Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/28“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | от тях се свързват само с отделно значение, те се отбелязват към това значение, напр.: | + | от тях се свързват само с отделно значение, те се отбелязват към това значение, напр.: дърво... 2. С<i>мн.</i> дървета... 3. <i>Смн</i>. дърва. |
Бройна форма (с бел. „след <i>числ“)</i> се дава след формата за мн. ч. при имена за предмети и понятия (нелица) от м.р., където често се употребява: | Бройна форма (с бел. „след <i>числ“)</i> се дава след формата за мн. ч. при имена за предмети и понятия (нелица) от м.р., където често се употребява: | ||
| − | 1. При едносрични съществителни: | + | 1. При едносрични съществителни: град... <i>мн.</i> градове, след <i>числ.</i> града. |
| − | 2. При многосрични съществителни, които не са за лица, там, където употребата е свързана с фонетични особености: а) При имена на | + | 2. При многосрични съществителни, които не са за лица, там, където употребата е свързана с фонетични особености: а) При имена на -ец, -ел, -ен с подвижно е и при имена с подвижен ъ в крайната сричка, при които подвижното е или ъ във формата за <i>мн.ч.</i> изпада, а в бройната множествена форма се запазва: писец, <i>мн.</i> -сци`, след <i>числ</i> -сеца; орел, <i>мн.</i> орли`, след <i>числ.</i> орела; косъм, <i>мн.</i> -сми, след <i>числ.</i> -съма; ти`гър, <i>мн.</i> -гри, след <i>числ.</i> -гъра. б) При съществителни на -изъм и някои на -тър (метър, ли`тър) с подвижен ъ в крайната сричка, който обратно — в бройната форма изпада: архаизъм, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зма; метър, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра. в) При съществителни, които в мн.ч. променят крайните г, к, х в з, ц, с, а в бройната множествена форма ги запазват: учебник, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка. |
При липса на данни за бройна форма при диалектни, остарели или редки думи тя не се дава. | При липса на данни за бройна форма при диалектни, остарели или редки думи тя не се дава. | ||
| − | Съществителни pluralia tantum. 1. При съществителни, които имат само или обикновено форма за мн.ч., като заглавна дума се дава формата за мн.ч. с означаване „само <i>мн</i>.“, „обикн <i>.мн“.</i | + | Съществителни pluralia tantum. 1. При съществителни, които имат само или обикновено форма за мн.ч., като заглавна дума се дава формата за мн.ч. с означаване „само <i>мн</i>.“, „обикн <i>.мн“.</i> дисаги само лен.; очи`чки само <i>мн.</i> |
| − | 2. Съществителните, които имат рядка форма за ед.ч., се дават с отбелязване на формата за ед.ч. по следния начин: | + | 2. Съществителните, които имат рядка форма за ед.ч., се дават с отбелязване на формата за ед.ч. по следния начин: везни`, <i>мн., ед.</i> (рядко) везна <i>ж.\</i> хуни <i>мн., ед.</i> (рядко) хун, <i>м.</i> |
| − | 3. Думи от женски род, които са стари pluralia tantum, се отбелязват по следния начин: | + | 3. Думи от женски род, които са стари pluralia tantum, се отбелязват по следния начин: кола, <i>мн.</i> -и (остар.) само <i>мн.</i> коли`, <i>ж.</i> В примерите се отразява употребата им като същ. от ж.р. и като същ. pluralia tantum. |
| − | Съществителни singularia tantum. 1. При отвлечени съществителни, веществени съществителни и някои събирателни имена, които имат форма само за ед.ч., след заглавната дума се отбелязва <i>„мн.</i> няма“. | + | Съществителни singularia tantum. 1. При отвлечени съществителни, веществени съществителни и някои събирателни имена, които имат форма само за ед.ч., след заглавната дума се отбелязва <i>„мн.</i> няма“. пъстрота, <i>мн.</i> няма; грис, <i>мн.</i> няма; славянство, <i>мн.</i> няма. |
| − | Съществителни имена като други части на речта. Употребата на съществителните като други части на речта се посочва в края на статията с бел. „Като <i>прил</i>.“, „Като <i>нареч.“,</i> „Като <i>междум“,</i> напр.: | + | Съществителни имена като други части на речта. Употребата на съществителните като други части на речта се посочва в края на статията с бел. „Като <i>прил</i>.“, „Като <i>нареч.“,</i> „Като <i>междум“,</i> напр.: огън...6. Като <i>прил. неизм. Прен. Разг.</i> За човек, лице — жив, темпераментен, буен. <i>Огън човек</i>; майчица, <i>зват.</i> -е, <i>ж....2.</i> Като <i>междум.</i> Само <i>зват. Разг.</i> За израз на отчаяние, болка, мъка. <i>Майчице, какво става тук?;</i> вечер... 2. Като <i>нареч.</i> Само <i>ед.</i> а) Само нечленувано. По вечерно време. <i>Вечер отиваше с менците за вода.</i> б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта. <i>Вечерта заваля силен дъжд.</i> |
| + | |||
| + | П. Прилагателни имена. 1. Като заглавна дума при прилагателните имена се дава формата им за м.р.ед.число: весел..., добър..., нов..., а при | ||
| − | |||
Версия от 08:50, 25 ноември 2012
от тях се свързват само с отделно значение, те се отбелязват към това значение, напр.: дърво... 2. Смн. дървета... 3. Смн. дърва.
Бройна форма (с бел. „след числ“) се дава след формата за мн. ч. при имена за предмети и понятия (нелица) от м.р., където често се употребява:
1. При едносрични съществителни: град... мн. градове, след числ. града.
2. При многосрични съществителни, които не са за лица, там, където употребата е свързана с фонетични особености: а) При имена на -ец, -ел, -ен с подвижно е и при имена с подвижен ъ в крайната сричка, при които подвижното е или ъ във формата за мн.ч. изпада, а в бройната множествена форма се запазва: писец, мн. -сци`, след числ -сеца; орел, мн. орли`, след числ. орела; косъм, мн. -сми, след числ. -съма; ти`гър, мн. -гри, след числ. -гъра. б) При съществителни на -изъм и някои на -тър (метър, ли`тър) с подвижен ъ в крайната сричка, който обратно — в бройната форма изпада: архаизъм, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма; метър, мн. -три, след числ. -тра. в) При съществителни, които в мн.ч. променят крайните г, к, х в з, ц, с, а в бройната множествена форма ги запазват: учебник, мн. -ци, след числ. -ка.
При липса на данни за бройна форма при диалектни, остарели или редки думи тя не се дава.
Съществителни pluralia tantum. 1. При съществителни, които имат само или обикновено форма за мн.ч., като заглавна дума се дава формата за мн.ч. с означаване „само мн.“, „обикн .мн“. дисаги само лен.; очи`чки само мн.
2. Съществителните, които имат рядка форма за ед.ч., се дават с отбелязване на формата за ед.ч. по следния начин: везни`, мн., ед. (рядко) везна ж.\ хуни мн., ед. (рядко) хун, м.
3. Думи от женски род, които са стари pluralia tantum, се отбелязват по следния начин: кола, мн. -и (остар.) само мн. коли`, ж. В примерите се отразява употребата им като същ. от ж.р. и като същ. pluralia tantum.
Съществителни singularia tantum. 1. При отвлечени съществителни, веществени съществителни и някои събирателни имена, които имат форма само за ед.ч., след заглавната дума се отбелязва „мн. няма“. пъстрота, мн. няма; грис, мн. няма; славянство, мн. няма.
Съществителни имена като други части на речта. Употребата на съществителните като други части на речта се посочва в края на статията с бел. „Като прил.“, „Като нареч.“, „Като междум“, напр.: огън...6. Като прил. неизм. Прен. Разг. За човек, лице — жив, темпераментен, буен. Огън човек; майчица, зват. -е, ж....2. Като междум. Само зват. Разг. За израз на отчаяние, болка, мъка. Майчице, какво става тук?; вечер... 2. Като нареч. Само ед. а) Само нечленувано. По вечерно време. Вечер отиваше с менците за вода. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта. Вечерта заваля силен дъжд.
П. Прилагателни имена. 1. Като заглавна дума при прилагателните имена се дава формата им за м.р.ед.число: весел..., добър..., нов..., а при
