БРОМ, бро`мът, бро`ма, мн. няма, м. 1. Хим. Химически елемент B — тежка тъмночервена течност с остра задушлива миризма. Бромът е единственият течен металоид. Хим. VII кл, 1965, 70.
2. Разг. Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите си…* Ив. Вазов, Съч. XV, 100. — Нищо ли не вземахте за сън? — Вземах. Бром и още нещо. Ем. Манов, БГ, 112. — Сега ще ви ударя инжекция с бром, ще се успокоите, ще заспите… Кл. Цачев, СШ, 143.
— От гр. βρῶμος ’зловоние’.
БРО`МАЦЕТОН, мн. няма, м. Хим. Безцветна леснолетлива течност с остра миризма, едно от най-силните сълзотворни бойни отровни вещества.
БРО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от бром; бромов. В цилиндър с бромни пари се налива малко вода .. Бромът се разтваря във водата и се получава бромна вода. Хим. VII кл. 1965, 93. Бромни съединения. Бромна киселина.
БРОМИ`Д м. Хим. Сол на бромоводородната киселина. Натриев бромид. Калиев бромид. Сребърен бромид. Радиев бромид.
БРО`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бром; бромен. Произвеждат се бромова, нормална и други видове хартия върху най-различни подложки. ВН, 1960, бр. 2644,* 1. Бромова вода.
◇ Бромови соли. Хим. Съединения на брома, използувани като лекарства за успокояване на възбудена нервна система; бромиди.
Бромово пиянство. Апт. Мед. Остро отравяне с бромови съединения, проявяващо се със силно главоболие, виене на свят и изгубване на равновесие.
БРОМОВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Безцветен газ, съединение на брома с водорода.
БРОМОВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от бромоводород. Бромоводородни съединения.
◇ Бромоводородна киселина. Хим. Воден разтвор на бромоводорода.
БРОМУРА`Л, мн. няма, м. Апт. Съединение на брома, което се използва като сънотворно и успокояващо лекарство. Стаята на хазяина, .. беше отрупана с най-различни неща… Върху масата до леглото — няколко полицейски романа, .. електрическо фенерче, туба бромурал. К. Константинов, СЧЗ, 157-158.
БРОНЕАВТОМОБИ`Л м. Воен. Брониран боен автомобил, предназначен за разузнаване, охрана и свръзка; бронемашина.
БРОНЕБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Воен. За снаряд, огнестрелно оръжие — който може да пробива броня. Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони / за нея / няма открити! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. Бронебоен снаряд. Бронебойна бомба. Бронебойно оръжие.
— От рус. бронебойный.
БРОНЕВА`К, мн. -ци, м. Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с поизмачкана цигара на края на устните тънък, спретнат броневак. П. Вежинов, BP, 68. И седят в тях [камионите] броневаци / в битки обгорели, / бавно свалят им калпаци / старци посивели. Т. Харманджиев, П, 108.
БРОНЕВА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до броневак. Червеникав петел, кацнал на един крак върху зелената дръжка на водната помпа, поглеждаше сякаш с неодобрение броневашкия безпорядък. П. Вежинов, BP, 67.
БРОНЕВИ`, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. 1. Който е покрит с броня; брониран, броненосен. Бронева машина.
2. Който може да пробива броня. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди, .. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината. П. Вежинов, BP, 100-101.
— От рус. броневой.
БРОНЕЖИЛЕ`ТКА ж. Специална жилетка, непробиваема от куршуми, предназначена за предпазване на тялото от раняване при стрелба. Полицаи с бронежилетки блокирали веднага околните кръстовища. ДТ, 1997, бр. 342, 8. Направен от специални стъкловлакна, манекенът трудно би могъл да бъде различен от останалите стражи — същата бронежилетка, кобур, униформа. СТ, 1999, бр. 48, 5.
— От рус. бронежилет.
БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо „ура“. един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, НС, 40.
2. Боец, който обслужва такова оръдие. Около нас бронеизтребители, минометчици и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци. П. Славински, ЛЩ, 442. Къщите им бяха претъпкани с войници, защото освен бронеизтребителите в селото квартируваше и един от полковете на оставената в резерв дивизия. П. Вежинов, BP, 64.
3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти.
