, 103. Зад бледината на лицето и прошарените власи се крие нявгашна хубост. Ст. Даскалов, СД, 233. Веднаж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 31.

3. С мн. власове. Диал. Продълговато снопче от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубавите власове в селото, не се засягаше от злите езици. Съвр., 1974, кн. 2, 273. Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове. Ст. Даскалов, ЕС, 15.

4. Само ед. Събир. Диал. Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. Убавата пран [прахан] требва да има влас. БД I, 187. Одеялото е с влас и топли.

5. Само ед. Събир. Диал. Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).

6. Само ед. Диал. Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. Имаме едно шиле болно от влас.


ВЛАСА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Влакнест (във 2 знач.). Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Ламбата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето. Ил. Волен, МДС, 166.

2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. Власато руно. (Н. Геров, РБЯ).

3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. Власато халище.


ВЛАСА`ТКА ж. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които имат цветове, събрани в рехава метлица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. Festuca. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката, .. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др. Бтн VI кл, 136.


ВЛАСЕНИ`ЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки… Т. Влайков, Пр I, 175.

Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. Книж. Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.


ВЛА`СЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.


ВЛАСЕ`Ц, мн. -сци`, след числ. -се`ца, м. Диал. Умал. от влас (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЛАСЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. влася`х се, прич. мин. св. деят. влася`л се, -а се, -о се, мн. власе`ли се, несв., непрех. Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.

— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влаше`я се.


ВЛАСИ`НА ж. Събир. Диал. Много косми, влакна заедно. — Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи. Н. Хайтов, ПП, 133. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте… Н. Хайтов, ШГ, 70.


ВЛАСИ`НКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обрастваха