Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/686“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>ме се откъсва от неискрената и подража-телна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин.</i> М. Арнаудов, Г, 76. <i>Досега само един български писател, Веселин,.., е смогнал да вникне в любовта на нашия селянин и да я възсъздаде с такъв свенлив реализъм, както сам народът я възсъздава в своите песни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. <i>По своята природа най-реалистичното от всички изкуства, театралното,.. | + | <i>ме се откъсва от неискрената и подража-телна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин.</i> М. Арнаудов, Г, 76. <i>Досега само един български писател, Веселин,.., е смогнал да вникне в любовта на нашия селянин и да я възсъздаде с такъв свенлив реализъм, както сам народът я възсъздава в своите песни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. <i>По своята природа най-реалистичното от всички изкуства, театралното,.. — най-силно се противи на всяка абстракция, тъй като „театърът е преди всичко изкуство на актьора, който възсъздава живи човешки характери, човешки живот“.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 171. <i>Народната поезия е възсъздала великолепно характера на тие три величествени и хубави реки.</i> Знан., |
| − | 1875, бр. 1, 13. възсъздавам се, възсъздам се <i>страд. Трябва да се възсъздаде | + | 1875, бр. 1, 13. възсъздавам се, възсъздам се <i>страд. Трябва да се възсъздаде [в превода] повишената вълнуваща интонация на оригинала, от чийто текст не бива да се допуща никакво отклонение: да не се заменят простите негови думи с дълги тиради.</i> |
Н. Лилиев, Съч. III, 101. | Н. Лилиев, Съч. III, 101. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЪЗДАВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ</i>.. <i>от</i> възсъздавам <i>и от</i> възсъздавам се. <i>Чрез възсъздаване на миналото — безгрилсните детски дни — и съпоставянето им с послешните дни на живота и грижите — на читателя се дава да види и почувствува оная пропаст, що дели тези два бряга и която докарва нерядко до тъжни размисли.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 331. <i>При прегледванието им [на материалите] и при подробното им изучаване ще се види, че те могат да бъдат използувани в трудовете за възсъздаване, възстановле-ние и построение както на стария съд у нас, така и на тоя от обичаен характер през време на турското владичество.</i> СбНУ XXXIII, б. с. <i>Действителността е единствената и неизменна основа на всяко изкуство. Само нейното художествено възсъздаване може да упражни върху чувствата и въображението трайно и силно въздействие.</i> Б. Ангелов, ЛС, 10. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЪЗДАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възсъздаване. <i>Те и техните постъпки би му доставяли удоволствие, само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. <i>За да не бъдем обаче и към тях хора несправедливи, ний земаме да им разправим, че препирнята е полезна за общественото развитие, за нравственото пък възсъздание изобличението на пороците е необходимо.</i> Г, 1863, бр. 7, 56. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЪЗДАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Индив.</i> Лице, което възсъздава. <i>Тия чувства и вяра са възпитани у нас</i> .. <i>от европейските велики учители и възсъздатели на живота.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 37. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЯДАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> възседна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възседнат, <i>св., прех.</i> 1. Качвам се върху нещо или някого и сядам върху него, като го обкрачвам; яхвам. <i>Мутовото магаре спокойно си зоба-ше от царския трън. Без много да му мисля, изтичах до него, бързо го възседнах, притиснах колене и го смуших с пирона, който винаги носех в джеба си.</i> Г. Белев, ПЕМ, 106. <i>Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа, веднаж черква пусна, пак нова служба захвана.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 179. <i>Мешинен мех, напълнен със сено и тъй добре съшит, че да не проникне нито капка вода, набързо помага на скитите да преминат реката</i>. <i>Скитът възсяда такъв един мех, връзва го за конската опашка,., и по тоя начин използува коня като кораб с платна.</i> А. Каралийчев, В, 130-131. <i>Ще възседне стария велосипед, няма да върти бързо,.. Свикнал е да кара бавно, спокойно.</i> Сл. Македонски, ЕЗК, 157. <i>Аскерлиите в горнята махала бяха възседнали няколко бедни селяни да ги пренасят през калта.</i> НБ, 1876, бр. 56, 219. 2. <i>Прен.</i> Поставям някого в положение на подчинение; потискам, угнетявам. <i>Майките няма с какво да нахранят децата си.</i> .. <i>Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб... Ето това докарва кликата, която днес е възседнала целия български народ!...</i> Д. Димов, Т, 305. <i>— Чорбаджи-лъка на дяда си ли му се ще да си повърне или ни дири отнейде слабото място да ни възседне: турил е този синковец нещо на око...</i> П. Тодоров, Събр. пр И, 336. възсядам се, възседна се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ◇ Тъй намерих кон, тъй го възседнах. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
<i>Диал.</i> Постъпих така, както ми се удаде случай. | <i>Диал.</i> Постъпих така, както ми се удаде случай. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЯДАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възсядам <i>и от</i> възсядам се. | + | <b>ВЪЗСЯДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възсядам <i>и от</i> възсядам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗТВЪРД, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-твърд от обикновеното или отколкото се очаква. <i>В селото нямаше фурна и хлябът, който се докарваше чак от окръжния град обикновено биваше възтвърд.</i> А <i>Кладенчовата вода най-често е възтвърда.</i> | + | <b>ВЪЗТВЪРД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-твърд от обикновеното или отколкото се очаква. <i>В селото нямаше фурна и хлябът, който се докарваше чак от окръжния град обикновено биваше възтвърд.</i> А <i>Кладенчовата вода най-често е възтвърда.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗТЕЖИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки. <i>Умал. от</i> възтежък. <i>Възстаричък, възте-жичък е, ама се върти като пумпал.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 114. | + | <b>ВЪЗТЕЖИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки. <i>Умал. от</i> възтежък. <i>Възстаричък, възте-жичък е, ама се върти като пумпал.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 114. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗТЕЖКО. <i>Нареч. от</i> възтежък. <i>Наистина той беше оплешивял, изглеждаше подпухнал и дишаше възтежко, но какво?</i> | + | <b>ВЪЗТЕЖКО</b>. <i>Нареч. от</i> възтежък. <i>Наистина той беше оплешивял, изглеждаше подпухнал и дишаше възтежко, но какво?</i> |
А. Гуляшки, Л, 113. <i>Ей го, върви той бавно и възтежко из сокаците на горна махала с големия рабушчийски тефтер под мишница.</i> Т. Влайков, Пр I, 100. <i>Влезе дядо Райчо и възтежко поздрави. А.</i> Страшимиров, А, 549. | А. Гуляшки, Л, 113. <i>Ей го, върви той бавно и възтежко из сокаците на горна махала с големия рабушчийски тефтер под мишница.</i> Т. Влайков, Пр I, 100. <i>Влезе дядо Райчо и възтежко поздрави. А.</i> Страшимиров, А, 549. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗТЕЖЪК, -жка, -жко, <i>мн.</i> -жки, <i>прил.</i> Който е по-тежък от обикновеното | + | <b>ВЪЗТЕЖЪК</b>, -жка, -жко, <i>мн.</i> -жки, <i>прил.</i> Който е по-тежък от обикновеното |
Версия от 16:21, 15 декември 2013
ме се откъсва от неискрената и подража-телна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин. М. Арнаудов, Г, 76. Досега само един български писател, Веселин,.., е смогнал да вникне в любовта на нашия селянин и да я възсъздаде с такъв свенлив реализъм, както сам народът я възсъздава в своите песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. По своята природа най-реалистичното от всички изкуства, театралното,.. — най-силно се противи на всяка абстракция, тъй като „театърът е преди всичко изкуство на актьора, който възсъздава живи човешки характери, човешки живот“. Н. Лилиев, Съч. III, 171. Народната поезия е възсъздала великолепно характера на тие три величествени и хубави реки. Знан.,
1875, бр. 1, 13. възсъздавам се, възсъздам се страд. Трябва да се възсъздаде [в превода] повишената вълнуваща интонация на оригинала, от чийто текст не бива да се допуща никакво отклонение: да не се заменят простите негови думи с дълги тиради.
Н. Лилиев, Съч. III, 101.
ВЪЗСЪЗДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ.. от възсъздавам и от възсъздавам се. Чрез възсъздаване на миналото — безгрилсните детски дни — и съпоставянето им с послешните дни на живота и грижите — на читателя се дава да види и почувствува оная пропаст, що дели тези два бряга и която докарва нерядко до тъжни размисли. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 331. При прегледванието им [на материалите] и при подробното им изучаване ще се види, че те могат да бъдат използувани в трудовете за възсъздаване, възстановле-ние и построение както на стария съд у нас, така и на тоя от обичаен характер през време на турското владичество. СбНУ XXXIII, б. с. Действителността е единствената и неизменна основа на всяко изкуство. Само нейното художествено възсъздаване може да упражни върху чувствата и въображението трайно и силно въздействие. Б. Ангелов, ЛС, 10.
ВЪЗСЪЗДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възсъздаване. Те и техните постъпки би му доставяли удоволствие, само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. За да не бъдем обаче и към тях хора несправедливи, ний земаме да им разправим, че препирнята е полезна за общественото развитие, за нравственото пък възсъздание изобличението на пороците е необходимо. Г, 1863, бр. 7, 56.
ВЪЗСЪЗДАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Индив. Лице, което възсъздава. Тия чувства и вяра са възпитани у нас .. от европейските велики учители и възсъздатели на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 37.
ВЪЗСЯДАМ, -аш, несв.’, възседна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възседнат, св., прех. 1. Качвам се върху нещо или някого и сядам върху него, като го обкрачвам; яхвам. Мутовото магаре спокойно си зоба-ше от царския трън. Без много да му мисля, изтичах до него, бързо го възседнах, притиснах колене и го смуших с пирона, който винаги носех в джеба си. Г. Белев, ПЕМ, 106. Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа, веднаж черква пусна, пак нова служба захвана. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Мешинен мех, напълнен със сено и тъй добре съшит, че да не проникне нито капка вода, набързо помага на скитите да преминат реката. Скитът възсяда такъв един мех, връзва го за конската опашка,., и по тоя начин използува коня като кораб с платна. А. Каралийчев, В, 130-131. Ще възседне стария велосипед, няма да върти бързо,.. Свикнал е да кара бавно, спокойно. Сл. Македонски, ЕЗК, 157. Аскерлиите в горнята махала бяха възседнали няколко бедни селяни да ги пренасят през калта. НБ, 1876, бр. 56, 219. 2. Прен. Поставям някого в положение на подчинение; потискам, угнетявам. Майките няма с какво да нахранят децата си. .. Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб... Ето това докарва кликата, която днес е възседнала целия български народ!... Д. Димов, Т, 305. — Чорбаджи-лъка на дяда си ли му се ще да си повърне или ни дири отнейде слабото място да ни възседне: турил е този синковец нещо на око... П. Тодоров, Събр. пр И, 336. възсядам се, възседна се страд.
◇ Тъй намерих кон, тъй го възседнах.
Диал. Постъпих така, както ми се удаде случай.
ВЪЗСЯДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възсядам и от възсядам се.
ВЪЗТВЪРД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-твърд от обикновеното или отколкото се очаква. В селото нямаше фурна и хлябът, който се докарваше чак от окръжния град обикновено биваше възтвърд. А Кладенчовата вода най-често е възтвърда.
ВЪЗТЕЖИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки. Умал. от възтежък. Възстаричък, възте-жичък е, ама се върти като пумпал. Г. Караславов, Избр. съч. II, 114.
ВЪЗТЕЖКО. Нареч. от възтежък. Наистина той беше оплешивял, изглеждаше подпухнал и дишаше възтежко, но какво?
А. Гуляшки, Л, 113. Ей го, върви той бавно и възтежко из сокаците на горна махала с големия рабушчийски тефтер под мишница. Т. Влайков, Пр I, 100. Влезе дядо Райчо и възтежко поздрави. А. Страшимиров, А, 549.
ВЪЗТЕЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Който е по-тежък от обикновеното
