се появи на прага, .. Пълните й вимета виснаха надолу. Ст. Загорчинов, ДП, 48. По двора ходят кокошки, десетина голи розови прасенца и майка им с провесено до земята виме с щръкнали цицки по него. Д. Талев, С, 239. Кравите на бай Матей, .., се размърдаха, някои лениво станаха, .., и синджирите им нетърпеливо подрънкваха, сякаш искаха да известят на краваря, че големите вимета пращят от мляко…, че е време да се дои. Цв. Ангелов, ЧД, 211.
ВИ`МЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от виме. И ги изглеждаше [теленцето] сериозно, като не им казваше: „Чудя ви се на ума, приятели! Хич, ядвам ли аз от вашето ястие, додето си имам маминото вименце, пълно със сладко, топло млечице?“ Хр. Максимов, ЗР, 41.
ВИ`МЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За женско бозайно домашно животно — който е с голямо виме. Виместа крава.
ВИ`МПЕЛ м. 1. Дълъг, тесен, раздвоен на края флаг, който се вдига на мачтите на военен кораб по време на плаване и служи като признак на национална принадлежност. Стотелов се надява, че екипажът ще се побои от ескадрата. Ще упорствува .. И тогава направо .. Вимпелът във водата, на мачтата червено знаме. Д. Добревски, БКН, 179.
2. Кутия или чувал с дълга, ярка лента, която служи за спускане на земята на писма, вестници и др. от самолет.
3. Металическа сфера с герба на някоя страна и специален надпис, която с космическа ракета се изпраща на чуждо космическо тяло или се поставя в изкуствените планети и междупланетните автоматични станции. На 14 септември 1959 година на повърхността на Луната беше изпратен вимпелът с герба на СССР. Матем., 1965, кн. 1, 4.
— Хол. wimpel през рус. вымпел.
ВИНА` ж. 1. Постъпка, действие, което нарушава законни наредби, норми на поведение и под. и има лоши последствия; провинение, грешка. — За мюдюрина още снощи си каза думата народът: няма мюдюринът вина пред народа. Никой не се оплака от него. Д. Талев, И, 518. Коста, моят Коста, дигна ръка и ме удари! .. Да, аз разбрах, че той беше накаран от другите, но нима това смекчаваше вината му пред мене? Д. Немиров, КБМ, 1947, 42-43. — Но за Бога, каква е моята вина? — Тук вина няма — има само любов. К. Петканов, В, 71. Не съществува на света вина .., която да не е достойна за прощение. А. Гранитски, ПР (превод), 73.
2. Отговорност за извършено провинение. Не се тревожете, работата не е толкова страшна… Аз, така да се каже, поех вината върху себе си. П. Вежинов, ВР, 249. Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си. М. Марчевски, П, 262. В дълго писмо до „милия си другар“ Климент от 17 септември 1875 г. той [Стоянов] сякаш е угадил съмненията и укорите му в приведеното по-горе писмо до Пеев и е взел върху си дял от общата вина за изоставането на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 264. — Да, виж ти, виж! И през ум не ми мина, че някой от трамвая е виновен. Но ето, вие поемате вината върху себе си. П. Стъпов, ЧТ, 14.
3. Причина с някакви последствия. — Сега вече всичко е ясно — казвах си аз, — вината не е във Владимировата новина, а в първия сняг и Новата година. Тия три мънички обстоятелства така се свързаха и преплетоха в моя еднообразен живот, че аз не мога да намеря де свършва едното и де почва другото. Г. Райчев, Избр. съч. I, 8-9. Опита се [Велика] да подкара ралото, но то се плъзна по замръзналата земя и се удари в краката на воловете. Помисли, че вината е в добитъка, върна ги и още веднъж опита. К. Петканов, МЗК, 112-113.
◇ Отекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-тежко наказание.
Смекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-леко наказание. Никакви смекчаващи вината обстоятелства за тези опасни за обществото елементи на бунта! Т. Генов, Избр. пр, 124. — Коя вещица? .. — Оная от вашия град, дето съсякла мъжа си на стотина парчета… — Осъдиха я… При смекчаващи вината обстоятелства… Др. Асенов, СВ, 125.
> По вина на някого. Като неприятно, лошо последствие от постъпките, действията на някого. В душата й се вгнезди смътно подозрение, че той умря по нейна вина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. — Чакай, не кипвай… за тебе нищо не казвам. Нали сам виждаш, че това, което стана, не е по твоя вина? Ст. Чилингиров, ХНН, 190.
Хвърлям / хвърля (стоварвам / стоваря) вина<та> върху някого. Несправедливо обвинявам някого в нещо. Освен това върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си и канеха ме, .., да кажа какви са били оръжията и колко. К. Величков, ПССъч. I, 9. — Как вървят вашите работи? — О, и моите не вървят, моторът нещо се е повредил, а механикът иска върху мене да стовари вината. М. Грубешлиева, ПИУ, 86.
ВИ`НАГИ нареч. 1. Всеки път, във или при всеки случай; всякога. Какво би могъл да каже Велко за учителката? Винаги когато биваше заедно с нея или си мислеше за нея, беше му радостно. Д. Талев, И, 233. Но, както винаги това се е случвало, така и тоя ден, Златан чорбаджи закъсня в града. К. Петканов, БД, 5. Едничката му на св.
