колко е безпокойно нощно време при пълен вагон. — Във всеки случай, там ще бъдат прилични хора, каза Милка. Впрочем, знаете ли, че е весело да гледаш разнообразна публика? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21.
3. При преход към нова мисъл след прекъсване на темата на изложението. — А как е към вашето село, кооперация има ли? — попита той. — Впрочем, от кое село сте? П. Спасов, ХлХ, 52. Идея имаше тогава в дружеството, .., и тая идея въодушевяваше обществото .. Сега не е тъй… Впрочем, кой знай, ний възрастните сме винаги песимисти. Ал. Константинов, Съч. I, 290. И ето сега германските подводници свободно влизали и излизали от залива на Ангра Пекен под дулата на английските оръдия, .. — Впрочем, стига по тоя въпрос… — И като се обърна към мен, той продължи. М. Марчевски, ОТ, 482-483. Става дума не за говежди или овчи опашки, а за опашките пред сладкарницата „Монтафон“ .. Впрочем, направо на темата. Г. Караславов, ДО, 441.
◇ Между впрочем. Вмет. израз. 1. При добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява или ограничава. Не може да се каже, че морето му направи особено впечатление. Прие го съвсем естествено, както между впрочем почти всичко на тоя свят. П. Вежинов, БГ, 114. 2. При преминаване към нова тема в разговор, коментар и др. Авторът [Сервантес] изчезва напълно, за да оживеят героите му. .. А между впрочем самият той лежи в затвора на инквизицията, но неговата лична съдба остава скрита. Ал. Гетман и др., СБ, 93-94. Мистър Фабиан Куикли не притежаваше* необходимата юридическа ловкост, за да го съди повторно като комунист, за което между впрочем той дълбоко съжаляваше. Св. Минков, Избр. пр, 276.
ВПРЪ`СВАМ, -аш, несв.; впръ`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впръснат, св., прех. Разг. Впръсквам, впръсвам се, впръсна се страд.
ВПРЪ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впръсвам и от впръсвам се; впръскване.
ВПРЪ`СКАМ. Вж. впръсквам.
ВПРЪСКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за впръскване. Впръскателен винтил.
ВПРЪ`СКВАМ, -аш, несв.; впръ`скам, -аш, св., прех. 1. Вкарвам течност в нещо чрез пръскане под налягане; впръсвам. Естествено след няколко дена те се снабдиха с две нови картечници. Трябваше на всяка цена и тях да извадим от строя. Дебнах цял ден и при един удобен момент впръсках и в техните цеви серен ацид. Ал. Гетман, ВС, 128. В зиналата пещ се борят пламъци. Младите леяри впръскват кислород, вземат проби и наблюдават. В. Ченков, ЗХ, 70. // Мед. Инжектирам. Нещастните болни умират, защото вместо пеницилин този зловещ субект и неговата .. любовница .. са им впръсквали дестилирана вода. С, 1952, кн. 11, 183.
2. Техн. Вкарвам циментов разтвор или циментово мляко в пукнатините на порести скали, бетонни съоръжения и под.; впръсвам. впръсквам се, впръскам се страд. Значението на тази жлеза [щитовидната] за сънливото състояние на животните се потвърждава и от обстоятелството, че ако на едно животно, заспало зимен сън, се впръска извлек от нормална щитовидна жлеза, то се събужда. П. Петков, СП, 23.
ВПРЪ`СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впръсквам и от впръсквам се; впръсване. — Ще се наложат няколко пеницилинови впръсквания — заключи. Вместо „инжекции“ каза „впръсквания“. Б. Болгар, Б, 332. За леко гориво обаче те се употребяват в авиацията и се наричат двигатели с впръскване на леко гориво. К. Славомиров, Т, 448.
ВПРЪ`СЛЕК, мн. -ци, м. Минер. Единични кристали, разпръснати всред плътна скална маса. Хубави авгитови кристали се намират у нас като впръслеци из вулканските скали в Айтоско, Новозагорско и др. Геол. IX кл, 101.
ВПРЪ`СНА. Вж. впръсвам.
ВПРЯГ, впря`гът, впря`га, мн. впрягове, след числ. впряга, м. 1. Двойка животни, които се впрягат заедно. Потеглиха първият чифт волове, изкривените чивгари се изправиха и обтегнаха, всички впрягове стъпиха в пътя. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Колесницата следваше непосредствено конниците. Пътят се качваше по нагорнище, та двата впряга коне стъпваха бавно, подвиквани и шибани от водачи. Ст. Загорчинов, ДП, 234. След това напреки през полето се зададе една талига с двоен впряг волове. Й. Вълчев, РЗ, 73. Цялото поле се разорава. Впрягове от вол и биволица са заседнали в кафявата земя. З. Сребров, Избр. разк., 200. — Защо не използуват добитъка? — запита Евстати. — Конски впрягове, волски — все биха помогнали в оранта! А. Гуляшки, МТС, 72.
2. Диал. Дървено приспособление за впрягане на добитък. Той стигна до пресечката и видя, че хората се бяха насъбрали около една разтрошена каруца. Конят беше паднал заедно с впряга си и от разпрания му хълбок бликаше ясночервена кръв. Д. Ангелов, ЖС, 13. На някои от тях воловете бяха отжеглени и животните, легнали до самия процеп, кротко преживяха, на други пък впрягът си стоеше цял, сякаш стопаните се готвеха да тръгнат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 225.
— Друга (диал.) форма: впрег.
ВПРЯ`ГА ж. Диал. Гънка, дипла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
