Спиридон почивка бе, .. когато вдигаше очи да погледне навън през малкото прозорче прекрасната картина на божия свят, която винаги го умиляваше. Елин Пелин, Съч. IV, 20. Нейко заставаше винаги на онази страна, на която натежаваше общественото мнение. Й. Йовков, Ж 1945, 83. В тях [писмата и документите] великият патриот и революционер [В. Левски], .., е винаги и всякога в пълно съгласие с фактите, с истината. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Сутринта винаги е по-мъдра от вечерта. Послов. // Постоянно, без изключение. Той беше винаги пръв в дружески увеселения и комитетски съзаклятия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Той [въдичарят] ходеше на риба винаги сам. Д. Калфов, КР, 11. Разцъфтяла се бе наоколо разкошна пролет и навред кипеше нов, млад живот. Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела. Д. Талев, И, 628.
2. По или във всяко време; всякога. — На баира винаги има вятър. Елин Пелин, Съч. I, 170. Много пъти отпосле аз имах случай да слушам тоя чуден шум… защото Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи. Й. Йовков, Разк. П, 77. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой… Всечасно ми е сочела пътя на борбата… Ст. Дичев, ЗС I, 214. За гренландците лятото няма нощ; винаги слънцето са види на небосклона. С. Бобчев, ПОС (превод), 281.
3. Неизменно, без промяна; всякога. Да минеш тая линия на постоянното равноденствие, дето денят е винаги равен на нощта, значи — да се намериш под друго небе, под други съзвездия. Св. Минков, ДА, 43. Говори с гръдния си, винаги ласкав и топъл алт. Др. Асенов, СВ, 9. Туй оръдие [компасът], което посредством една магнитна игла показва винаги север, е дало дързост на пътниците да оставят бреговете и да са спущат по вси направления на морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 276.
4. През всички времена; всякога. Животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. Елин Пелин, Съч. IV, 72-73. — Само децата и кучетата лесно познават добрия човек и скоро се сприятеляват с него. Така си е винаги! Й. Йовков, Разк. II, 45. — Остава сега да бъдеш честита. Ти ми казваше, че си такава, нека бъдеш винаги, сестро. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 58.
ВИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави, произвежда или продава вино. — Ще ви почерпя от нашето вино. Моят* мъж се слави като най-добър майстор винар в цялата махала. В. Нешков, Н, 219. Старото вино се изпиваше и започваха вече да идат колата на преславските винари. Й. Йовков, ВАХ, 6. Отдолу идат винари, / винари вино носеха. Нар. пес., СбВСт, 666.
ВИНА`РКА ж. 1. Жена, която продава вино. Не съм винарка, / вино да му [на турчина] точа, /нито съм хлебарка, хляб да му давам. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. Виното не го бива, ама винарката я бива. П. Р. Славейков, БП I, 71.
2. Жена на винар.
ВИНА`РКИ, мн., ед. (рядко) вина`рка ж. Диал. Малки мушички, които се въдят при ферментиране на вино, плодове и под.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951
ВИНА`РНА Вж. винарница.*
ВИНА`РНИЦА ж. Помещение, където се произвежда или съхранява вино; винарска изба. Половин ден електрическият влак бяга с бързина деветдесет километра в час само през лозя. Каменните хладни винарници се намират сред самите лозя. А. Каралийчев, С, 80-81. Кооперативната фурна беше изкарала бели хлябове със зачервена кора, виното от общата винарница искреше в медниците. А. Каралийчев, НЗ, 121.
ВИНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до производство и продажба на вино. Селото бе на висок бряг, винарско, тежките снаряди бяха открили избите с огромни бъчви. П. Вежинов, ЗЧР, 53. Винарска изба. Винарска промишленост. Винарски магазин.
2. Който се отнася до винар. — А в миналото ние комай и винарска слава имахме. Н. Каралиева, Н*, 167.
◇ Винарско грозде. Грозде, от което се прави вино.
ВИНА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Производство на вино. Винарството в България е добре развито.
2. Занятие, поминък на винар. Основният поминък на жителите на Мелник е бил винарството. △ Населението от тази част на страната се занимава с лозарство и винарство.
3. Дял от селскостопанската наука, който се занимава с въпроси, свързани с производството на вино. Земеделско училище по лозарство и винарство.
ВИНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от винар; млад винар. Винари, лепи вардари: / яз некюм вино, ракия, / тук сакам бело винарче. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 302.
ВИ`НДИ мн. Истор. Венеди; венети, венди. Славенете са били известни на гръко-римските писатели под име славене, анти и винди. М. Дринов, ППБН, 18-19.
ВИ`НЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Винен. Развила се, развила се / бела лоза винева. Нар. пес., СбНУ X, 104.
ВИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вино, или на вино, който съдържа вино. Петър не го слушаше вече. Слушаше шуртенето на винената струя и се губеше подир
