Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/681“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | ВЪЗСЕДВАМ, -аш, <i>несв.</i> (диал.); въз-седна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възседнат, <i>св., прех.</i> Възсядам. <i>Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 9. възседвам се, въз-седна се <i>страд.</i> | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗСВЕТЪЛ</b>, -тла, -тло, <i>мн.</i> -тли, <i>прил.</i> Който е по-светъл от обикновеното или отколкото се очаква. <i>До масата на гемиджии-те се приближи млад, спретнат момък. Под феса му се подаваха няколко възсветли къдрици.</i> Д. Спространов, С, 49. <i>Възсветли очи. Възсветли дрехи.</i> | |
| − | ВЪЗСЕДВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възседвам; възсядане. | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗСЕДВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (диал.); въз-седна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възседнат, <i>св., прех.</i> Възсядам. <i>Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 9. възседвам се, въз-седна се <i>страд.</i> | |
| − | ВЪЗСЕДЛАВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възседлая, -аеш, <i>мин. св.</i> възседлах, <i>св., прех. Диал.</i> Оседлавам. <i>Свети Георги коня кове</i>, / <i>коня кове възседлава</i>. Нар. пес., СбНУ IV, | + | ---- |
| + | <b>ВЪЗСЕДВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възседвам; възсядане. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЕДЛАВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възседлая, -аеш, <i>мин. св.</i> възседлах, <i>св., прех. Диал.</i> Оседлавам. <i>Свети Георги коня кове</i>, / <i>коня кове възседлава</i>. Нар. пес., СбНУ IV, | ||
22. възседлавам се, възседлая се <i>страд.</i> | 22. възседлавам се, възседлая се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЕДЛАВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възседлавам <i>и от</i> възседлавам се. | + | <b>ВЪЗСЕДЛАВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възседлавам <i>и от</i> възседлавам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЕДЛАЯ. Вж. възседлавам. | + | <b>ВЪЗСЕДЛАЯ</b>. Вж. възседлавам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЕДНА. Вж. възсядам и възседвам. | + | <b>ВЪЗСЕДНА</b>. Вж. възсядам и възседвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЕПВАМ СЕ, -аш се, <i>несв. ;</i> възсе-пна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>прич. мин. страд.</i> възсепнат, <i>св., непрех. Поет.</i> Сепвам се. <i>Пронизва болка кърваво сърце, / възсеп-ва се душата плаха</i> / <i>и сили се, в желания накипели, / отдавна скършени криле / нап-разно да размаха...</i> И. Йовков, Худ., 1907, кн. 6, 2. <i>Вълните се гонят и в шум монотонен / гърмят, изведнаж се възсепнат и с плясък / задавен клокотят.</i> Ем. Попдимит-ров, Събр. съч. V, 80. <i>Над майката земя / надвисва ураган,.. /..,/ а майката земя въз-сепва се сама, / потъпкала греха, отърсила срама.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 100. <i>Снежинки като парашути / заваляха,</i> / <i>градът въз-сепна се, зачуди / се в уплаха.</i> Хр. Радевски, Избр. пр II, 89. | + | <b>ВЪЗСЕПВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв. ;</i> възсе-пна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>прич. мин. страд.</i> възсепнат, <i>св., непрех. Поет.</i> Сепвам се. <i>Пронизва болка кърваво сърце, / възсеп-ва се душата плаха</i> / <i>и сили се, в желания накипели, / отдавна скършени криле / нап-разно да размаха...</i> И. Йовков, Худ., 1907, кн. 6, 2. <i>Вълните се гонят и в шум монотонен / гърмят, изведнаж се възсепнат и с плясък / задавен клокотят.</i> Ем. Попдимит-ров, Събр. съч. V, 80. <i>Над майката земя / надвисва ураган,.. /..,/ а майката земя въз-сепва се сама, / потъпкала греха, отърсила срама.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 100. <i>Снежинки като парашути / заваляха,</i> / <i>градът въз-сепна се, зачуди / се в уплаха.</i> Хр. Радевски, Избр. пр II, 89. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЕПВАНЕ <i>ср. Поет. Отгл. същ. от</i> възсепвам се. | + | <b>ВЪЗСЕПВАНЕ</b> <i>ср. Поет. Отгл. същ. от</i> възсепвам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЕПНА СЕ. Вж. възсепвам се. | + | <b>ВЪЗСЕПНА СЕ</b>. Вж. възсепвам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има цвят, близък до сив или в цвета на който има сива отсянка. <i>Очите му гледат меко,.., тънките му устни са червени, възсив мъх се свлича по сколуфите му.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 70. <i>Тя беше дребна жена .., с дълъг нос и тънки, стиснати устни, очите й бяха възсиви и погледът им беше някак бавен, тежък.</i> Д. Талев, И, 301. <i>Горе, по царския път, изтрака военна талига, повдигна овлагнала от росата прах и сякаш пак я сложи на мястото й, сега възсива и рохка.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. | + | <b>ВЪЗСЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има цвят, близък до сив или в цвета на който има сива отсянка. <i>Очите му гледат меко,.., тънките му устни са червени, възсив мъх се свлича по сколуфите му.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 70. <i>Тя беше дребна жена .., с дълъг нос и тънки, стиснати устни, очите й бяха възсиви и погледът им беше някак бавен, тежък.</i> Д. Талев, И, 301. <i>Горе, по царския път, изтрака военна талига, повдигна овлагнала от росата прах и сякаш пак я сложи на мястото й, сега възсива и рохка.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЙВИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възсив. <i>В пространната нива цъфтеше цвеклото. Хиляди и хиляди скромни възсивички цветчета, наредени на китки по дългите стъбла, се усмихваха свенливо на целия свят.</i> П. Бобев, ЗП, 99. | + | <b>ВЪЗСЙВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възсив. <i>В пространната нива цъфтеше цвеклото. Хиляди и хиляди скромни възсивички цветчета, наредени на китки по дългите стъбла, се усмихваха свенливо на целия свят.</i> П. Бобев, ЗП, 99. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЙВКАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. Който е малко сивкав. <i>Лицето й беше все тъй прибледняло, изглеждаше и възсивкаво поради възмургавата й кожа.</i> Д. Талев, ПК, 340. | + | <b>ВЪЗСЙВКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. Който е малко сивкав. <i>Лицето й беше все тъй прибледняло, изглеждаше и възсивкаво поради възмургавата й кожа.</i> Д. Талев, ПК, 340. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСИН, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до син или в цвета на който има синя отсянка. <i>Откъм къщи влиза чорбаджи Петко</i> .. <i>Над копринена котнияна антерия облякъл сукнена салтамарка, въз-сини сукнени потури, препасал също тъмен пояс.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 334. <i>Той беше с въздълго мургаво лице,.. Странна черта придаваха на това строго лице големите черни очи, които се покриваха от възсини клепачи и редки ресни.</i> А. Страшимиров, А, 87. С <i>голяма известност сред туристите се ползува живописното езеро Миватън в северна Исландия,.. Това плитководно езеро с множество острови се отличава с необикновено чистата си вода, която дори изглежда възсиня.</i> С. Кюпрюбашиев, И, 50. <i>Отблизо морето ся види да няма никаква боя, ала отдалеч то има възсиня или блед-нозелена боя.</i> Ч, 1872, бр. 13, 686. | + | <b>ВЪЗСИН</b>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до син или в цвета на който има синя отсянка. <i>Откъм къщи влиза чорбаджи Петко</i> .. <i>Над копринена котнияна антерия облякъл сукнена салтамарка, въз-сини сукнени потури, препасал също тъмен пояс.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 334. <i>Той беше с въздълго мургаво лице,.. Странна черта придаваха на това строго лице големите черни очи, които се покриваха от възсини клепачи и редки ресни.</i> А. Страшимиров, А, 87. С <i>голяма известност сред туристите се ползува живописното езеро Миватън в северна Исландия,.. Това плитководно езеро с множество острови се отличава с необикновено чистата си вода, която дори изглежда възсиня.</i> С. Кюпрюбашиев, И, 50. <i>Отблизо морето ся види да няма никаква боя, ала отдалеч то има възсиня или блед-нозелена боя.</i> Ч, 1872, бр. 13, 686. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЙНКАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е малко синкав. <i>Окъсели бяха ръкавите й, та ръцете й стърчаха напред голи, корави и възсинкави, с изпъкнали жили.</i> Д. Талев, И, 301. <i>До скрина седеше леля Танаска, плетеше чорап и беззвучно шепнеше нещо с тънките си възсинкави устни.</i> А. Гуляшки, ЗР, 208. <i>В тъмната планинска нощ отново се появяваше възсинкавото загадъчно сияние | + | <b>ВЪЗСЙНКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е малко синкав. <i>Окъсели бяха ръкавите й, та ръцете й стърчаха напред голи, корави и възсинкави, с изпъкнали жили.</i> Д. Талев, И, 301. <i>До скрина седеше леля Танаска, плетеше чорап и беззвучно шепнеше нещо с тънките си възсинкави устни.</i> А. Гуляшки, ЗР, 208. <i>В тъмната планинска нощ отново се появяваше възсинкавото загадъчно сияние — кротко и спокойно като луната.</i> Н. Хайтов, ПГ, 80. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСИЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възсияя, -яеш, <i>мин. св.</i> възсиях, <i>св., непрех. Поет.</i> Засилвам силно. <i>Запролети се горе в планината, / вършини снежни в блясък възсияха, / усмихна се небето | + | <b>ВЪЗСИЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възсияя, -яеш, <i>мин. св.</i> възсиях, <i>св., непрех. Поет.</i> Засилвам силно. <i>Запролети се горе в планината, / вършини снежни в блясък възсияха, / усмихна се небето — от чело му / се облачните бръчки разпиляха.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. <i>Там, където първом зърна / слънце в ясен ден огряло / и небето мо-дросинъо</i> / <i>с рой звездички възсияло;</i> / .. / <i>там е, галено детенце, / твойта хубава родина.</i> Ст. Чилингиров, СБД, 9. <i>Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 32. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСИЯВАНЕ <i>ср. Поет. Отгл. същ. от</i> възсиявам. | + | <b>ВЪЗСИЯВАНЕ</b> <i>ср. Поет. Отгл. същ. от</i> възсиявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСИЯЯ. Вж. възсиявам. | + | <b>ВЪЗСИЯЯ</b>. Вж. възсиявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСКЙС <i>м. Остар.</i> Ферментация. <i>Че-ловеци ся насадили виноград, тъпкали гроздето, предали виноградний сок на въз-скис, прецедили виното.</i> Ч, 1871, бр. 8, 228. | + | <b>ВЪЗСКЙС</b> <i>м. Остар.</i> Ферментация. <i>Че-ловеци ся насадили виноград, тъпкали гроздето, предали виноградний сок на въз-скис, прецедили виното.</i> Ч, 1871, бр. 8, 228. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЛАБ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се | + | <b>ВЪЗСЛАБ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се |
Версия от 16:21, 15 декември 2013
ВЪЗСВЕТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Който е по-светъл от обикновеното или отколкото се очаква. До масата на гемиджии-те се приближи млад, спретнат момък. Под феса му се подаваха няколко възсветли къдрици. Д. Спространов, С, 49. Възсветли очи. Възсветли дрехи.
ВЪЗСЕДВАМ, -аш, несв. (диал.); въз-седна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възседнат, св., прех. Възсядам. Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 9. възседвам се, въз-седна се страд.
ВЪЗСЕДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възседвам; възсядане.
ВЪЗСЕДЛАВАМ, -аш, несв.; възседлая, -аеш, мин. св. възседлах, св., прех. Диал. Оседлавам. Свети Георги коня кове, / коня кове възседлава. Нар. пес., СбНУ IV,
22. възседлавам се, възседлая се страд.
ВЪЗСЕДЛАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възседлавам и от възседлавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЕДЛАЯ. Вж. възседлавам.
ВЪЗСЕДНА. Вж. възсядам и възседвам.
ВЪЗСЕПВАМ СЕ, -аш се, несв. ; възсе-пна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. възсепнат, св., непрех. Поет. Сепвам се. Пронизва болка кърваво сърце, / възсеп-ва се душата плаха / и сили се, в желания накипели, / отдавна скършени криле / нап-разно да размаха... И. Йовков, Худ., 1907, кн. 6, 2. Вълните се гонят и в шум монотонен / гърмят, изведнаж се възсепнат и с плясък / задавен клокотят. Ем. Попдимит-ров, Събр. съч. V, 80. Над майката земя / надвисва ураган,.. /..,/ а майката земя въз-сепва се сама, / потъпкала греха, отърсила срама. Хр. Смирненски, Съч. I, 100. Снежинки като парашути / заваляха, / градът въз-сепна се, зачуди / се в уплаха. Хр. Радевски, Избр. пр II, 89.
ВЪЗСЕПВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от възсепвам се.
ВЪЗСЕПНА СЕ. Вж. възсепвам се.
ВЪЗСЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, близък до сив или в цвета на който има сива отсянка. Очите му гледат меко,.., тънките му устни са червени, възсив мъх се свлича по сколуфите му. 3. Сребров, Избр. разк., 70. Тя беше дребна жена .., с дълъг нос и тънки, стиснати устни, очите й бяха възсиви и погледът им беше някак бавен, тежък. Д. Талев, И, 301. Горе, по царския път, изтрака военна талига, повдигна овлагнала от росата прах и сякаш пак я сложи на мястото й, сега възсива и рохка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5.
ВЪЗСЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възсив. В пространната нива цъфтеше цвеклото. Хиляди и хиляди скромни възсивички цветчета, наредени на китки по дългите стъбла, се усмихваха свенливо на целия свят. П. Бобев, ЗП, 99.
ВЪЗСЙВКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко сивкав. Лицето й беше все тъй прибледняло, изглеждаше и възсивкаво поради възмургавата й кожа. Д. Талев, ПК, 340.
ВЪЗСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до син или в цвета на който има синя отсянка. Откъм къщи влиза чорбаджи Петко .. Над копринена котнияна антерия облякъл сукнена салтамарка, въз-сини сукнени потури, препасал също тъмен пояс. П. Тодоров, Събр. пр II, 334. Той беше с въздълго мургаво лице,.. Странна черта придаваха на това строго лице големите черни очи, които се покриваха от възсини клепачи и редки ресни. А. Страшимиров, А, 87. С голяма известност сред туристите се ползува живописното езеро Миватън в северна Исландия,.. Това плитководно езеро с множество острови се отличава с необикновено чистата си вода, която дори изглежда възсиня. С. Кюпрюбашиев, И, 50. Отблизо морето ся види да няма никаква боя, ала отдалеч то има възсиня или блед-нозелена боя. Ч, 1872, бр. 13, 686.
ВЪЗСЙНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко синкав. Окъсели бяха ръкавите й, та ръцете й стърчаха напред голи, корави и възсинкави, с изпъкнали жили. Д. Талев, И, 301. До скрина седеше леля Танаска, плетеше чорап и беззвучно шепнеше нещо с тънките си възсинкави устни. А. Гуляшки, ЗР, 208. В тъмната планинска нощ отново се появяваше възсинкавото загадъчно сияние — кротко и спокойно като луната. Н. Хайтов, ПГ, 80.
ВЪЗСИЯВАМ, -аш, несв.; възсияя, -яеш, мин. св. възсиях, св., непрех. Поет. Засилвам силно. Запролети се горе в планината, / вършини снежни в блясък възсияха, / усмихна се небето — от чело му / се облачните бръчки разпиляха. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Там, където първом зърна / слънце в ясен ден огряло / и небето мо-дросинъо / с рой звездички възсияло; / .. / там е, галено детенце, / твойта хубава родина. Ст. Чилингиров, СБД, 9. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй. П. К. Яворов, Съч. I, 32.
ВЪЗСИЯВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от възсиявам.
ВЪЗСИЯЯ. Вж. възсиявам.
ВЪЗСКЙС м. Остар. Ферментация. Че-ловеци ся насадили виноград, тъпкали гроздето, предали виноградний сок на въз-скис, прецедили виното. Ч, 1871, бр. 8, 228.
ВЪЗСЛАБ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се
