ВЪЗРОЖДА`ВАМ, -аш, несв. (остар. книж.); възродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възраждам, възрождавам се, възродя се страд.
ВЪЗРОЖДА`ВАМ СЕ несв. (остар. книж.); възродя` се св., непрех. Възраждам се. Градът Килия и селата, които са в неговите околности, повече и повече наголемяват и ся възрождават. Дун., 1866, бр. 76, 1.
ВЪЗРОЖДА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възрождавам и от възрождавам се; възраждане.
ВЪЗРОЖДЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Просветен или политически деец, който е работил през епохата на Възраждането за национално-политическото и културно издигане на българския народ; будител, възродител. — Аз искам да вървя по пътя на нашите велики възрожденци и да оставя светли спомени в паметта на подрастващото поколение. К. Петканов, ДЧ, 146.
ВЪЗРОЖДЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Възраждане. Оние [хора], които са занимават с тежка умствена работа, чувствуват после кавето възрождение на духовните сили и затова тие често го употребляват като средство, което възбужда духовна деятелност. Знан., 1875, бр. 14, 216. Възрождението на книжевността, .. и на изящните изкуства в Европа принесе в твърде късо время плода си. Ч, 1870, бр. 1, 16. Историята на училищата от всяко едно място в отечеството ни, .., принадлежи на историята на нашето възрождение. П. Р. Славейков, ГУ, Ш-1У. Руският писател, генерал Лепранди, говори, че възрождението на българския народ ще да убие две политически сили, т.е. турците и гръците. С, 1872, бр. 40, 313. Захване ли един народ да има редовно издаваеми на природния му язик вестници, то е един от явните посоки за неговото умствено развитие, за неговото народно възрождение. ДЗ, 1868, бр. 32, 89.
ВЪЗРОЖДЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до възрожденец или до Възраждането. Старецът беше голям родолюбец, пееше също възрожденски песни. А. Каралийчев, С, 239. Изографисан е [Преображенският манастир] в 1848 г. от възрожденския майстор Захари Зограф. СбНУ IV, 23.
2. Който е присъщ, характерен за възрожденец. Митрополит Константин съчетаваше в характера си възрожденската преданост към призванието си с похватите за превъзпитание, оказали се необходими в новата българска действителност след Освобождението. Т. Харманджиев, КЕД, 77-78.
ВЪЗРО`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до розов или в цвета на който има розова отсянка. Две кокошки наблизо се надпреварваха да кудкудякат, току-що оставили в полозите си по едно възрозово и още топло яйце. Д. Талев, С II, 195. Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти, подходящи за нежния възрозов цвят на лицето й. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Охридчанинът вдигна лампата с лявата си ръка, ..; по влажните, покрити с плесен и мухъл стени полази слабият възрозов зрак. Д. Спространов, С, 251. Тогава слънцето изгрява обикновено посред възрозовия воал на мъглата. Л. Мелнишки, Кам., 7.
ВЪЗРОПТА`ВАМ, -аш, несв.; възропта`я, -а`еш, мин. св. възропта`х, св., непрех. Изразявам явно недоволство, възмущение от нещо, като обикновено го изказвам. — Не ме прекъсвайте, моля ви! — възропта библиотекарят. Тонич, ГЗМ, 11. Сам Бехчет бе възроптал да сяда на една софра със слугата на своя баща. А. Христофоров, А, 187. Царският палат повеляваше да му се поклоня, ала душата не рачеше и възроптаваше на ума, който я скланяше да се предаде на това величие и красота. Ем. Станев, А, 28-29. Сложи ръка на мойте устни, / когато, морна да блуждае, / крила душата ми отпусне / и безутешна възроптае. Д. Дебелянов, С 1946, 84. възроптава се, възроптае се безл. Аллах е милостив, той за всички се грижи и каквито изпитни на мюсюлманите да е проводил, от Рахман Беговото огнище не се е възроптало против всевишната му воля. П. Тодоров, И II, 18.
ВЪЗРОПТА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възроптавам.
ВЪЗРОПТА`Я. Вж. възроптавам.
ВЪЗРУ`С, -а ,-о, мн. -и, прил. За коса, брада, мустаци — който е с цвят, близък до русия. Имаше едно момиче на име Василка .. Дребничко на ръст, с бледо, удължено лице и гъста възруса коса, то носеше най-дебели плитки. Кр. Григоров, ОНУ, 141. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мустачки. А. Христофоров, А, 63. Докато миеше ръцете си, от огледалото над мивката го гледаше едно уморено, разстроено лице, по чиито страни блестяха възрусите косъмчета на наболата брада. Ем. Манов ДСР, 451.
ВЪЗРЯ`ДЪК, -дка, -дко, мн. възре`дки, прил. Който е по-рядък от обикновеното или отколкото се очаква. От три години калугерът не бе имал път насам. Поотслабнал беше .. Из късата му възрядка брада и из подстриганите мустаци вече се виждаха сребърни нишки. Д. Марчевски, ДВ, 89. Далеч в мъгливия полумрак блещукат възредките електрически лампички около Василиковското пристанище. П. Росен, ВПШ, 143.
