поглед към някого или към нещо; ококорвам. — Мили братовчеде, аз вече съм изследвал своята болест и я знам. Работата е на живот и смърт. Ще оздравея или не — зависи от тебе. — Момчето впули очи, пребледня и заслуша още по-внимателно.
Н. Хайтов, ПП, 67-68. — Къде йе владиката? Къде йе младата? Пита комис сина си, а той впулил очи на царския стол. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.
ВПУ`ЛЯМ СЕ несв.; впу`ля се св., непрех. Диал. Заглеждам се с широко отворени очи в някого или в нещо. Попитах го като е живял толкоз и толкоз години ( .. ), какво най-страшно и най-хубаво е преживял. Джемалаа се впули в мене зачуден. Н. Хайтов, ШГ, 251.
◇ Впулям се / впуля се в тавана. Диал. Обикн. в св. Умирам. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета .. — Към заник отиваш и ти, както и я, ама нейсе! — шегува се бай Сандьо. — Размотала се е вече макарата ни, глухчо-о, някой ден ще се крати жичката и ще се впулим в тавана! Н. Хайтов, ШГ, 26.
ВПУ`СКАМ, -аш и ВПУ`ЩАМ, -аш, несв.; впу`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. 1. Пускам нещо вътре в друго. Да забележим колко тегли кратуната празна, та па да впуснем вътре в нея малко въздух, щем видим, че стане тя малко по-тежка. Н. Геров, ИФ, 129. След туй той прерязал гърлата на докараните овци и впуснал кръвта в изкопаната яма. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 100.
2. Оставям, пускам някого или нещо да влезе вътре в нещо. С такава нестърпимост става и впуска коня си във вълнения, които можеха да го потопят. „Вървете, дума на войската си, .., аз не искам друго освен града.“ Д. Попов, СбРС (превод), 33. Защо са впуснали тук, в таз малка ограда, толкова свят? Ст. Младенов, БТР I, 341. впускам се, впущам се, впусна се страд.
ВПУ`СКАМ СЕ, -аш се и ВПУ`ЩАМ СЕ, -аш се, несв.; впу`сна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Устремявам се бързо, стремително с бяг, тичане към някого или нещо; втурвам се. Впуснали се да го хванат, натиснали го да му вземат револвера, с който ги [Стоян] застрашавал. З. Стоянов, ХБ, 396. Тогава синът на дядо Дончо, съвзел се от оня неочакван ужас, който в тия няколко мига видя пред себе си, се впусна, прегради пътя на вързания си даскал и изкрещя. Зл. Чолакова, БК, 63. Тя се промъкна вън, отключи пътната врата и се впусна напред, по безлюдната улица. Г. Райчев, В, 26. И помежду това ужасно и за отчайвание позорище, .., беше дързостта на множество жени .., кои са впуснаха в пламъците, за да избавят дъщерите си от ужасния пожар. Д. Попов, СбРС (превод), 73. // Налитам, нахвърлям се срещу някого или нещо. Бухалите, кукумявките и чухалата, като не се боеха ни от бееве, ни от аги, почнаха своите зловещи песни и се впуснаха на плячка. Ц. Гинчев, ГК, 48. Звярът, ако и да е звяр, той в свирепството си впуска са, хапе, разкъсва, погубва, но като доде при своите малки щенета, той замаха опаш, умилква са, и са слага до тях да ги пази. Ил. Блъсков, ПБ I, VI-УП. Като не слушаше освен отчаянието си, бедният Никола са впуска против вълка с издигнат кривак. У, 1871, бр. 11, 171. Кога види [крокодилът] животно, впуска ся и го приграбва с предните си крака и го разкъсва. П. Берон, БРП, 107.
2. С предл. в. Стремително влизам, вмъквам се изведнъж вътре в нещо. По скалата лежаха неподвижно по-малки дяволици [едри, черни птици]. Две по-големи още живееха, но трепереха в предсмъртна агония и не можеха да се впуснат във водата, колкото и да бяха уплашени от лодката и човека. П. Славински, МСК, 112. Кога падне в опасност [рибата] бърза да ся скрие в морските стръмнини или ся впуска в дълбочините на водата. Д. Попов, СбРС (превод), 75.
3. Запътвам се, тръгвам, отправям се нанякъде. Още не съм намерил човек, с когото да се впусна нагоре към изворите на Парана или в тропическия лес на Мисионес. В. Шивачев, ПЮА, 141. — Ако пък бе се впуснал някъде към джунглите, тогава… — Тогава, сто на сто, щях да ви домъкна кожата и на някой носорог! Д. Калфов, КР, 90. На двора вън конете туптяха по калдъръма; слугите товареха по тях вещите на бежанците, които щяха да се впуснат на път в непроходимите гъстаци на днешния Тузлук. Ив. Вазов, Съч. XIV, 127. Издигнете високо платната, / хей, другари моряци, напред! / Да се впуснем с попътния вятър / из просторното светло море. М. Петканова, С, 27. Искал бих в такова ранно утро, / пълно с мирис, песни, хладина, / да се впусна с раница на рамо / из зелената Тракийска равнина / и доволен, радостен и морен, / да достигна синия безкрай. Д. Пантелеев, ВДК, 5.
4. Със съюз да и следв. гл. Означава начало на действието, изразявано от втория глагол; почвам, започвам, вземам. Най-напред Санка се впусна да бяга, после се върна, загледа се в Нона като луда, падна връз нея и отчаян сърцераздирателен писък процепи къщата. Й. Йовков, ЧКГ, 316. Той [Димо] грабна хляба и се впусна да тича. К. Петканов, МЗК, 135. Тя се впусна да тича бързо, колкото й позволяваха силите. А. Гуляшки, МТС, 205. Днеска — позив, / утре — вестник, / с думи този, / онзи с песни: / той за правда заговори, / и се впусна да се бори… Ас. Босев, ДО, 97.
5. С предл. в и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Увличам се в извършване на действието, което е изразено със съществителното или с втория глагол. И впусна се
