Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/213“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>га се появи на прага,.. Пълните й вимета виснаха надолу.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 48. <i>По двора ходят кокошки, десетина голи розови прасенца и майка им с провесено до земята виме с щръкнали цицки по него.</i> Д. Талев, С, 239. <i>Кравите на бай Матей,.., се размърдаха, някои лениво станаха,.., и синджирите им нетърпеливо подрънкваха, сякаш искаха да известят на краваря, не големите вимета пращят от мляко..., че е време да се дои.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 211. | <i>га се появи на прага,.. Пълните й вимета виснаха надолу.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 48. <i>По двора ходят кокошки, десетина голи розови прасенца и майка им с провесено до земята виме с щръкнали цицки по него.</i> Д. Талев, С, 239. <i>Кравите на бай Матей,.., се размърдаха, някои лениво станаха,.., и синджирите им нетърпеливо подрънкваха, сякаш искаха да известят на краваря, не големите вимета пращят от мляко..., че е време да се дои.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 211. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИМЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов. от</i> виме. <i>И ги изглеждаше | + | <b>ВИМЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов. от</i> виме. <i>И ги изглеждаше [теленцето] сериозно, като не им казваше: „Чудя ви се на ума, приятели! Хич, ядвам ли аз от вашето ястие, додето си имам маминото вименце, пълно със сладко, топло млечице;?“</i> Хр. Максимов, ЗР, 41. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЙМЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За женско бозайно домашно животно — който е с голямо виме. <i>Виместа крава.</i> | + | <b>ВЙМЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За женско бозайно домашно животно — който е с голямо виме. <i>Виместа крава.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВИМПЕЛ <i>м.</i> 1. Дълъг, тесен, раздвоен на края флаг, който се вдига на мачтите на военен кораб по време на плаване и служи като признак на национална принадлежност. <i>Стотелов се надява, че екипажът ще се побои от ескадрата. Ще упорствува.. И тогава направо .. Вимпелът във водата, на мачтата червено знаме.</i> Д. Добревски, БКН, 179. | + | <b>ВИМПЕЛ</b> <i>м.</i> 1. Дълъг, тесен, раздвоен на края флаг, който се вдига на мачтите на военен кораб по време на плаване и служи като признак на национална принадлежност. <i>Стотелов се надява, че екипажът ще се побои от ескадрата. Ще упорствува.. И тогава направо .. Вимпелът във водата, на мачтата червено знаме.</i> Д. Добревски, БКН, 179. |
2. Кутия или чувал с дълга, ярка лента, която служи за спускане на земята на писма, вестници и др. от самолет. | 2. Кутия или чувал с дълга, ярка лента, която служи за спускане на земята на писма, вестници и др. от самолет. | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
— Хол. шш1ре1 през рус. вьшпел. | — Хол. шш1ре1 през рус. вьшпел. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИНА</b> <i>ж.</i> 1. Постъпка, действие, което нарушава законни наредби, норми на поведение и под. и има лоши последствия; провинение, грешка. <i>— За мюдюрина още снощи си каза думата народът: няма мюдюринът вина пред народа. Никой не се оплака от него.</i> Д. Талев, И, 518. <i>Коста, моят Коста, дигна ръка и ме удари! .. Да, аз разбрах, че той беше накаран от другите, но нима това смекчаваше вината му пред мене?</i> Д. Немиров, КБМ, 1947, 42-43. <i>— Но за Бога, каква е моята вина? — Тук вина няма — има само любов.</i> К. Петканов, В, 71. <i>Не съществува на света вина .., която да не е достойна за прощение.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 73. | ||
| − | + | <b>2</b>. Отговорност за извършено провинение. ^ <i>Не се тревожете, работата не е толкова страшна... Аз, така да се каже, поех вината върху себе си.</i> П. Вежинов, ВР, 249. <i>Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си.</i> М. Марчевски, П, 262. <i>В дълго писмо до "милия си другар " Климент от 17 септември 1875 г. той [Стоянов] сякаш е угадил съмненията и укорите му в приведеното по-горе писмо до Пеев и е взел върху си дял от общата вина за изоставането на дружеството.</i> М. Арнаудов, БКД, 264. | |
| − | |||
| − | <b>2</b>. Отговорност за извършено провинение. ^ <i>Не се тревожете, работата не е толкова страшна... Аз, така да се каже, поех вината върху себе си.</i> П. Вежинов, ВР, 249. <i>Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си.</i> М. Марчевски, П, 262. <i>В дълго писмо до | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | <i>— Да, виж ти, виж! И през ум не ми мина</i>, <i>че някой от трамвая е виновен. Но ето, вие поемате вината върху себе си.</i> П. Стъпов, ЧТ, 14. | |
| − | + | 3. Причина с някакви последствия. <i>— Сега вече всичко е ясно — казвах си аз, — вината не е във Владимировата новина, а в първия сняг и Новата година. Тия три мънички обстоятелства така се свързаха и преплетоха в моя еднообразен живот</i>, <i>че аз не мога да намеря де свършва едното и де почва другото.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 8-9. <i>Опита се [Велика] да подкара ралото, но то се плъзна по замръзналата земя и се удари в краката на воловете. Помисли, че вината е в добитъка, върна ги и още веднъж опита.</i> К. Петканов, МЗК, 112-113. | |
| − | + | ◇ Отекчаващи вината обстоятелства. <i>Юрид.</i> Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-тежко наказание. Смекчаващи вината обстоятелства. <i>Юрид.</i> Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-леко наказание. <i>Никакви смекчаващи вината обстоятелства за тези опасни за обществото елементи на бунта!</i> Т. Генов, Избр. пр, 124. | |
| − | + | <i>— Коя вещица?.. — Оная от вашия град, дето съсякла мъжа си на стотина парчета... — Осъдиха я... При смекчаващи вината обстоятелства...</i> Др. Асенов, СВ, 125. | |
| − | ВИНАГИ <i>нареч.</i> 1. Всеки път, във или при всеки случай; всякога. <i>Какво би могъл да каже Велко за учителката? Винаги когато биваше заедно с нея или си мислеше за нея, беше му радостно.</i> Д. Талев, И, 233. <i>Но, както винаги това се е случвало, така и тоя ден, Златан чорбаджи закъсня в града.</i> К. Петканов, БД, 5. <i>Едничката му на св.</i> | + | > По вина <i>на някого.</i> Като неприятно, лошо последствие от постъпките, действията на някого. <i>В душата й се вгнезди смътно подозрение, че той умря по нейна вина.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. <i>— Чакай, не кипвай... за тебе нищо не казвам. Нали сам виждаш, че това, което стана, не е по твоя вина?</i> Ст. Чилингйров, ХНН, 190. Хвърлям / хвърля (стоварвам / стоваря) ви-на<та> <i>върху някого.</i> Несправедливо обвинявам някого в нещо. <i>Освен това върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си и канеха ме,.., да кажа какви са били оръжията и колко.</i> К. Величков, ПССъч. I, 9. <i>— Как вървят вашите работи? — О, и моите не вървят, моторът нещо се е повредил, а механикът иска върху мене да стовари вината.</i> М. Грубешлиева, ПИУ,<b>86</b>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИНАГИ</b> <i>нареч.</i> 1. Всеки път, във или при всеки случай; всякога. <i>Какво би могъл да каже Велко за учителката? Винаги когато биваше заедно с нея или си мислеше за нея, беше му радостно.</i> Д. Талев, И, 233. <i>Но, както винаги това се е случвало, така и тоя ден, Златан чорбаджи закъсня в града.</i> К. Петканов, БД, 5. <i>Едничката му на св.</i> | ||
Версия от 15:55, 15 декември 2013
га се появи на прага,.. Пълните й вимета виснаха надолу. Ст. Загорчинов, ДП, 48. По двора ходят кокошки, десетина голи розови прасенца и майка им с провесено до земята виме с щръкнали цицки по него. Д. Талев, С, 239. Кравите на бай Матей,.., се размърдаха, някои лениво станаха,.., и синджирите им нетърпеливо подрънкваха, сякаш искаха да известят на краваря, не големите вимета пращят от мляко..., че е време да се дои. Цв. Ангелов, ЧД, 211.
ВИМЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от виме. И ги изглеждаше [теленцето] сериозно, като не им казваше: „Чудя ви се на ума, приятели! Хич, ядвам ли аз от вашето ястие, додето си имам маминото вименце, пълно със сладко, топло млечице;?“ Хр. Максимов, ЗР, 41.
ВЙМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За женско бозайно домашно животно — който е с голямо виме. Виместа крава.
ВИМПЕЛ м. 1. Дълъг, тесен, раздвоен на края флаг, който се вдига на мачтите на военен кораб по време на плаване и служи като признак на национална принадлежност. Стотелов се надява, че екипажът ще се побои от ескадрата. Ще упорствува.. И тогава направо .. Вимпелът във водата, на мачтата червено знаме. Д. Добревски, БКН, 179.
2. Кутия или чувал с дълга, ярка лента, която служи за спускане на земята на писма, вестници и др. от самолет.
3. Металическа сфера с герба на някоя страна и специален надпис, която с космическа ракета се изпраща на чуждо космическо тяло или се поставя в изкуствените планети и междупланетните автоматични станции. На 14 септември 1959 година на повърхността на Луната беше изпратен вимпелът с герба на СССР. Матем., 1965, кн. 1, 4.
— Хол. шш1ре1 през рус. вьшпел.
ВИНА ж. 1. Постъпка, действие, което нарушава законни наредби, норми на поведение и под. и има лоши последствия; провинение, грешка. — За мюдюрина още снощи си каза думата народът: няма мюдюринът вина пред народа. Никой не се оплака от него. Д. Талев, И, 518. Коста, моят Коста, дигна ръка и ме удари! .. Да, аз разбрах, че той беше накаран от другите, но нима това смекчаваше вината му пред мене? Д. Немиров, КБМ, 1947, 42-43. — Но за Бога, каква е моята вина? — Тук вина няма — има само любов. К. Петканов, В, 71. Не съществува на света вина .., която да не е достойна за прощение. А. Гранитски, ПР (превод), 73.
2. Отговорност за извършено провинение. ^ Не се тревожете, работата не е толкова страшна... Аз, така да се каже, поех вината върху себе си. П. Вежинов, ВР, 249. Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си. М. Марчевски, П, 262. В дълго писмо до "милия си другар " Климент от 17 септември 1875 г. той [Стоянов] сякаш е угадил съмненията и укорите му в приведеното по-горе писмо до Пеев и е взел върху си дял от общата вина за изоставането на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 264.
— Да, виж ти, виж! И през ум не ми мина, че някой от трамвая е виновен. Но ето, вие поемате вината върху себе си. П. Стъпов, ЧТ, 14.
3. Причина с някакви последствия. — Сега вече всичко е ясно — казвах си аз, — вината не е във Владимировата новина, а в първия сняг и Новата година. Тия три мънички обстоятелства така се свързаха и преплетоха в моя еднообразен живот, че аз не мога да намеря де свършва едното и де почва другото. Г. Райчев, Избр. съч. I, 8-9. Опита се [Велика] да подкара ралото, но то се плъзна по замръзналата земя и се удари в краката на воловете. Помисли, че вината е в добитъка, върна ги и още веднъж опита. К. Петканов, МЗК, 112-113.
◇ Отекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-тежко наказание. Смекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-леко наказание. Никакви смекчаващи вината обстоятелства за тези опасни за обществото елементи на бунта! Т. Генов, Избр. пр, 124.
— Коя вещица?.. — Оная от вашия град, дето съсякла мъжа си на стотина парчета... — Осъдиха я... При смекчаващи вината обстоятелства... Др. Асенов, СВ, 125.
> По вина на някого. Като неприятно, лошо последствие от постъпките, действията на някого. В душата й се вгнезди смътно подозрение, че той умря по нейна вина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. — Чакай, не кипвай... за тебе нищо не казвам. Нали сам виждаш, че това, което стана, не е по твоя вина? Ст. Чилингйров, ХНН, 190. Хвърлям / хвърля (стоварвам / стоваря) ви-на<та> върху някого. Несправедливо обвинявам някого в нещо. Освен това върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си и канеха ме,.., да кажа какви са били оръжията и колко. К. Величков, ПССъч. I, 9. — Как вървят вашите работи? — О, и моите не вървят, моторът нещо се е повредил, а механикът иска върху мене да стовари вината. М. Грубешлиева, ПИУ,86.
ВИНАГИ нареч. 1. Всеки път, във или при всеки случай; всякога. Какво би могъл да каже Велко за учителката? Винаги когато биваше заедно с нея или си мислеше за нея, беше му радостно. Д. Талев, И, 233. Но, както винаги това се е случвало, така и тоя ден, Златан чорбаджи закъсня в града. К. Петканов, БД, 5. Едничката му на св.
