който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. А моят народ /работи, / умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77.
Бронзова манатарка. Бронзовка.
Бронзово мастило. Печат. Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък.
БРО`НЗОВКА ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. Гуглестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка ( .. ), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн V и VI кл (превод), 169.
БРО`НЗОВО нареч. 1. С бронзова боя. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, .. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литографно изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми. Елин Пелин, Съч. V, 38.
2. С цвят и блясък на бронз. От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла. М. Кремен, Б, 64. Козината на гърба й [на сърната] бронзово бляскаше. Ем. Станев, ИК I-II, 466.
БРО`НЗОВО-. Първа съставна част на сложни думи,* която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочервен, бронзовожълт, бронзовокафяв и др.
БРО`НЗОВОСТ, -тта` мн. няма, ж. Бот. Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения.
БРОНЗОЛЕЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който излива бронз.
БРОНЗОЛЕЯ`РНА ж. Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзолеярница.
БРОНЗОЛЕЯ`РНИЦА ж. Бронзолеярна. Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репюблик, .. но работа нямаше. Б. Райнов, ДВ, 157.
БРОНИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата. П. Вежинов, BP, 101. • Обр. И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се страд.
БРОНИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бронирам като прил. 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън. П. Вежинов, BP, 17. Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.
2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А. Каралийчев, НЧ, 114. Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.
БРОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бронирам и от бронирам се.
БРОНТОЗА`ВЪР, -ът, -а, мн. -ври, след числ. -въра, м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците. Д. Линков, ЗБ, 23.
— От гр. βροντή ’гръм’ + σαῦρος ’гущер’.
БРОНТОТЕ`Р м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера.
— От гр. βροντή ’гръм’ + φηρίον ’чудовище’.
БРО`НХИ мн., ед. (рядко) бронх м. Анат. Тръбовидни образувания на дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове.
— От гр. βρόγχος ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie.
БРОНХИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бронхи. Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.
◇ Бронхиална астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност.
Бронхиално дърво. Анат. Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли.
БРОНХИО`Л м. Анат. Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка.
БРОНХИ`Т м. Мед. Възпаление на бронхиалната лигавица. Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици. Тонич, ББК, 72. Страдам от хроничен бронхит.
БРОНХИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бронхит. Бронхитна кашлица.
БРОНХОАДЕНИ`Т, мн. няма, м. Мед.
