очаква. Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа. З. Сребров, Избр. разк., 182-183. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка. П. Льочев, ПБП, 4. Тъничек бе малко и възслаб бе, ала се` можеше да се смята за ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174.
ВЪЗСЛА`БИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възслаб. На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице. Д. Спространов, С, 288. Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
ВЪЗСЛА`ВА, мн. няма, ж. Ритор. Прослава. Тя не е само ода за възслава на Хаджи Димитра, а и пророческо проникване на поета в своята собствена чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 173. Тихо апостолите запели Хаджидимитровата песен за негова възслава. Ст. Станчев, ПЯС, !9.
ВЪЗСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Ритор. Който възславя; хвалебствен. И паднаха на колене, възславен / химн магите подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас — / „Небесний цар е в земния избавен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187.
ВЪЗСЛА`ВЯ. Вж. възславям.
ВЪЗСЛА`ВЯМ, -яш, несв.; възсла`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ритор. Прославям. Мила си ми, родна земьо! .. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото, .., и в есента, .. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов. Ст. Станчев, ПЯС, 7. А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, — / народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сирашки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. В подобните на вас небето се оглежда, / ..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 196. възславям се, възславя се страд. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида .. Най-нови са съвременните песни, .. и трудовите песни, в които се възславя свободният труд. Христ. VI кн, 4.
ВЪЗСЛА`ВЯНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възславям и от възславям се; прославяне.
ВЪЗСЛА`ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Който е малко, леко сладък. От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани, от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н. Л. Мелнишки, С, 9. Възсладък хляб. Възсладък компот.
ВЪЗСЛА`НЯМ, -яш, несв.; възслоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Облягам; възслонявам. Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица. Й. Груев, (превод) КН 4, 23.
ВЪЗСЛА`НЯМ СЕ несв.; възслоня` се св., непрех. Остар. и диал. 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. Ала Донка го извика и той доде и се възслони воз градинския стобор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106.
2. Прен. Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони. Т. Влайков, Съч. III, 263.
ВЪЗСЛА`НЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възсланям и от възсланям се; възслоняване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395.
ВЪЗСЛОНЯ`. Вж. възсланям и възслонявам.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ, -аш, несв.; възслоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възсланям.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ СЕ несв.; възслоня` се св., непрех. Остар. и диал. Възсланям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възслонявам и от възслонявам се; възсланяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСТАНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възстановя като прил. 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид. Ст. Михайлов, БС, 174. Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант. △ Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.
2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. Населението се радваше на възстановените си свободи. △ Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.
ВЪЗСТАНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възстановяване. Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита, .., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползуваме
