Възпаление на бронхиалните жлези.
— От гр. βρόγχος + ὰδήν ’жлеза’.
БРОНХОПНЕВМО`НИЯ ж. Мед. Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония. Б. Несторов, АР, 243. Вирусна бронхопневмония.
— От гр. βρόγχος + πνεύμων ’бял дроб’.
БРОНХОСКОПИ`Я ж. Мед. Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп.
— От гр. βρόγχος ’трахея’ + σκοπέω ’гледам’.
БРО`НЯ ж. 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. Теодосий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза .. Н. Райнов, ВДБ, 16. Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език. Д. Талев, С II, 150. В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му. А. Дончев, СВС, 788.
2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.). Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 88. Златан, .. бе съобразил бързо, че няма да намери по-добра защита срещу съскащите куршуми на изтребителя от защитната броня на оръдието. П. Вежинов, BP, 87. Снарядът изтрещя върху стоманената броня, танкът се завъртя и откърти хълбока си. П. Вежинов, BP, 144. // Продълговата метална част, поставена водоравно отпред и отзад на автомобилна кола за предпазване* от удар. Орляк деца се спуснаха подир прашната опашка на колата. Едно дори успя с подскок да се качи на бронята и да се крепи чак докрай селото. Ст. Даскалов, СЛ, 138.
3. Анат. Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове, .. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаменелости, .., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др. Л. Георгиев, А, 12. А то [животното] спада към рода люспеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквато* имат влечугите. К, 1963, кн. 3, 7.
4. Техн. В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния.
— Рус. от нем. Brünne.
БРО`УНИНГ м. Вид автоматичен пистолет. Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броунинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката. П. Вежинов, ВН, 29.
— Англ. от собств.
БРОШ, бро`шът, бро`ша, мн. бро`шове, след числ. бро`ша, м. 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовидни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток. ПН, 1934, кн. 3, 48.
2. Червена боя, добивана от това растение.
— Други (диал.) форми: брощ, брожд.
БРОШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани ко`ли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, броширам се страд. Потоци от [списанията] „Билд“ или „Билд ам зонтаг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват подрязват, брошират .. и пакетират. В. Йосифов, Избр. тв I, 242.
— От фр. brocher ’подшивам ко`ли’.
БРОШИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от броширам и от броширам се.
БРОШИРО`ВКА ж. Броширане.
БРО`ШКА ж. Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни. Д. Талев, ПК, 855. На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 181. Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини. Бр. Йосифова БЧМ, 17.
— От фр. broche ’игла’ през рус. брошка.
БРОШУ`РА ж. Малка, подшита, неподвързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полемично или агитационно съдържание). Първенецът извади из дрехата подправени тескерета, революционни брошури и комитетски
