Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/658“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
вам се, възпалям се. <i>Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене,., и че душата й се възпалва-ше тогази, когато говоряхме за добродетелта.</i> Д. Цанков, ТМ (превод), 73. <i>Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 9. | вам се, възпалям се. <i>Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене,., и че душата й се възпалва-ше тогази, когато говоряхме за добродетелта.</i> Д. Цанков, ТМ (превод), 73. <i>Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 9. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалявам; възпалям<sup>2</sup>. | + | <b>ВЪЗПАЛВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалявам; възпалям<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛВАМ СЕ <i>несв.;</i> възпаля се <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалявам се; възпалям се. | + | <b>ВЪЗПАЛВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> възпаля се <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалявам се; възпалям се. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник...,1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник...,1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛВАНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаляне<sup>1</sup>. <i>Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилници-те, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра.</i> | + | <b>ВЪЗПАЛВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаляне<sup>1</sup>. <i>Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилници-те, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра.</i> |
Н. Райнов, БЛ, 10. | Н. Райнов, БЛ, 10. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛВАНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаление, възпаляне<sup>2</sup>. <i>Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр.</i> | + | <b>ВЪЗПАЛВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаление, възпаляне<sup>2</sup>. <i>Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр.</i> |
У, 1871, бр. 7-8, 141. | У, 1871, бр. 7-8, 141. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възпаля <i>и от</i> възпаля се като <i>прил.</i> За орган, част от тяло — който е с възпаление. <i>Докато оглеждаше | + | <b>ВЪЗПАЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възпаля <i>и от</i> възпаля се като <i>прил.</i> За орган, част от тяло — който е с възпаление. <i>Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене.</i> С. Севан, РР I, 69. <i>Възпалени сливици. Възпалени синуси.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мед.</i> Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. <i>Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото.</i> А. Бойчинов, ПХ, | + | <b>ВЪЗПАЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мед.</i> Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. <i>Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото.</i> А. Бойчинов, ПХ, |
18. <i>В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С.</i> Славчев, ЖББ, 52. <i>Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб.</i> Анат. VIII кл, 61. <i>Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.</i> | 18. <i>В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С.</i> Славчев, ЖББ, 52. <i>Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб.</i> Анат. VIII кл, 61. <i>Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПАЛИМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който може да се възпали. <i>Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПАЛЙМОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възпалим. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПАЛЙТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с възпаление. | ||
| − | + | <i>— Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха... Имало в другите страни едно средство... пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича...</i> Б. Болгар, Б, 93. <i>Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси).</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. <i>Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.</i> | Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. <i>Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯ<sup>1</sup>. Вж. възпалвам<sup>1</sup> и възпалям<sup>1</sup>. | + | <b>ВЪЗПАЛЯ</b><sup>1</sup>. Вж. възпалвам<sup>1</sup> и възпалям<sup>1</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯ<sup>2</sup>. Вж. възпалвам<sup>2</sup> и възпалям<sup>2</sup> | + | <b>ВЪЗПАЛЯ</b><sup>2</sup>. Вж. възпалвам<sup>2</sup> и възпалям<sup>2</sup> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯ. Вж. възпалявам. | + | <b>ВЪЗПАЛЯ</b>. Вж. възпалявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възпаля, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Предизвиквам, причинявам възпаление. <i>Димът дразни и възпалява очите и гърлото.</i> ВЪЗПАЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> възпаля се <i>св., непрех.</i> Получавам възпаление. <i>Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче.</i> Г. Караславов, СИ, 35. | + | <b>ВЪЗПАЛЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възпаля, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Предизвиквам, причинявам възпаление. <i>Димът дразни и възпалява очите и гърлото.</i> ВЪЗПАЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> възпаля се <i>св., непрех.</i> Получавам възпаление. <i>Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче.</i> Г. Караславов, СИ, 35. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпалявам <i>и от</i> възпалявам се; възпаление. | + | <b>ВЪЗПАЛЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпалявам <i>и от</i> възпалявам се; възпаление. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯМ<sup>1</sup>, -яш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възпалвам<sup>1</sup>. <i>Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава,..; да ни не спънва любовта към богатството,.., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля.</i> П. Р. Славейков, СК, 12. ВЪЗПАЛЯМ СЕ <i>несв. ;</i> възпаля се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпалвам се. <i>Ако най-деш такава жена,.., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел,.. тоги залюби я с голяма любов, залю-би я с любов, достойна за нея.</i> Д. Тошко-вич, ДЧ (превод), 85. | + | <b>ВЪЗПАЛЯМ</b><sup>1</sup>, -яш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възпалвам<sup>1</sup>. <i>Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава,..; да ни не спънва любовта към богатството,.., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля.</i> П. Р. Славейков, СК, 12. ВЪЗПАЛЯМ СЕ <i>несв. ;</i> възпаля се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпалвам се. <i>Ако най-деш такава жена,.., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел,.. тоги залюби я с голяма любов, залю-би я с любов, достойна за нея.</i> Д. Тошко-вич, ДЧ (превод), 85. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯМ<sup>2</sup>, -яш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалвам<sup>2</sup>. | + | <b>ВЪЗПАЛЯМ</b><sup>2</sup>, -яш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалвам<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯМ СЕ <i>несв.</i> (рядко); възпаля се | + | <b>ВЪЗПАЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); възпаля се |
<i>св., непрех. Остар.</i> Възпалвам се. | <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалвам се. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>1</sup>. | + | <b>ВЪЗПАЛЯНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>1</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПАЛЯНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>2</sup>, възпаление, възпаляване. | + | <b>ВЪЗПАЛЯНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>2</sup>, възпаление, възпаляване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПЕЯ. Виж. възпявам. | + | <b>ВЪЗПЕЯ</b>. Виж. възпявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗПЙРАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> възпра, -еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпрял, -а, -о, <i>мн.</i> възпрели, <i>прич. мин. страд.</i> възпрян, -а, -о, <i>мн.</i> възпрени, <i>св., прех.</i> 1. Карам няко | + | <b>ВЪЗПЙРАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> възпра, -еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпрял, -а, -о, <i>мн.</i> възпрели, <i>прич. мин. страд.</i> възпрян, -а, -о, <i>мн.</i> възпрени, <i>св., прех.</i> 1. Карам няко |
Версия от 16:20, 15 декември 2013
вам се, възпалям се. Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене,., и че душата й се възпалва-ше тогази, когато говоряхме за добродетелта. Д. Цанков, ТМ (превод), 73. Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.
ВЪЗПАЛВАМ2, -аш, несв.; възпаля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалявам; възпалям2.
ВЪЗПАЛВАМ СЕ несв.; възпаля се св., непрех. Остар. Възпалявам се; възпалям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник...,1951.
ВЪЗПАЛВАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалвам1 и от възпалвам се; възпаляне1. Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилници-те, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра.
Н. Райнов, БЛ, 10.
ВЪЗПАЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалвам2 и от възпалвам се; възпаление, възпаляне2. Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр.
У, 1871, бр. 7-8, 141.
ВЪЗПАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпаля и от възпаля се като прил. За орган, част от тяло — който е с възпаление. Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене. С. Севан, РР I, 69. Възпалени сливици. Възпалени синуси.
ВЪЗПАЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото. А. Бойчинов, ПХ,
18. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С. Славчев, ЖББ, 52. Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб. Анат. VIII кл, 61. Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.
ВЪЗПАЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възпали. Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.
ВЪЗПАЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възпалим.
ВЪЗПАЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с възпаление.
— Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха... Имало в другите страни едно средство... пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича... Б. Болгар, Б, 93. Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси).
Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.
ВЪЗПАЛЯ1. Вж. възпалвам1 и възпалям1.
ВЪЗПАЛЯ2. Вж. възпалвам2 и възпалям2
ВЪЗПАЛЯ. Вж. възпалявам.
ВЪЗПАЛЯВАМ, -аш, несв.; възпаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Предизвиквам, причинявам възпаление. Димът дразни и възпалява очите и гърлото. ВЪЗПАЛЯВАМ СЕ несв.; възпаля се св., непрех. Получавам възпаление. Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче. Г. Караславов, СИ, 35.
ВЪЗПАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпалявам и от възпалявам се; възпаление.
ВЪЗПАЛЯМ1, -яш, несв.; възпаля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възпалвам1. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава,..; да ни не спънва любовта към богатството,.., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля. П. Р. Славейков, СК, 12. ВЪЗПАЛЯМ СЕ несв. ; възпаля се св., непрех. Остар. Книж. Възпалвам се. Ако най-деш такава жена,.., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел,.. тоги залюби я с голяма любов, залю-би я с любов, достойна за нея. Д. Тошко-вич, ДЧ (превод), 85.
ВЪЗПАЛЯМ2, -яш, несв.; възпаля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалвам2.
ВЪЗПАЛЯМ СЕ несв. (рядко); възпаля се
св., непрех. Остар. Възпалвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЗПАЛЯНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване1.
ВЪЗПАЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям2 и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.
ВЪЗПЕЯ. Виж. възпявам.
ВЪЗПЙРАМ1, -аш, несв.; възпра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възпрял, -а, -о, мн. възпрели, прич. мин. страд. възпрян, -а, -о, мн. възпрени, св., прех. 1. Карам няко
