Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/964“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (beloslava 5b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. <i>А моят народ/работи, /умира, / както в дълбоката / бронзова ера.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. <i>Печат.</i> Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък. | който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. <i>А моят народ/работи, /умира, / както в дълбоката / бронзова ера.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. <i>Печат.</i> Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НЗОВКА</b> ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. <i>Гу-глестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (..), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др.</i> Бтн V и VI кл (превод), 169. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НЗОВО</b> <i>нареч.</i> 1. С бронзова боя. <i>Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,.. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литограф-но изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми.</i> Елин Пелин, Съч. V, 38. 2. С цвят и блясък на бронз. <i>От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла.</i> М. Кремен, Б, 64. <i>Козината на гърба и` [на сърната] бронзово бляскаше.</i> Ем. Станев, ИК 1-П, 466. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НЗОВО-</b>. Първа съставна част на сложни думи която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочер-вен, бронзовожълт, бронзовока-ф я в и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НЗОВОСТ</b>, -тта <i>мн.</i> няма, <i>ж. Бот.</i> Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНЗОЛЕЯ`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Работник, който излива бронз. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНЗОЛЕЯ`РНА</b> <i>ж.</i> Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзо-леярница. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНЗОЛЕЯ`РНИЦА</b> <i>ж.</i> Бронзолеяр-на. <i>Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репю-блик,.. но работа нямаше.</i> Б. Райнов, ДВ, 157. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв. и св. прех.</i> Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. <i>Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата.</i> П. Вежинов, BP, 101. • Обр. <i>И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бронирам като <i>прил.</i> 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. <i>Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън.</i> П. Вежинов, BP, 17. <i>Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НЗОВКА</b> |
2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. <i>Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А.</i> Каралийчев, НЧ, 114. <i>Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.</i> | 2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. <i>Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А.</i> Каралийчев, НЧ, 114. <i>Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бронирам <i>и от</i> бронирам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНТОЗА`ВЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -ври, след <i>числ.</i> -въра, <i>м. Палеонт.</i> Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. <i>Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците.</i> Д. Линков, ЗБ, 23. |
— От гр. Ppovxii ’гръм’ + acropoq ’гущер’. | — От гр. Ppovxii ’гръм’ + acropoq ’гущер’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНТОТЕ`Р</b> <i>м. Палеонт.</i> Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера. |
— От тр. Ppovrn ’гръм’ + (pupiov ’чудовище’. | — От тр. Ppovrn ’гръм’ + (pupiov ’чудовище’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НХИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) бронх <i>м. Анат.</i> Тръбовидни образувания иа дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове. |
— От гр. Рроу%о<; ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie. | — От гр. Рроу%о<; ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНХИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> бронхи. <i>Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.</i> |
О Бронхиална астма. <i>Мед.</i> Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност. Бронхиално дърво. <i>Анат.</i> Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли. | О Бронхиална астма. <i>Мед.</i> Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност. Бронхиално дърво. <i>Анат.</i> Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНХИО`Л</b> <i>м. Анат.</i> Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка. |
---- | ---- | ||
<b>БРОНХИ`Т</b> <i>м. Мед.</i> Възпаление на бронхиалната лигавица. <i>Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици.</i> Тонич, ББК, 72. <i>Страдам от хроничен бронхит.</i> | <b>БРОНХИ`Т</b> <i>м. Мед.</i> Възпаление на бронхиалната лигавица. <i>Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици.</i> Тонич, ББК, 72. <i>Страдам от хроничен бронхит.</i> | ||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
---- | ---- | ||
<b>БРОНХОАДЕНИ`Т</b> | <b>БРОНХОАДЕНИ`Т</b> | ||
| − | |||
Версия от 13:50, 9 декември 2013
който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. А моят народ/работи, /умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. Печат. Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък.
БРО`НЗОВКА ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. Гу-глестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (..), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн V и VI кл (превод), 169.
БРО`НЗОВО нареч. 1. С бронзова боя. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,.. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литограф-но изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми. Елин Пелин, Съч. V, 38. 2. С цвят и блясък на бронз. От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла. М. Кремен, Б, 64. Козината на гърба и` [на сърната] бронзово бляскаше. Ем. Станев, ИК 1-П, 466.
БРО`НЗОВО-. Първа съставна част на сложни думи която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочер-вен, бронзовожълт, бронзовока-ф я в и др.
БРО`НЗОВОСТ, -тта мн. няма, ж. Бот. Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения.
БРОНЗОЛЕЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който излива бронз.
БРОНЗОЛЕЯ`РНА ж. Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзо-леярница.
БРОНЗОЛЕЯ`РНИЦА ж. Бронзолеяр-на. Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репю-блик,.. но работа нямаше. Б. Райнов, ДВ, 157.
БРОНИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата. П. Вежинов, BP, 101. • Обр. И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се страд.
БРОНИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бронирам като прил. 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън. П. Вежинов, BP, 17. Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.
БРО`НЗОВКА
2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А. Каралийчев, НЧ, 114. Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.
БРОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бронирам и от бронирам се.
БРОНТОЗА`ВЪР, -ът, -а, мн. -ври, след числ. -въра, м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците. Д. Линков, ЗБ, 23.
— От гр. Ppovxii ’гръм’ + acropoq ’гущер’.
БРОНТОТЕ`Р м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера.
— От тр. Ppovrn ’гръм’ + (pupiov ’чудовище’.
БРО`НХИ мн., ед. (рядко) бронх м. Анат. Тръбовидни образувания иа дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове.
— От гр. Рроу%о<; ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie.
БРОНХИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бронхи. Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.
О Бронхиална астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност. Бронхиално дърво. Анат. Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли.
БРОНХИО`Л м. Анат. Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка.
БРОНХИ`Т м. Мед. Възпаление на бронхиалната лигавица. Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици. Тонич, ББК, 72. Страдам от хроничен бронхит.
БРОНХИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бронхит. Бронхитна кашлица.
БРОНХОАДЕНИ`Т, мн. няма, м. Мед.
БРОНХОАДЕНИ`Т
