Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/433“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВПРЯГАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впрегна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> впрегнат, <i>св., прех.</i> 1. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. | + | <b>ВПРЯГАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впрегна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> впрегнат, <i>св., прех.</i> 1. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. <i>— На, вземи да ги впрягаш: щом речеш „кош“1 — и той сам си пъхне врата в хомота.</i> И. Йовков, АМГ, 12. <i>Нато Рашев,.. извеждаше от обора един охранен кон и се готвеше да го впряга в двуколка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 158. <i>Мурад впрегна конете и докара каруцата пред къщи.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 284. <i>Хвана теглича и с мъка обърна колата. Веднага реши да впрегне воловете и да излезе на полето.</i> К. Петканов, МЗК, 296. <i>Конят помага на человека да обработва земята, защото на много места ги впрягат да орат.</i> Пч, 1871, кн. 2, 24. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като запрягам в тях впрегатни животни. <i>—Дойде ли събота, впрягаме кабриолета и хайде в града...</i> Й. Йовков, |
| − | А, 31. <i>Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се качиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги.</i> Д. Ангелов, ЖС, 455. <i>Да имах такива змейове като оня човек, че да впрегна мойта каруца, че да се изправя върху потоницата и да размахам камшика,.. | + | А, 31. <i>Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се качиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги.</i> Д. Ангелов, ЖС, 455. <i>Да имах такива змейове като оня човек, че да впрегна мойта каруца, че да се изправя върху потоницата и да размахам камшика,.. — всичко живо ще се отмества от пътя ми...</i> Й. Радичков, ББ, 30. |
2. <i>Разг. Прех.</i> и с др. същ. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз д а. Възлагам на някого да се заеме с извършването на нещо, да изпълни някаква задача. <i>Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие,.., но затова пък, когато господарката го впрягаше в работа, своеволията й прекаляваха.</i> Д. Димов, ОД, 163. <i>Да се завърне</i> [у дома], <i>значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундура-джия, кожухар или бръснар.</i> М. Кремен, СС, | 2. <i>Разг. Прех.</i> и с др. същ. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз д а. Възлагам на някого да се заеме с извършването на нещо, да изпълни някаква задача. <i>Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие,.., но затова пък, когато господарката го впрягаше в работа, своеволията й прекаляваха.</i> Д. Димов, ОД, 163. <i>Да се завърне</i> [у дома], <i>значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундура-джия, кожухар или бръснар.</i> М. Кремен, СС, | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
117. <i>Отведе ни в кухнята, взе от магера хляб и сирене и веднага ни впрегна на работа. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул.</i> Г. Белев, ПЕМ, 59-60. <i>Впрегнах го да чисти.</i> | 117. <i>Отведе ни в кухнята, взе от магера хляб и сирене и веднага ни впрегна на работа. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул.</i> Г. Белев, ПЕМ, 59-60. <i>Впрегнах го да чисти.</i> | ||
| − | 3. Поставям нещо (сили, енергия) в услуга на идея, кауза и под.; заангажирам, предоставям. <i>Човешкият дух е вечно жаден и вечно дирещ. Подтикван от нуждите на практиката, той търси да обясни същността на нещата и явленията в природата и да ги впрегне в служба на човека.</i> В. Цокова, ОПВ, 18. <i>Той впряга цялата си енергия за изграждане и укрепване на организацията.</i> <b>впрягам се, впрегна се. I | + | 3. Поставям нещо (сили, енергия) в услуга на идея, кауза и под.; заангажирам, предоставям. <i>Човешкият дух е вечно жаден и вечно дирещ. Подтикван от нуждите на практиката, той търси да обясни същността на нещата и явленията в природата и да ги впрегне в служба на човека.</i> В. Цокова, ОПВ, 18. <i>Той впряга цялата си енергия за изграждане и укрепване на организацията.</i> <b>впрягам се, впрегна се. I</b>. <i>Страд. от</i> впрягам. <i>Явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница.</i> Й. Йовков, Разк. III, 150. <b>II</b>. <i>Възвр. от</i> впрягам в 1 знач. |
| − | + | <i>— Идвай вечер</i>, <i>дядо, — викаше той [Кольо] на стареца. — Идвай през почивките. Сега нямам време, губя точки! — и продължаваше да влече вършините, като се впрягаше в тях като кон.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 118. <i>После видя, че кабриолетът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника.</i> Ем. Станев, ИК П1, 98. <i>Нивите уж щели да ни върнат, за какво са ми, аз ли да се впрегна в ралото?</i> Ст. Цанев, МБ, 308. | |
<b>ВПРЯГАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впрегна се</b> <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. н а, в или със следв. изр. със съюз д а. Заемам се да извърша нещо, да изпълня някаква задача. <i>Койка стане в зори,.., подръпне наполовин побелелите си коси и пак се впрегне на работа.</i> П. Тодоров, И I, 85. <i>Стрина Венковица се впрегна пак в къщната работа.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. <i>И почна се строежът на новото училище.. С радост и с гордост се заработи. Изкопаха основите, докараха камъни. Цяло село се впрегна доброволно в работа.</i> Елин Пелин, ПР, 67. <i>Впрегнах се вече, няма как.</i> А <i>Впрегнах се да работя.</i> | <b>ВПРЯГАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впрегна се</b> <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. н а, в или със следв. изр. със съюз д а. Заемам се да извърша нещо, да изпълня някаква задача. <i>Койка стане в зори,.., подръпне наполовин побелелите си коси и пак се впрегне на работа.</i> П. Тодоров, И I, 85. <i>Стрина Венковица се впрегна пак в къщната работа.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. <i>И почна се строежът на новото училище.. С радост и с гордост се заработи. Изкопаха основите, докараха камъни. Цяло село се впрегна доброволно в работа.</i> Елин Пелин, ПР, 67. <i>Впрегнах се вече, няма как.</i> А <i>Впрегнах се да работя.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Впрягам</b> <b>/</b> <b>впрегна в колесницата</b> <i>на някого нещо</i> или <i>някого. Книж.</i> Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. <i>— Грешка подир грешка правеше той . . Сигурно мислеше, че ще останем вечно румелийски поданици, а той ще впрегне либералите в колесницата на Начовича и Грекова.</i> В. Геновска, СГ, 233. <b>Впрягам о две, о три!</b> <i>Диал.</i> Повтарям и по-третвам нещо. <b>Впрягам се</b> / <b>впрегна се в хомота (ярема)</b>. Заемам се с тежка задача. <i>Впрягаха се [младежите] в ярема на земеделския труд и като млади юнета, не хванали още шия, кръшкаха, пъшкаха и гледаха с извърнати очи нагоре не мръква ли.</i> Ст. Даскалов, БМ, 62. | |
| − | <b>ВПРЯГАМ<sup>2</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впрегна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> впрегнат, се., <i>прех. Диал.</i> Сгъвам дреха или плат, за да не се смачка; сдиплям. <i>Впрегни дрехата, та я скрий.</i> <b>Н | + | <b>ВПРЯГАМ<sup>2</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впрегна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> впрегнат, се., <i>прех. Диал.</i> Сгъвам дреха или плат, за да не се смачка; сдиплям. <i>Впрегни дрехата, та я скрий.</i> <b>Н</b>. Геров, РБЯ I, 150. <b>впрягам се, впрегна се</b> <i>страд.</i> |
| − | <b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895 | + | <b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. |
<b>ВПРЯГАНЕ<sup>1</sup>,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впрягам<sup>1</sup> <i>и от</i> впрягам се. <i>При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема.</i> Г. Караславов, ОХ I, 362. <i>Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня.</i> Д. Димов, Т, 168. | <b>ВПРЯГАНЕ<sup>1</sup>,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впрягам<sup>1</sup> <i>и от</i> впрягам се. <i>При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема.</i> Г. Караславов, ОХ I, 362. <i>Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня.</i> Д. Димов, Т, 168. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>ВПРЯГАНЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> впрягам<sup>2</sup> <i>и от</i> впрягам се. | <b>ВПРЯГАНЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> впрягам<sup>2</sup> <i>и от</i> впрягам се. | ||
| − | <b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895 | + | <b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. |
| − | <b>В ПУЛЯ | + | <b>В ПУЛЯ</b>. Вж. впулям. |
<b>ВПУЛЯМ,</b> -яш, <i>несв.;</i> <b>впуля,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с очи, поглед. Отварям широко очи и насочвам | <b>ВПУЛЯМ,</b> -яш, <i>несв.;</i> <b>впуля,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с очи, поглед. Отварям широко очи и насочвам | ||
Версия от 16:07, 15 декември 2013
ВПРЯГАМ1, -аш, несв.; впрегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впрегнат, св., прех. 1. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. — На, вземи да ги впрягаш: щом речеш „кош“1 — и той сам си пъхне врата в хомота. И. Йовков, АМГ, 12. Нато Рашев,.. извеждаше от обора един охранен кон и се готвеше да го впряга в двуколка. Д. Ангелов, ЖС, 158. Мурад впрегна конете и докара каруцата пред къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 284. Хвана теглича и с мъка обърна колата. Веднага реши да впрегне воловете и да излезе на полето. К. Петканов, МЗК, 296. Конят помага на человека да обработва земята, защото на много места ги впрягат да орат. Пч, 1871, кн. 2, 24. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като запрягам в тях впрегатни животни. —Дойде ли събота, впрягаме кабриолета и хайде в града... Й. Йовков,
А, 31. Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се качиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги. Д. Ангелов, ЖС, 455. Да имах такива змейове като оня човек, че да впрегна мойта каруца, че да се изправя върху потоницата и да размахам камшика,.. — всичко живо ще се отмества от пътя ми... Й. Радичков, ББ, 30.
2. Разг. Прех. и с др. същ. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз д а. Възлагам на някого да се заеме с извършването на нещо, да изпълни някаква задача. Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие,.., но затова пък, когато господарката го впрягаше в работа, своеволията й прекаляваха. Д. Димов, ОД, 163. Да се завърне [у дома], значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундура-джия, кожухар или бръснар. М. Кремен, СС,
117. Отведе ни в кухнята, взе от магера хляб и сирене и веднага ни впрегна на работа. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул. Г. Белев, ПЕМ, 59-60. Впрегнах го да чисти.
3. Поставям нещо (сили, енергия) в услуга на идея, кауза и под.; заангажирам, предоставям. Човешкият дух е вечно жаден и вечно дирещ. Подтикван от нуждите на практиката, той търси да обясни същността на нещата и явленията в природата и да ги впрегне в служба на човека. В. Цокова, ОПВ, 18. Той впряга цялата си енергия за изграждане и укрепване на организацията. впрягам се, впрегна се. I. Страд. от впрягам. Явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 150. II. Възвр. от впрягам в 1 знач.
— Идвай вечер, дядо, — викаше той [Кольо] на стареца. — Идвай през почивките. Сега нямам време, губя точки! — и продължаваше да влече вършините, като се впрягаше в тях като кон. Ем. Станев, ПЕГ, 118. После видя, че кабриолетът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника. Ем. Станев, ИК П1, 98. Нивите уж щели да ни върнат, за какво са ми, аз ли да се впрегна в ралото? Ст. Цанев, МБ, 308.
ВПРЯГАМ СЕ несв.; впрегна се св., непрех. Обикн. с предл. н а, в или със следв. изр. със съюз д а. Заемам се да извърша нещо, да изпълня някаква задача. Койка стане в зори,.., подръпне наполовин побелелите си коси и пак се впрегне на работа. П. Тодоров, И I, 85. Стрина Венковица се впрегна пак в къщната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. И почна се строежът на новото училище.. С радост и с гордост се заработи. Изкопаха основите, докараха камъни. Цяло село се впрегна доброволно в работа. Елин Пелин, ПР, 67. Впрегнах се вече, няма как. А Впрегнах се да работя.
◇ Впрягам / впрегна в колесницата на някого нещо или някого. Книж. Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. — Грешка подир грешка правеше той . . Сигурно мислеше, че ще останем вечно румелийски поданици, а той ще впрегне либералите в колесницата на Начовича и Грекова. В. Геновска, СГ, 233. Впрягам о две, о три! Диал. Повтарям и по-третвам нещо. Впрягам се / впрегна се в хомота (ярема). Заемам се с тежка задача. Впрягаха се [младежите] в ярема на земеделския труд и като млади юнета, не хванали още шия, кръшкаха, пъшкаха и гледаха с извърнати очи нагоре не мръква ли. Ст. Даскалов, БМ, 62.
ВПРЯГАМ2, -аш, несв.; впрегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впрегнат, се., прех. Диал. Сгъвам дреха или плат, за да не се смачка; сдиплям. Впрегни дрехата, та я скрий. Н. Геров, РБЯ I, 150. впрягам се, впрегна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПРЯГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впрягам1 и от впрягам се. При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема. Г. Караславов, ОХ I, 362. Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня. Д. Димов, Т, 168.
ВПРЯГАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от впрягам2 и от впрягам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
В ПУЛЯ. Вж. впулям.
ВПУЛЯМ, -яш, несв.; впуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Отварям широко очи и насочвам
