Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/559“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>ВУЛГАРИЗАТОРСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Вулгаризация; вулгаризиране. <i>Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителство-то, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие.</i> ЛФ, 1956, бр. 2, 2. | <b>ВУЛГАРИЗАТОРСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Вулгаризация; вулгаризиране. <i>Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителство-то, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие.</i> ЛФ, 1956, бр. 2, 2. | ||
| − | <b>ВУЛГАРИЗАЦИЯ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. <i>Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като | + | <b>ВУЛГАРИЗАЦИЯ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. <i>Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като „крачка напред“, макар често тази крачка да е направена назад или да означава безсмислено тъпчене върху благо-датната почва на .., шаблона, схемата и вулгаризацията.</i> ЛФ, 1957, бр. 4, 1. <i>Вулгаризация на идеята в пиеса.</i> |
| − | <b>ВУЛГАРИЗЙРАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Книж.</i> Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. <b>вулгаризирам се</b> <i>страд. В Европа е невъзможно оа се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски | + | <b>ВУЛГАРИЗЙРАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Книж.</i> Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. <b>вулгаризирам се</b> <i>страд. В Европа е невъзможно оа се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски — нещо обикновено в Америка.</i> Г. Белев, КВА, 232. |
<b>ВУЛГАРИЗЙРАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вулгаризирам <i>и от</i> вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство. | <b>ВУЛГАРИЗЙРАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вулгаризирам <i>и от</i> вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВУЛГАРЙЗЪМ,</b> -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зъма, <i>м</i>. <i>Езикозн. Литер.</i> Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. <i>Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.</i> | <b>ВУЛГАРЙЗЪМ,</b> -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зъма, <i>м</i>. <i>Езикозн. Литер.</i> Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. <i>Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.</i> | ||
| − | <b>ВУЛГАРНО | + | <b>ВУЛГАРНО</b>. <i>Нареч. от</i> вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. <i>Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха.</i> Ал. Бабек, МЕ, 248. <i>Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно.</i> Ист. X и XI кл, 212. |
<b>ВУЛГАРНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество или проява на вулгарен; циничност. <i>Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник.</i> П. Славинси!, ПЩ, 249. <i>Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе си<sub>и</sub>гъст дъх на козметика и вулгарност.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 134. | <b>ВУЛГАРНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество или проява на вулгарен; циничност. <i>Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник.</i> П. Славинси!, ПЩ, 249. <i>Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе си<sub>и</sub>гъст дъх на козметика и вулгарност.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 134. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
2. Ооикн. <i>мн.</i> Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. <i>Не говорете вулгарности!</i> А <i>Речта му е изпъстрена с вулгарности.</i> | 2. Ооикн. <i>мн.</i> Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. <i>Не говорете вулгарности!</i> А <i>Речта му е изпъстрена с вулгарности.</i> | ||
| − | <b> | + | <b>ВУЛГИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулгия; малка вулгия, вулийка. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
1. Вулия (в 1 знач.). <i>Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си. А.</i> Христофоров, А, 117. <i>Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня.</i> П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 31. <i>Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177. | 1. Вулия (в 1 знач.). <i>Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си. А.</i> Христофоров, А, 117. <i>Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня.</i> П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 31. <i>Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177. | ||
| − | 2. Мех, чувал за продукти. <i>Захвана | + | 2. Мех, чувал за продукти. <i>Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 47. |
| − | О <b>Пресилвам от чувал във вулгия | + | О <b>Пресилвам от чувал във вулгия</b>. <i>Диал.</i> Върша или говоря безполезни, безсмислени неща (Ст. Младенов, БТР). |
| − | — От лат. Ьи1§а | + | — От лат. Ьи1§а ’кесия, дисаги’ през гр. роиХукх. (Вж. М. Филипова—Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79). |
<b>ВУЛИИКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулия; вулгийка. <i>Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ, 265. | <b>ВУЛИИКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулия; вулгийка. <i>Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ, 265. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
2. Вулинка (във 2 знач.). | 2. Вулинка (във 2 знач.). | ||
| − | — От гр. роиХХсоУб) | + | — От гр. роиХХсоУб) ’подпечатвам, запечатвам’. |
<b>ВУЛИНКА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. <i>Умал. от</i> вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | <b>ВУЛИНКА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. <i>Умал. от</i> вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | ||
Версия от 16:14, 15 декември 2013
към историята. Вулгаризаторски схващания за изкуството.
ВУЛГАРИЗАТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Вулгаризация; вулгаризиране. Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителство-то, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
ВУЛГАРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като „крачка напред“, макар често тази крачка да е направена назад или да означава безсмислено тъпчене върху благо-датната почва на .., шаблона, схемата и вулгаризацията. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Вулгаризация на идеята в пиеса.
ВУЛГАРИЗЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Книж. Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. вулгаризирам се страд. В Европа е невъзможно оа се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски — нещо обикновено в Америка. Г. Белев, КВА, 232.
ВУЛГАРИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вулгаризирам и от вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство.
ВУЛГАРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Езикозн. Литер. Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.
ВУЛГАРНО. Нареч. от вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха. Ал. Бабек, МЕ, 248. Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно. Ист. X и XI кл, 212.
ВУЛГАРНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на вулгарен; циничност. Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник. П. Славинси!, ПЩ, 249. Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе сиигъст дъх на козметика и вулгарност. Бр. Йосифова, БЧМ, 134.
2. Ооикн. мн. Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. Не говорете вулгарности! А Речта му е изпъстрена с вулгарности.
ВУЛГИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулгия; малка вулгия, вулийка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВУЛГЙЯ, мн. -йи, ж. Остар. и диал.
1. Вулия (в 1 знач.). Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си. А. Христофоров, А, 117. Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня. П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 31. Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177.
2. Мех, чувал за продукти. Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното. Л. Каравелов, Съч. IV, 47.
О Пресилвам от чувал във вулгия. Диал. Върша или говоря безполезни, безсмислени неща (Ст. Младенов, БТР).
— От лат. Ьи1§а ’кесия, дисаги’ през гр. роиХукх. (Вж. М. Филипова—Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79).
ВУЛИИКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулия; вулгийка. Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си. Ал. Дювернуа, СБЯ, 265.
ВУЛИНА ж. Остар. 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. Милчо .. бързо, без да съгледа отгоре, че писмото беше запечатано с черна вулина, разгърна писмото и захвана да чете. Ил. Блъсков, ЗК, 115. Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи ву-лината с плика и тогава му го занеси. АНГ
1, 421.
2. Вулинка (във 2 знач.).
— От гр. роиХХсоУб) ’подпечатвам, запечатвам’.
ВУЛИНКА ж. Остар. 1. Умал. от вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
2. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула, вулина (Ст. Младенов, БТР).
ВУЛИЯ, ж. 1. Остар. и диал. Продълговата кожена торба, чанта за продукти, багаж и под., която се носи през рамо; вулгия. Давидко слагаще %ляба във вулията си и се подсмихваше. Й. Йовков, АМГ, 81. Само .. пъдарят с вулия през рамо и провесена на въженце кримка се отбие, размени някоя дума със стопанина. К. Константинов, ППГ, 64. Байрактарят извади от мешине-ната си вулия кавала и засвири... Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Ето, тая вечер той [Цветан овчарят], подпрян на гегата си, с вулия през рамо, с кожен пояс на кръста, гледа нататък и свири на кавала. Ив. Карановски, Разк. I, 33.
2. Остар. и диал. Торбичка за барут, която
