ВЪЗСВЕ`ТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Който е по-светъл от обикновеното или отколкото се очаква. До масата на гемиджиите се приближи млад, спретнат момък. Под феса му се подаваха няколко възсветли къдрици. Д. Спространов, С, 49. Възсветли очи. Възсветли дрехи.
ВЪЗСЕ`ДВАМ, -аш, несв. (диал.); възсе`дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възсе`днат, св., прех. Възсядам. Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 9. възседвам се, възседна се страд.
ВЪЗСЕ`ДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възседвам; възсядане.
ВЪЗСЕДЛА`ВАМ, -аш, несв.; възседла`я, -а`еш, мин. св. възседла`х, св., прех. Диал. Оседлавам. Свети Георги коня кове, / коня кове възседлава. Нар. пес., СбНУ IV, 22. възседлавам се, възседлая се страд.
ВЪЗСЕДЛА`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възседлавам и от възседлавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЕДЛА`Я. Вж. възседлавам.
ВЪЗСЕ`ДНА. Вж. възсядам и възседвам.
ВЪЗСЕ`ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; възсе`пна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. възсе`пнат, св., непрех. Поет. Сепвам се. Пронизва болка кърваво сърце, / възсепва се душата плаха / и сили се, в желания накипели, / отдавна скършени криле / напразно да размаха… Й. Йовков, Худ., 1907, кн. 6, 2. Вълните се гонят и в шум монотонен / гърмят, изведнаж се възсепнат и с плясък / задавен клокотят. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 80. Над майката земя / надвисва ураган, .. / .., / а майката земя възсепва се сама, / потъпкала греха, отърсила срама. Хр. Смирненски, Съч. I, 100. Снежинки като парашути / заваляха, / градът възсепна се, зачуди / се в уплаха. Хр. Радевски, Избр. пр II, 89.
ВЪЗСЕ`ПВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от възсепвам се.
ВЪЗСЕ`ПНА СЕ. Вж. възсепвам се.
ВЪЗСИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, близък до сив или в цвета на който има сива отсянка. Очите му гледат меко, .., тънките му устни са червени, възсив мъх се свлича по сколуфите му. З. Сребров, Избр. разк., 70. Тя беше дребна жена .., с дълъг нос и тънки, стиснати устни, очите й бяха възсиви и погледът им беше някак бавен, тежък. Д. Талев, И, 301. Горе, по царския път, изтрака военна талига, повдигна овлагнала от росата прах и сякаш пак я сложи на мястото й, сега възсива и рохка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5.
ВЪЗСИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възсив. В пространната нива цъфтеше цвеклото. Хиляди и хиляди скромни възсивички цветчета, наредени на китки по дългите стъбла, се усмихваха свенливо на целия свят. П. Бобев, ЗП, 99.
ВЪЗСИ`ВКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко сивкав. Лицето й беше все тъй прибледняло, изглеждаше и възсивкаво поради възмургавата й кожа. Д. Талев, ПК, 340.
ВЪЗСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до син или в цвета на който има синя отсянка. Откъм къщи влиза чорбаджи Петко .. Над копринена котнияна антерия облякъл сукнена салтамарка, възсини сукнени потури, препасал също тъмен пояс. П. Тодоров, Събр. пр II, 334. Той беше с въздълго мургаво лице, .. Странна черта придаваха на това строго лице големите черни очи, които се покриваха от възсини клепачи и редки ресни. А. Страшимиров, А, 87. С голяма известност сред туристите се ползува живописното езеро Миватън в северна Исландия, .. Това плитководно езеро с множество острови се отличава с необикновено чистата си вода, която дори изглежда възсиня. С. Кюпрюбашиев, И, 50. Отблизо морето ся види да няма никаква боя, ала отдалеч то има възсиня или бледнозелена боя. Ч, 1872, бр. 13, 686.
ВЪЗСИ`НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко синкав. Окъсели бяха ръкавите й, та ръцете й стърчаха напред голи, корави и възсинкави, с изпъкнали жили. Д. Талев, И, 301. До скрина седеше леля Танаска, плетеше чорап и беззвучно шепнеше нещо с тънките си възсинкави устни. А. Гуляшки, ЗР, 208. В тъмната планинска нощ отново се появяваше възсинкавото загадъчно сияние — кротко и спокойно като луната. Н. Хайтов, ПГ, 80.
ВЪЗСИЯ`ВАМ, -аш, несв.; възсия`я, -я`еш, мин. св. възсия`х, св., непрех. Поет. Засиявам силно. Запролети се горе в планината, / вършини снежни в блясък възсияха, / усмихна се небето — от чело му / се облачните бръчки разпиляха. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Там, където първом зърна / слънце в ясен ден огряло / и небето модросиньо / с рой звездички възсияло; / .. / там е, галено детенце, / твойта хубава родина. Ст. Чилингиров, СБД, 9. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй. П. К. Яворов, Съч. I, 32.
ВЪЗСИЯ`ВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от възсиявам.
ВЪЗСИЯ`Я. Вж. възсиявам.
ВЪЗСКИ`С м. Остар. Ферментация. Человеци ся насадили виноград, тъпкали гроздето, предали виноградний сок на възскис, прецедили виното. Ч, 1871, бр. 8, 228.
ВЪЗСЛА`Б, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се
