ВПРЯ`ГАМ1, -аш, несв.; впре`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впре`гнат, св., прех. 1. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. — На`, вземи да ги впрягаш: щом речеш „кош“! — и той сам си пъхне врата в хомота. Й. Йовков, АМГ, 12. Нато Рашев, .. извеждаше от обора един охранен кон и се готвеше да го впряга в двуколка. Д. Ангелов, ЖС, 158. Мурад впрегна конете и докара каруцата пред къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 284. Хвана теглича и с мъка обърна колата. Веднага реши да впрегне воловете и да излезе на полето. К. Петканов, МЗК, 296. Конят помага на человека да обработва земята, защото на много места ги впрягат да орат. Пч, 1871, кн. 2, 24. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като запрягам в тях впрегатни животни. — Дойде ли събота, впрягаме кабриолета и хайде в града… Й. Йовков, А, 31. Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се качиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги. Д. Ангелов, ЖС, 455. Да имах такива змейове като оня човек, че да впрегна мойта каруца, че да се изправя върху потоницата и да размахам камшика, .. — всичко живо ще се отмества от пътя ми… Й. Радичков, ББ, 30.
2. Разг. Прех. и с др. същ. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз да. Възлагам на някого да се заеме с извършването на нещо, да изпълни някаква задача. Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие, .., но затова пък, когато господарката го впрягаше в работа, своеволията й прекаляваха. Д. Димов, ОД, 163. Да се завърне [у дома], значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундураджия, кожухар или бръснар. М. Кремен, СС, 117. Отведе ни в кухнята, взе от магера хляб и сирене и веднага ни впрегна на работа. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул. Г. Белев, ПЕМ, 59-60. Впрегнах го да чисти.
3. Поставям нещо (сили, енергия) в услуга на идея, кауза и под.; заангажирам, предоставям. Човешкият дух е вечно жаден и вечно дирещ. Подтикван от нуждите на практиката, той търси да обясни същността на нещата и явленията в природата и да ги впрегне в служба на човека. В. Цокова, ОПВ, 18. Той впряга цялата си енергия за изграждане и укрепване на организацията. впрягам се, впрегна се. I. Страд. от впрягам. Явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 150. II. Възвр. от впрягам в 1 знач. — Идвай вечер, дядо, — викаше той [Кольо] на стареца. — Идвай през почивките. Сега нямам време, губя точки! — и продължаваше да влече вършините, като се впрягаше в тях като кон. Ем. Станев, ПЕГ, 118. После видя, че кабриолетът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника. Ем. Станев, ИК III, 98. Нивите уж щели да ни върнат, за какво са ми, аз ли да се впрегна в ралото? Ст. Цанев, МБ, 308.
ВПРЯ`ГАМ СЕ несв.; впре`гна се св., непрех. Обикн. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз да. Заемам се да извърша нещо, да изпълня някаква задача. Койка стане в зори, .., подръпне наполовин побелелите си коси и пак се впрегне на работа. П. Тодоров, И I, 85. Стрина Венковица се впрегна пак в къщната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. И почна се строежът на новото училище .. С радост и с гордост се заработи. Изкопаха основите, докараха камъни. Цяло село се впрегна доброволно в работа. Елин Пелин, ПР, 67. Впрегнах се вече, няма как. △ Впрегнах се да работя.
◇ Впрягам / впрегна в колесницата на някого нещо или някого. Книж. Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. — Грешка подир грешка правеше той .. Сигурно мислеше, че ще останем вечно румелийски поданици, а той ще впрегне либералите в колесницата на Начовича и Грекова. В. Геновска, СГ, 233.
Впрягам о` две, о` три! Диал. Повтарям и потретвам нещо.
Впрягам се / впрегна се в хомота (ярема). Заемам се с тежка задача. Впрягаха се [младежите] в ярема на земеделския труд и като млади юнета, не хванали още шия, кръшкаха, пъшкаха и гледаха с извърнати очи нагоре не мръква ли. Ст. Даскалов, БМ, 62.
ВПРЯ`ГАМ2, -аш, несв.; впре`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впре`гнат, св., прех. Диал. Сгъвам дреха или плат, за да не се смачка; сдиплям. Впрегни дрехата, та я скрий. Н. Геров, РБЯ I, 150. впрягам се, впрегна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПРЯ`ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впрягам1 и от впрягам се. При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема. Г. Караславов, ОХ I, 362. Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня. Д. Димов, Т, 168.
ВПРЯ`ГАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от впрягам2 и от впрягам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВП`УЛЯ. Вж. впулям.
ВПУ`ЛЯМ, -яш, несв.; впу`ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Отварям широко очи и насочвам
