Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/292“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i> | + | <i>момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи.</i> П. Тодоров, И II, 26. <i>Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас).</i> И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Космите по тялото на животно. <i>Вдигнало влас като кадифе.</i> Н. Геров, РБЯ I, 134. |
− | 2. С <i>мн.</i> власи. Само <i>мн. Поет.</i> Коса на човек. <i>Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.</i> | + | 2. С <i>мн.</i> власи. Само <i>мн. Поет.</i> Коса на човек. <i>Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.</i> А. Каралийчев, В, 103. <i>Зад бледината на лицето и прошарените власи се крие нявгашна хубост.</i> Ст. Даскалов, СД, 233. <i>Веднаж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. <i>Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 31. |
− | + | 3. С <i>мн.</i> власове. <i>Диал.</i> Продълговато снопче от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. <i>Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубавите власове в селото, не се засягаше от злите езици.</i> Съвр., 1974, кн. 2, 273. <i>Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 15. | |
− | + | 4. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. <i>Убавата пран [прахан] требва да има влас.</i> БД I, 187. <i>Одеялото е с влас и топли.</i> | |
− | |||
− | 4. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. <i> | ||
− | |||
− | 187. <i>Одеялото е с влас и топли.</i> | ||
5. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Реси на растение (Н. Геров, РБЯ). | 5. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Реси на растение (Н. Геров, РБЯ). | ||
− | + | 6. Само <i>ед. Диал.</i> Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. <i>Имаме едно шиле болно от влас.</i> | |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Влакнест (във 2 знач.). <i>Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. <i>Ламбата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. <i>Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето.</i> Ил. Волен, МДС, 166. |
− | |||
− | 1. Влакнест (във 2 знач.). <i>Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. <i>Ламбата осветляваше едната половина на | ||
2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. <i>Власато руно.</i> (Н. Геров, РБЯ). | 2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. <i>Власато руно.</i> (Н. Геров, РБЯ). | ||
Ред 23: | Ред 17: | ||
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. <i>Власато халище.</i> | 3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. <i>Власато халище.</i> | ||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСА`ТКА</b> <i>ж. Вот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които имат цветове, събрани в рехава метлица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. Festuca. <i>В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 81. <i>Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката, .. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др.</i> Бтн VI кл, 136. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСЕНИ`ЦА</b> <i>ж. Църк. Остар.</i> Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. <i>Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници.</i> Н. Райнов, КЦ, 24. <i>Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. <i>Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки…</i> Т. Влайков, Пр I, 175. |
− | + | ◇ <b>Навличам / навлека власеница<та></b>; <b>навличам / навлека монашеска власеница</b>. <i>Книж.</i> Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. <i>И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот.</i> П. Константинов, ПИГ, 20. | |
− | |||
− | <i>Книж.</i> Ставам монах (монахиня); | ||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛА`СЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> -сци`, след <i>числ.</i> -се`ца, <i>м</i>. <i>Диал. Умал. от</i> влас (в 1 знач.). |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСЕ`Я СЕ</b>, -е`еш се, <i>мин. св.</i> влася`х се, <i>прич. мин. св. деят.</i> влася`л се, -а се, -о се, <i>мн.</i> власе`ли се, <i>несв., непрех.</i> Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се. |
− | — От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: | + | — От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: <em>влаше`я се</em>. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСИ`НА</b> <i>ж. Събир. Диал.</i> Много косми, влакна заедно. <i>— Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи.</i> Н. Хайтов, ПП, 133. <i>Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте…</i> Н. Хайтов, ШГ, 70. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВЛАСИ`НКА</b> <i>ж.</i> 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. <i>Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки.</i> П. Боянов, П, 132. <i>Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави.</i> А. Бойчинов, ПХ, 9. <i>Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обрастваха</i> |
− |
Текуща версия към 05:49, 30 август 2014
момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи. П. Тодоров, И II, 26. Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас). И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само ед. Събир. Диал. Космите по тялото на животно. Вдигнало влас като кадифе. Н. Геров, РБЯ I, 134.
2. С мн. власи. Само мн. Поет. Коса на човек. Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода. А. Каралийчев, В, 103. Зад бледината на лицето и прошарените власи се крие нявгашна хубост. Ст. Даскалов, СД, 233. Веднаж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 31.
3. С мн. власове. Диал. Продълговато снопче от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубавите власове в селото, не се засягаше от злите езици. Съвр., 1974, кн. 2, 273. Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове. Ст. Даскалов, ЕС, 15.
4. Само ед. Събир. Диал. Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. Убавата пран [прахан] требва да има влас. БД I, 187. Одеялото е с влас и топли.
5. Само ед. Събир. Диал. Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).
6. Само ед. Диал. Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. Имаме едно шиле болно от влас.
ВЛАСА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Влакнест (във 2 знач.). Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Ламбата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето. Ил. Волен, МДС, 166.
2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. Власато руно. (Н. Геров, РБЯ).
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. Власато халище.
ВЛАСА`ТКА ж. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които имат цветове, събрани в рехава метлица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. Festuca. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката, .. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др. Бтн VI кл, 136.
ВЛАСЕНИ`ЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки… Т. Влайков, Пр I, 175.
◇ Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. Книж. Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.
ВЛА`СЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.
ВЛАСЕ`Ц, мн. -сци`, след числ. -се`ца, м. Диал. Умал. от влас (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАСЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. влася`х се, прич. мин. св. деят. влася`л се, -а се, -о се, мн. власе`ли се, несв., непрех. Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влаше`я се.
ВЛАСИ`НА ж. Събир. Диал. Много косми, влакна заедно. — Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи. Н. Хайтов, ПП, 133. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте… Н. Хайтов, ШГ, 70.
ВЛАСИ`НКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обрастваха