Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/261“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИШНЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Вишнак. <i>Белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняците.</i> П. Хитов, МП, 150. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИШНЯ`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Човек, който отглежда или продава вишни. <i>Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: .. / кюстендилци — ябълкаре, /.. суводолци — вишняре.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 557. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИШНЯ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена, която отглежда или продава вишни. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИШНЯ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> вишняр. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ШОМ</b> <i>нареч. Нар.-поет.</i> Обикн. в съчет. с извиша. Нависоко, нагоре; вишно, вишем, више. <i>Па дойдете на Спасовден, / на Спасовден на соборо, /.. Замаглете, запрашете, / мома Йова извишете, / вишом небо под облаци.</i> Нар. пес., СбАИ I, 284. <i>Па я фанах за десната рака, / извиших я вишом, коко мене, / ударих я от цръната земня, / та се пукна земня девет педи, / та пропадна моя стара макя.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 351. <i>Вдигнаа мъгли, праове, / .. та грабнаа мома Йова. / Вишом Йова извишиа, / водиа я на планина, / на планина, на равнина, / кот самовилцко езаро.</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 49. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИ`ШЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Това, което е в повече от определеното (обикн. за сума); горница. <i>В една община училищният настоятел, който и в селото връти люлека, (..) казал на учителя .., че може подействува да му ся повиши заплатата с 2000 гр., ала ако даде от тоя вишък половината нему!</i> Лет., 1871, 244. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИЩЕ`НЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вищя; цвилене, виск, вискане. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИЩЯ</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вищя`л, -а, -о, <i>мн.</i> вище`ли, <i>несв., непрех. Диал.</i> За кон — цвиля; вискам. <i>Стани, сине, стани Веселине, / све йолдаше у лова ойдоа, / кон ти вищи за бела белия.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 287. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЮ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Сладководна блатна риба, кафявожълтеникава на цвят, която достига дължина до 18-25 см.; змиорче. |
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`Я</b><sup>1</sup>, ви`еш, <i>мин. св.</i> вих, <i>прич. мин. страд.</i> вит, <i>несв., прех.</i> 1. Правя нещо да добие форма на дъга или на кръг, като приближавам или допирам краищата му; извивам<sup>1</sup>. <i>Вия дъги за бъчва.</i> Ст. Младенов, БТР I, 311. <i>Вия обръч.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Събирам заедно две или повече нишки, върви и под., като ги суча, усуквам. <i>Жътварите виеха въжета и връзваха сноповете.</i> И. Волен, МДС, 237. <i>Стоян си вино пиеше / у тая ледна механа, / руси мустаци виеше / и се на Бога молеше.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 162. | |
| − | + | 3. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; извивам<sup>1</sup>, плета. <i>Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец.</i> Елин Пелин, Съч. II, 48. <i>Днеска, щом чу, че доде там, отиде в градината, та пробира цветя, ви китка, кити се, реди се.</i> Т. Влайков, Съч. II, 17-18. <i>Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирикането на врабците, които вият там гнезда, а нощем — песента на славеите.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. <i>Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка, мене чака.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 37. <i>Вила мома шарен венец — / ден го вила, два китила, / на глава го угодила.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 220. | |
| − | + | 4. Въртя нещо около самото него или около друго нещо, като му придавам кълбовидна или цилиндрична форма; завивам<sup>2</sup>, навивам. <i>Дотам се пътуваше с файтон или с ония тежки, старомодни, но удобни ланда, .. возени от три коня и с файтонджия, който .. пъхаше камшика под мишница и почваше да вие цигара.</i> К. Константинов, ППГ, 19. <i>Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 55-66. <i>Вия прежда на кълбо.</i> △ <i>Вия сарми.</i> | |
| − | + | 5. Въртя, водя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам<sup>1</sup>. <i>Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му .. Продъниха къщата от игри, че и на двора и на хармана виха хорото.</i> К. Калчев, ПИЖ, 108. <i>До другия край на стената младежи и девойки виеха хоро и се провикваха.</i> М. Грубешлиева, ГР, 139. <i>Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / сума рицари и дами / нощем вили танци там.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58. | |
| − | 1, | + | 6. <i>Непрех.</i> За река, път, пътека и др. — правя завои; вия се, кривулича, извивам<sup>1</sup>, извивам се. <i>Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня.</i> Елин Пелин, Съч. III, 85. <i>Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите .. Гората не го оставяше да се замисли. Пътеката виеше, дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха.</i> К. Петканов, П, 8. <i>И вървиме, път неравно / вие през гората млада.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 248. |
| + | 7. Огъвам, превивам, кърша тялото, ръцете си и др. на една и друга страна. <i>Гледах я как се движеше плавно в широката стая, как виеше ръцете си и ту се усмихваше, ту сенки преминаваха по гладкото й възрозово лице.</i> Кр. Григоров, ОУ, 39. <i>Арма се измъкна из ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст.</i> Ем. Станев, А, 121. <i>Тънка Яна по поляна / снага вие; — / конче кара на спревара / луд гидия.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 202. <b>вия се</b>. <i>Страд. от</i> вия в 1, 2, 3, 4, 5 и 7 знач. <i>— Ама как тъй бе,</i> | ||
Версия от 00:40, 5 август 2014
ВИШНЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Вишнак. Белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняците. П. Хитов, МП, 150.
ВИШНЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който отглежда или продава вишни. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: .. / кюстендилци — ябълкаре, /.. суводолци — вишняре. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.
ВИШНЯ`РКА ж. Диал. Жена, която отглежда или продава вишни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИШНЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вишняр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИ`ШОМ нареч. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с извиша. Нависоко, нагоре; вишно, вишем, више. Па дойдете на Спасовден, / на Спасовден на соборо, /.. Замаглете, запрашете, / мома Йова извишете, / вишом небо под облаци. Нар. пес., СбАИ I, 284. Па я фанах за десната рака, / извиших я вишом, коко мене, / ударих я от цръната земня, / та се пукна земня девет педи, / та пропадна моя стара макя. Нар. пес., СбНУ XLI, 351. Вдигнаа мъгли, праове, / .. та грабнаа мома Йова. / Вишом Йова извишиа, / водиа я на планина, / на планина, на равнина, / кот самовилцко езаро. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 49.
ВИ`ШЪК, мн. -ци, м. Остар. Това, което е в повече от определеното (обикн. за сума); горница. В една община училищният настоятел, който и в селото връти люлека, (..) казал на учителя .., че може подействува да му ся повиши заплатата с 2000 гр., ала ако даде от тоя вишък половината нему! Лет., 1871, 244.
ВИЩЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вищя; цвилене, виск, вискане.
ВИЩЯ, -и`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вищя`л, -а, -о, мн. вище`ли, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вискам. Стани, сине, стани Веселине, / све йолдаше у лова ойдоа, / кон ти вищи за бела белия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 287.
ВИЮ`Н м. Диал. Сладководна блатна риба, кафявожълтеникава на цвят, която достига дължина до 18-25 см.; змиорче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВИ`Я1, ви`еш, мин. св. вих, прич. мин. страд. вит, несв., прех. 1. Правя нещо да добие форма на дъга или на кръг, като приближавам или допирам краищата му; извивам1. Вия дъги за бъчва. Ст. Младенов, БТР I, 311. Вия обръч.
2. Събирам заедно две или повече нишки, върви и под., като ги суча, усуквам. Жътварите виеха въжета и връзваха сноповете. И. Волен, МДС, 237. Стоян си вино пиеше / у тая ледна механа, / руси мустаци виеше / и се на Бога молеше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 162.
3. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; извивам1, плета. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин, Съч. II, 48. Днеска, щом чу, че доде там, отиде в градината, та пробира цветя, ви китка, кити се, реди се. Т. Влайков, Съч. II, 17-18. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирикането на врабците, които вият там гнезда, а нощем — песента на славеите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка, мене чака. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Вила мома шарен венец — / ден го вила, два китила, / на глава го угодила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
4. Въртя нещо около самото него или около друго нещо, като му придавам кълбовидна или цилиндрична форма; завивам2, навивам. Дотам се пътуваше с файтон или с ония тежки, старомодни, но удобни ланда, .. возени от три коня и с файтонджия, който .. пъхаше камшика под мишница и почваше да вие цигара. К. Константинов, ППГ, 19. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци. З. Стоянов, ЗБВ II, 55-66. Вия прежда на кълбо. △ Вия сарми.
5. Въртя, водя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам1. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му .. Продъниха къщата от игри, че и на двора и на хармана виха хорото. К. Калчев, ПИЖ, 108. До другия край на стената младежи и девойки виеха хоро и се провикваха. М. Грубешлиева, ГР, 139. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / сума рицари и дами / нощем вили танци там. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.
6. Непрех. За река, път, пътека и др. — правя завои; вия се, кривулича, извивам1, извивам се. Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите .. Гората не го оставяше да се замисли. Пътеката виеше, дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха. К. Петканов, П, 8. И вървиме, път неравно / вие през гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 248.
7. Огъвам, превивам, кърша тялото, ръцете си и др. на една и друга страна. Гледах я как се движеше плавно в широката стая, как виеше ръцете си и ту се усмихваше, ту сенки преминаваха по гладкото й възрозово лице. Кр. Григоров, ОУ, 39. Арма се измъкна из ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст. Ем. Станев, А, 121. Тънка Яна по поляна / снага вие; — / конче кара на спревара / луд гидия. Ц. Церковски, Съч. I, 202. вия се. Страд. от вия в 1, 2, 3, 4, 5 и 7 знач. — Ама как тъй бе,
