БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бронеизтребител. Но той бе също доволен, че служеше в това бронеизтребително отделение, което никога нямаше да бъде вкарано в акция срещу партизаните. Д. Димов, Т, 436. Няколко картечници стреляха неуморно по къщата, бронеизтребителното оръдие дупчеше безжалостно розовото й лице. П. Вежинов, НС, 98.
БРОНЕМАШИ`НА м. Воен. Брониран автомобил; бронеавтомобил. Главният склад за бензин и масла, който снабдявал самолетите и бронемашините в Северен Виетнам, се намирал в покрайнините на града. Ал. Гетман, ВС, 118.
— От рус. бронемашина.
БРОНЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е покрит с броня; брониран, броневи. Броненосен кръстосвач.
БРОНЕНО`СЕЦ1, мн. -сци, след числ. -сеца, м. Военен кораб с мощно артилерийско въоръжение и солидна бронева защита. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. През май 1905 г. избухнало въстание в черноморската флота, на броненосеца „Потемкин“. Ист. X кл, 152.
БРОНЕНО`СЕЦ2, мн. -сци, след числ. -сеца, м. 1. Едър бозайник с тяло, покрито с броня от костно-рогови пластинки, разделена на няколко подвижни пояса, който живее в пустините на Южна и Средна Америка.
2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разред непълнозъби с дължина на тялото до 150 см, които се хранят с насекоми и безгръбначни, улавяни заради вкусното месо и ценната кожа. Dasypodidae.
БРОНЕТА`НКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до бронирана бойна техника (танкове, бронетранспортьори и др.). Мощностите на ремонтните ни заводи за самолети, кораби и бронетанкови машини са по-големи от нуждите ни. С, 1998, бр. 2172, 5. Бронетанкова дивизия. Бронетанково въоръжение.
— От рус. бронетанковый.
БРОНЕТРАНСПОРТЬО`Р м. Воен. Боен брониран автомобил, гъсеничен, полугъсеничен или на колела, предназначен да превозва пехота на бойното поле. В сражението участваха танкове и бронетранспортьори.
БРО`НЗ, бро`нзът, бро`нза, мн. няма, м. 1. Сплав от мед и друг метал (обикн. калай, олово и др.). Пред моста, стъпили върху две колони, стояха на стража два лъва, лети от бронз. А. Каралийчев, В, 110. Нарочно пусна слух, че е поръчал да излеят от бронз два масивни свещника, които в празничен ден да светят от двете страни на царските двери. К. Петканов, БД, 215. Като излязоха навън, тримата приятели веднага сравниха двата ключа. Те бяха, разбира се, съвсем еднакви, само че вторият не бе направен от желязо, а от бронз. П. Вежинов, СО, 42.
2. Прах от такава сплав или друг метал, или боя от този прах, която придава метален вид на предметите. Огледалото беше с дървена рамка, боядисана с бронз. △ Пакетчета бронз. Бял бронз. Златен бронз.
— От ит. bronzo през фр. bronze.
БРО`НЗА ж. Остар. Бронз (в 1 знач.). Огнището сякога е първото украшение на стаята. То бива покрито с бронза. Т. Икономов, ЧПГ, 93. Друга колосална статуя на Атина Промахос ( .. ), била изляна от Фидия от бронза. Н. Михайловски, РВИ (превод), 134.
— Рус. бронза.
БРОНЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам нещо с бронзова боя. Бронзирам шишарки за елхата. бронзирам се страд.
БРОНЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бронзирам като прил. Който има покритие от бронзова боя. В коридора на нашата редакция има огромен гипсов бронзиран бюст. Диал., 1990, бр. 28, 3.
БРОНЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бронзирам и от бронзирам се.
БРО`НЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от бронз (в 1 знач.). Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мебели, ..; японски вази, .. статуи бронзови — поставени пред големи огледала. Ив. Вазов, Съч. XXV, 170. През 1896 на бореца поет дигнаха величествен бронзов паметник, сред Артаня — на големия площад на свободата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. По тежките двукрили врати от кедрово дърво висяха лъскави бронзови халки и чукчета. М. Марчевски, ОТ, 28. Бронзов медал.
2. Който е покрит или направен с боя от бронз. Салонът беше боядисан с още прясна, резедава боя с бронзови тапети. Ем. Станев, ИК III-IV, 395.
3. Който е с цвят, близък до цвета на бронза, който наподобява цвета, понякога и златистия блясък на бронз; златисто-кафяв. Спомнете си: тъмната, смачкана фуражка, .. После това загоряло бронзово лице. Й. Йовков, Разк. III, 88. По тъмнозелените глави на мъжките [патици] светлината прелива бронзови отблясъци. Ем. Станев, ЯГ, 66. Под копитата извива прах на облачета сиви / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
◇ Бронзова болест. Мед. Заболяване на надбъбречните жлези, най-често на туберкулозна основа, което външно се проявява с бронзово оцветяване на кожата.
Бронзова епоха (ера); бронзов век. Истор. Ранен период от историята на човечеството, през
