ВИЛНЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вилнея. Зимата нахълта студена и снеговита и се държа такава зла почти до последния ден на март. През цялото нейно вилнеене не отидох нито веднъж към нашите и затова, щом затрептя пролетното слънце — веднага се напътих натам. Д. Калфов, Избр. разк., 287.
ВИЛНЕ`Ж м. Книж. Жестоко и безогледно извършване на масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; вилнеене. — Някой тук преди време ме убеждаваше .. че размирието из земите ни не било повече от вилнеж на разбойници по пътищата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. Най-старите исторически спомени у нашия народ .. се отнасят към края на XIII в. и началото на XIV в. — епохата на татарските нашествия и вилнежи в България. Б. Ангелов, ЛС, 45. Селските бунтове по десетъка, потушени с кръв, вилнежът на изборните шайки, увеличаващото се данъчно бреме, безправието, .. създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17.
ВИЛНЕ`Я, -е`еш, мин. св. вилнях, прич. мин. св. деят. вилня`л, -а, -о, мн. вилне`ли, несв., непрех. 1. За вятър, буря и под. — проявявам се с много голяма сила, стихийно; бушувам. Придошлите потоци понесли камъни и дървеса, Бучумската река отвлякла пещите, потопила селото, .. Цял ден и цяла нощ вилняла бясната буря. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Разчитахме, че бурята ще стихне, снегът ще престане. Но тя вилня до късно вечерта и когато поутихна, беше настъпил мрак. П. Стъпов, ЧОТ, 117. Цяла неделя вилня този пустинен циклон. Ст. Марков, ДБ, 216.
2. Прен. За болест, епидемия и под. — разпространявам се в широки размери, като повалям, унищожавам, изтребвам масово. Зловещо и тежко се носеше медният звън от камбаните на Петропавловския манастир, в чиито гробища погребваха чумавите. Месец вече вилнееше страшната напаст между хората. П. Константинов, ПИГ, 67. Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата. Г. Белев, КВА, 279. Шумът и глъчката, които достигаха до ушите, напомняха за новия живот, който кипеше тук, на същото това място, дето само преди няколко дни бе вилняла смъртта. Ив. Мартинов, ДТ, 264.
3. Прен. Жестоко и безогледно върша масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; върлувам, беснея. Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък, та палеха и горите, за да няма къде да се крият комитите. Д. Талев, И, 608.
4. Разг. За дете — играя буйно, шумно; беснея, лудувам. Окол децата играят, вилнеят. Ив. Вазов, БМ II, 27.
ВИЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Вилообразен1, вилоподобен. Виловидна форма.
ВИЛООБРА`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който прилича на вила за сено, който има форма на вила за сено; вилоподобен1, виловиден. Селската лястовица се познава по вилообразната опашка и по ръждивооранжевото си гърло. Ст. Дончев, ПНД, 25. Вилообразна форма.
ВИЛООБРА`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. За постройка — който е като вила, къща за почивка; вилоподобен2. Ние летяхме към север. Вдясно вилообразни къщички с лозници по стените и градини, в които играят деца. Г. Белев, КВА, 102.
ВИЛООБРА`ЗНО. Нареч. от вилообразен1; като вила за сено. Характерен признак за сърната са рогата й, .. Те са разклонени вилообразно и на горния си край имат най-много три върха. П. Петков, СП, 45.
ВИЛОПОДО`БЕН -бна, -бно, мн. -бни, прил. Вилообразен1, виловиден.
ВИЛОПОДО`БЕН2, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. За постройка — който е като, прилича на вила, къща за почивка; вилообразен2. Красивият му център [на Берковица] и вилоподобните къщи на отделните квартали напълно хармонират с живописната околност. Отеч. 1978, кн. 6, 19.
ВИ`ЛУШКА ж. Остар. и диал. Вилица. Ами досега учили ли сте се на нещо? — Не. мене ми са чини, че сте са учили, напр. да пълзите, да ходите, .., да ядете, най-много с лъжица и вилушка. Р. Каролев, РМЗ, 35. Нашата нога, на която работата не е да събира ябълки или да държи вилушка, има също пет пръсти. Превод, У, 1871, бр. 1, 265.
ВИЛЯЕ`Т м. Остар. и диал. Вилает. Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя, но повечето, докъм хиляда и петстотин души, бяха все люде от трите македонски виляета. Д. Талев, И, 633. Банко ще да та проводи, / да види татко и мама / какво съм либе залибил, / на тойзи пусти виляет. Нар. пес., СбБрМ, 389.
— Други форми: вилея`т, велеа`т, велея`т.
ВИ`МЕ, мн. -та, ср. Млечен орган у женско бозайно домашно животно (крава, овца и др.). Баба Нягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото й напращяло виме и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 65. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога
