ВИЛАЕ`Т м. 1. В Османската империя и днешна Турция — голяма административна единица, управлявана от валия. Империята се разделяла на провинции, вилаети, с представителство на населенията. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. За да задуши всеки опит за въстание, управителят на Дунавския вилает Мидхат паша подлага на жесток терор областите, през които минават четите. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. В това отношение Бейтула бей далеч надминаваше пашата, защото беше прочут в целия вилает като жесток джелатин. М. Марчевски, П, 42. По новите преобразования Турция административно се дели на двайсет и една области (вилаети). Ив. Момчилов, МПЗ, 28.
2. Остар. Земя, край, място. Болецата му каза: „Аз познавам много добре баща ти, и дядо ти ми е садил лозето над Голямата чешма… Когато бяхме на вилает, той всеки петък носеше от Лясковец и ми продаваше слама за конете.“ Ц. Гинчев, ГК, 335. Какво съм либе залибил на този чужди вилает. Ст. Младенов, БТР I, 301.
3. Остар. Родно място, роден край. Дай ми, боже, здраве, живот, / да си пойда на вилает, / че си иде ден Великден, / ден Великден, ден Гергьовден: / сички майки в черква ходят, / в черква ходят, Бога молят; / моя майка дома седи, / дома седи, мене жали. Т. Икономов, ЧПГ, 11.
— Тур. vilâóet. — Други (остар. и диал.) форми: виляе`т, вилея`т, велеа`т и велея`т.
ВИЛАЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вилает. Дългата зала в съдебната зала бе застлана с червено сукно. Зад нея се бяха наредили съдиите — членове на Битолския вилаетски съд. Д. Спространов, ОП, 370. Тук [в Русе] има вилаетска печатница, в която са печати званичният вестник Дунав и много други книги. С. Бобчев, ПОС (превод), 70.
ВИЛА`НИ само мн. Истор. Различни категории на феодално зависими селяни в западноевропейските страни през Средновековието.
— От лат. villanum.
ВИЛА`Р1 -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който прави или продава вили за сено.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВИЛА`Р2 -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Щърба, шута вила. Тая вила е вече вилар.Т. Панчев, РБЯд, 52.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВИЛА`РИН, мн. вила`ри, м. Диал. Вилар1.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВИЛА`РКА ж. Диал. 1. Жена, която прави или продава вили за сено.
2. Жена на вилар1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до вила3. В здрача зад прозорците на вагона се мяркат дърветата на вилните райони. Влакът идва все по-близо и по-близо към града. К. Кузов, ПВС, 123. Вилна зона. Вилно място.
ВИ`ЛИЦА ж. Прибор за ядене с три-четири зъба за набождане на храна. Тя избра най-крехкия къс месо, забучи го на вилица и го поднесе към устните на учителя. К. Петканов, ДЧ, 263. Стражарят донесе стол, на който сложи чинията, парче хляб и една вилица. Ем. Станев, ВТВ, 44. Обедът продължи до късно. Но ето че тракането на чиниите и вилиците затихна. А. Каралийчев, НЧ, 23.
ВИЛИ`ЧКА1 ж. Умал. от вилица. Имало една масичка с бяла покривка; на нея били сложени седем малки панички, до всяка паничка — по една лъжичка, едно ножче, една виличка и една чашка. А. Разцветников, СН (превод), 8. Като набучи на виличката половин доматче, сдъвка го бавно. Г. Караславов, С, 68.
ВИ`ЛИЧКА2 ж. Умал. от вила3. Има за какво да се гордеят чехите със земята си .. Малки вилички в гористите хълмове .., прекрасни площадки с пейки за почивка, кокетни ливадки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 226.
ВИ`ЛКА ж. 1. Техн. Устройство в телефонен апарат, обикн. с раздвоени краища, върху което се поставя телефонната слушалка и чрез което се включва и изключва линията. Генералът сложи слушалката върху телефонната вилка, после отново я вдигна и поиска .. бърз разговор с военния министър. П. Вежинов, ВП, 45. Никой не се обаждаше. Тя започна да трака тревожно по вилката на телефона. П. Стъпов, ГОВ, 161.
2. Техн. Машинен детайл с раздвоен край, който обикн. захваща друг детайл, предимно при мотовилков механизъм.
3. Остар. и диал. Вилица. Хаджи Павли .. ядеше с вилката на Михалакя Алафрангата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Момчета! Донесете паници, ножове и вилки! Н. Михайловски, ПА (превод), 64.
— Рус. вилка.
ВИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до вилка (във 2 знач.). Вилков механизъм. Вилкови товарачи.
ВИЛКООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има форма на вилка (в 1 и 2 знач.). Вилкообразен лост.
ВИЛКООБРА`ЗНО. Книж. Нареч. от вилкообразен; с форма на вилка. Те [редоливните машини] се състоят от две части: едната по-малка, наречена клинова пластинка .. Горният край на малката част завършва вилкообразно с две уши. Г. Върбанов и др., НТ, 108.
