Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/35“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Работя}} | {{Работя}} | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАНИ`ЛИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Многогодишно тропическо увивно растение от семейство салепови с ароматни плодове, които се употребяват като подправка. Vanilla planifolia. <i>Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе .., банани, ванилия…</i> К, 1963, кн. 2, 5. <i>Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки.</i> П. Бобев, ЗП, 120. |
| − | |||
| − | 5. <i>Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки.</i> П. Бобев, ЗП, 120. | ||
2. Плод от това растение с приятна миризма. | 2. Плод от това растение с приятна миризма. | ||
| − | 3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. <i>Дори и курабии беше успяла да направи, които. | + | 3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. <i>Дори и курабии беше успяла да направи, които .. разливаха приятен мирис на ванилия.</i> Ст. Марков, ДБ, 412. <i>Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Вътре беше прохладно и тъмно, миришеше на ванилия.</i> Д. Димов, Т, 26. |
| − | — От исп. | + | — От исп. vanilla „шушулчица“ през гр. βανίλια. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български… ГСУ, 1960, 190). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАНИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Ванилен, ванилиев. <i>Ванилов прах. Ванилов сладкиш. Ванилов сладолед.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`НИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> вана (в 1 и 3 знач.). <i>Жената, макар и млада, имаше измъчен, състарен вид. Ние я заварихме, когато къпеше черничкото си детенце в една изтърбушена цинкова ваничка.</i> Г. Белев, КВА, 185. <i>Професорът .. беше седнал с тефтерчето в ръка сред епруветки, колби, ванички и спиртничета.</i> Тонич, СбСт, 299. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`НТИ</b> <i>мн</i>., <i>ед.</i> (рядко) <b>ва`нта</b> <i>ж. Мор.</i> Стоманени въжета, придържащи мачтата на кораб към двата борда. <i>Беше топло, отначало дори слънчево време, но силният вятър свистеше и свиреше във вантите.</i> Д. Богданов, ТА, 12. <i>— Ще трябва за в бъдеще да поставяш копринена панделка на вантите, за да следиш измененията и посоката на вятъра и така лесно ще знаеш как да поставиш платното.</i> П. Льочев, ПБП, 25. <i>Корабът сякаш усети своя капитан .. нищо не каза за сивите зимни бури, които късаха вантите и заледяваха корпуса му.</i> Сл. Чернишев, ЛА, 8. |
| − | — От хол. | + | — От хол. want. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИ`Р</b> <i>м. Диал.</i> Вампир, бродник; гробник, плътеник, тенец, устрел. <i>Най-много котленските овчари разискват върху верите .., за таласъмите, чумата, юдите, вапирите и пр., в съществуванието на които са положително уверени.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I,28. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>вепи`р</em>, <em>ляпи`р</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИ`РИН</b>, <i>мн.</i> вапи`ри, <i>м. Простонар.</i> Вампирин. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вампирка. <i>Како що му ет а`детот от сите вапири, така и Катерина вапирка зулум праела.</i> Нар. прик., СбНУ VII, 148. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>вепи`рка</em>, <em>ляпи`рка</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИ`РСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Вампирски. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>вепи`рски</em>, <em>ляпи`рски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИРЯ`САМ</b>. Вж. <em>вапирясвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИРЯ`СВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вапиря`сам,</b> -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам. |
| − | |||
| − | -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИРЯ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вапиря`сам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам се. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>вепиря`свам</em>, <em>врапиря`свам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПИРЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вапирясвам <i>и от</i> вапирясвам се; вампирясване. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>вепиря`сване</em>, <em>врапиря`сване</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПО`Р</b> <i>м. Остар.</i> Параход. <i>— А от Стамбул, деца, се качихме на вапор и пуф-пуф в Яфа.</i> Г. Белев, ПЕМ, 31. <i>Заптиите насядали на няколко каика по Дунава и заобиколили вапора от всяка една страна.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 101. <i>Сичките, току-речи, чужди вестници, както и нашите, писаха за войводата Ботьов, който се осмели да премине [Дунава] с вапора „Радецки“, наедно с 210 отбор момци.</i> НБ, 1876, 24. <i>Пощите по вода стават с вапорите.</i> М., 1857, 43. <i>Пътнишки вапор. Хамалски вапор.</i> |
| − | — От ит. | + | — От ит. vapore „пара, параход“ през тур. vapor (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 230). — Любословие, 1844. — Друга форма: <em>вампор</em> гр. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПОРИЗА`ТОР</b> <i>м. Мед.</i> Уред за обгаряне повърхност на тъкан или орган с па`ра. |
| − | — От фр. | + | — От фр. vaporisateur. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПОРИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Обгаряне на повърхност на тъкан или орган с па`ра{{попр|добавяне на изпуснато ударение}} за спиране на кръвотечение. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПОРИМЕ`ТЪР,</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Техн.</i> Уред за измерване налягането на различни течности. |
| − | — От лат. | + | — От лат. vapor „па`ра“ + -метър. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПО`РСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който се отнася до вапор. <i>Смисълта на тези проекти е накратко следующата:</i> .. <i>Финанциите на Чехско да ся употребяват изключително за в полза на чехската земя и да не отиват да обогатяват немските страни .., да помагат на немските вапорски дружества и пр.</i> Г. Драганов, Лет., 1873, 156-167. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>вампо`рски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСАМ</b>. Вж. <em>вапсвам</em> и <em>вапсувам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вапсам като <i>прил. Диал.</i> Боядисан. <i>На главата му фес ли е, вапсан кюляф ли е, .. не бе познат, той бе превързан с една черна забрадка.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 24. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>ва`пцан</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПСА`Р,</b> -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бояджия. |
| − | — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Друга форма: | + | — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Друга форма: <em>вапца`р</em>. |
Версия от 00:05, 17 април 2014
В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
ВАНИ`ЛИЯ ж. 1. Многогодишно тропическо увивно растение от семейство салепови с ароматни плодове, които се употребяват като подправка. Vanilla planifolia. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе .., банани, ванилия… К, 1963, кн. 2, 5. Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки. П. Бобев, ЗП, 120.
2. Плод от това растение с приятна миризма.
3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. Дори и курабии беше успяла да направи, които .. разливаха приятен мирис на ванилия. Ст. Марков, ДБ, 412. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Вътре беше прохладно и тъмно, миришеше на ванилия. Д. Димов, Т, 26.
— От исп. vanilla „шушулчица“ през гр. βανίλια. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български… ГСУ, 1960, 190).
ВАНИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ванилен, ванилиев. Ванилов прах. Ванилов сладкиш. Ванилов сладолед.
ВА`НИЧКА ж. Умал. от вана (в 1 и 3 знач.). Жената, макар и млада, имаше измъчен, състарен вид. Ние я заварихме, когато къпеше черничкото си детенце в една изтърбушена цинкова ваничка. Г. Белев, КВА, 185. Професорът .. беше седнал с тефтерчето в ръка сред епруветки, колби, ванички и спиртничета. Тонич, СбСт, 299.
ВА`НТИ мн., ед. (рядко) ва`нта ж. Мор. Стоманени въжета, придържащи мачтата на кораб към двата борда. Беше топло, отначало дори слънчево време, но силният вятър свистеше и свиреше във вантите. Д. Богданов, ТА, 12. — Ще трябва за в бъдеще да поставяш копринена панделка на вантите, за да следиш измененията и посоката на вятъра и така лесно ще знаеш как да поставиш платното. П. Льочев, ПБП, 25. Корабът сякаш усети своя капитан .. нищо не каза за сивите зимни бури, които късаха вантите и заледяваха корпуса му. Сл. Чернишев, ЛА, 8.
— От хол. want.
ВАПИ`Р м. Диал. Вампир, бродник; гробник, плътеник, тенец, устрел. Най-много котленските овчари разискват върху верите .., за таласъмите, чумата, юдите, вапирите и пр., в съществуванието на които са положително уверени. 3. Стоянов, ЗБВ I,28.
— Други форми: вепи`р, ляпи`р.
ВАПИ`РИН, мн. вапи`ри, м. Простонар. Вампирин.
ВАПИ`РКА ж. Диал. Вампирка. Како що му ет а`детот от сите вапири, така и Катерина вапирка зулум праела. Нар. прик., СбНУ VII, 148.
— Други форми: вепи`рка, ляпи`рка.
ВАПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— Други форми: вепи`рски, ляпи`рски.
ВАПИРЯ`САМ. Вж. вапирясвам.
ВАПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вапиря`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.
ВАПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вапиря`сам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— Други форми: вепиря`свам, врапиря`свам.
ВАПИРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вапирясвам и от вапирясвам се; вампирясване.
— Други форми: вепиря`сване, врапиря`сване.
ВАПО`Р м. Остар. Параход. — А от Стамбул, деца, се качихме на вапор и пуф-пуф в Яфа. Г. Белев, ПЕМ, 31. Заптиите насядали на няколко каика по Дунава и заобиколили вапора от всяка една страна. 3. Стоянов, ЗБВ I, 101. Сичките, току-речи, чужди вестници, както и нашите, писаха за войводата Ботьов, който се осмели да премине [Дунава] с вапора „Радецки“, наедно с 210 отбор момци. НБ, 1876, 24. Пощите по вода стават с вапорите. М., 1857, 43. Пътнишки вапор. Хамалски вапор.
— От ит. vapore „пара, параход“ през тур. vapor (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 230). — Любословие, 1844. — Друга форма: вампор гр.
ВАПОРИЗА`ТОР м. Мед. Уред за обгаряне повърхност на тъкан или орган с па`ра.
— От фр. vaporisateur.
ВАПОРИЗА`ЦИЯ ж. Мед. Обгаряне на повърхност на тъкан или орган с па`ра* за спиране на кръвотечение.
ВАПОРИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за измерване налягането на различни течности.
— От лат. vapor „па`ра“ + -метър.
ВАПО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вапор. Смисълта на тези проекти е накратко следующата: .. Финанциите на Чехско да ся употребяват изключително за в полза на чехската земя и да не отиват да обогатяват немските страни .., да помагат на немските вапорски дружества и пр. Г. Драганов, Лет., 1873, 156-167.
— Друга форма: вампо`рски.
ВА`ПСАМ. Вж. вапсвам и вапсувам.
ВА`ПСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапсам като прил. Диал. Боядисан. На главата му фес ли е, вапсан кюляф ли е, .. не бе познат, той бе превързан с една черна забрадка. Ил. Блъсков, ДБ, 24.
— Друга форма: ва`пцан.
ВАПСА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Бояджия.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Друга форма: вапца`р.
