Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/252“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Който е свързан с адвентизъм. <i> | + | Който е свързан с адвентизъм. <i>Адвентистка църква.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВЕРБИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Грам.</i> Който е със значение на наречие; наречен. <i>Адвербиален израз. Адвербиална употреба.</i> |
— От лат. adverbialis. | — От лат. adverbialis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВЕРБИАЛИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Грам.</i> Преход на дума от някаква граматическа категория в категорията на наречията. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Грам.</i> Употребявам като наречие дума от друга категория на речта, | + | <b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Грам.</i> Употребявам като наречие дума от друга категория на речта, адвербиализирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Грам.</i> Придобивам значение на наречие. | <b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Грам.</i> Придобивам значение на наречие. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Грам. Отгл. същ. от</i> адвербиализирам <i>и от</i> | + | <b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Грам. Отгл. същ. от</i> адвербиализирам <i>и от</i> адвербиализирам се; адвербиализация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВЕ`РБИУМ</b> <i>м. Грам.</i> Наречие. |
— Лат. adverbium. | — Лат. adverbium. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Грам. Отгл. същ. от</i> адвербиализирам <i>и от</i> адвербиализирам се; адвербиализация. | <b>АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Грам. Отгл. същ. от</i> адвербиализирам <i>и от</i> адвербиализирам се; адвербиализация. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`Т</b> <i>м.</i> 1. Лице, завършило юридическо образование, с права да представя официално, да защищава страна в съдебен процес и да дава съвети по юридически въпроси. <i>Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 71. <i>— От София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела.</i> Г. Караславов, Тат., 227. <i>Беше решила [майката] на всяка цена да ожени своята дъщеря точно за тоя гост, .. Вярно, провинциален адвокат, .. , но пък човек с бъдеще.</i> Д. Бегунов, ЧОД, 26. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Човек, който защищава някого. <i>Тая идея тъй дълбоко бе загнездена в него, че от румелийската революция до избирането на новия княз той ще бъде най-ревностният адвокат на българите пред Европа.</i> С. Радев, ССБ II, 495. <i>— Знам кой те учи тебе! — ревна отново Юрталана. — Знам кой ти е новият адвокат!</i> Г. Караславов, С, 156. | ||
| − | — От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и просторен.) форми: | + | — От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и просторен.) форми: <em>авока`т</em> фр., <em>абока`т</em>, <em>авука`т</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТИН</b>, <i>мн.</i> адвокати, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Адвокат. — <i>Умно момче. . добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели.</i> Й. Йовков, ПГ, 240-241. <i>Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. <i>Тогаз той намислил да изучи правоведение и да стане адвокатин.</i> П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн. З, 40. <i>„Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!“</i> Ал. Константинов, БГ, 73. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТКА</b> <i>ж.</i> Жена адвокат. <i>— Да беше поне учителка, лекарка, адвокатка. .. всичко друго, но не и актриса!</i> ... Д. Димов, ЖСМ, 10. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКАТЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Адвокатство. <i>— Ти не разбра ли, че от потънала гемия и от адвокатлък в Турция пари не се изкарват!</i> Ст. Дичев, ЗС II, 273. <i>Кметът беше хитър... Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка, но знаеше, че точно сега няма да го освободят.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Адвокатски (в 1 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на адвокат или е свързан с професията му. <i>Адвокатска професия. Адвокатски съвети. Адвокатска защита. Адвокатска практика. Адвокатски стаж. Адвокатска кантора.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който е на адвокат или е свързан с професията му. <i>Адвокатска професия. Адвокатски съвети. Адвокатска защита. Адвокатска практика. Адвокатски стаж. Адвокатска кантора.</i> | ||
2. Който е съставен от адвокати. <i>Адвокатски колектив. Адвокатска колегия.</i> | 2. Който е съставен от адвокати. <i>Адвокатски колектив. Адвокатска колегия.</i> | ||
| − | 3. Присъщ, свойствен на адвокат. | + | 3. Присъщ, свойствен на адвокат. <i>— Обвиняват ме, че съм нарушавала адвокатската етика и съм се опитвала да използувам частни връзки със съдиите.</i> .. Д. Димов, ЖСМ, 21. <i>— Не бързай, помисли си, имаме достатъчно време за това. Но всяка дума да е на място — аа, не искам излишни фрази и адвокатски игрословия.</i> П. Михайлов, МП, 57. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> адвокатски; по начин, присъщ на адвокат. <i>— Добре, защищавайте както знаете, по адвокатски, но в съда няма да ми противоречите. Защитата си аз сам ще изнеса, тъй както се полага на комунист.</i> Д. Добревски, БКН, 245. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСТВАМ</b> и <b>АДВОКА`ТСТВУВАМ,</b> -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. Упражнявам професия на адвокат. <i>— Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари. ..</i> Й. Йовков, М, 17. <em>Нина</em>: <i>Значи, адвокатствуваш?</i> <em>Мери</em>: <i>О, и да знаеш как!. .. Кантората ми гъмжи от клиенти!</i> Д. Димов, ЖСМ, 16. <i>По онова време Светозар Дионисиев адвокатствуваше в окръжния град.</i> А. Гуляшки, ДМС, 55. |
2. <i>Прен. Разг.</i> Застъпвам се за някого, защищавам го от нападки, обвинения, обикн. без да е необходимо или без да имам право. <i>Тези хора не познават това село. А щом не го познават, по-добре да замълчат и да престанат да адвокатствуват все от името на турските селяни.</i> РД, 1950, бр. 223, 2. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Застъпвам се за някого, защищавам го от нападки, обвинения, обикн. без да е необходимо или без да имам право. <i>Тези хора не познават това село. А щом не го познават, по-добре да замълчат и да престанат да адвокатствуват все от името на турските селяни.</i> РД, 1950, бр. 223, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> адвокатствам; адвокатствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДВОКА`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Професия на адвокат. <i>Той се занимаваше и с адвокатство,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 16:00, 12 декември 2012
Който е свързан с адвентизъм. Адвентистка църква.
АДВЕРБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който е със значение на наречие; наречен. Адвербиален израз. Адвербиална употреба.
— От лат. adverbialis.
АДВЕРБИАЛИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Грам. Преход на дума от някаква граматическа категория в категорията на наречията.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Грам. Употребявам като наречие дума от друга категория на речта, адвербиализирам се страд.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Грам. Придобивам значение на наречие.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.
АДВЕ`РБИУМ м. Грам. Наречие.
— Лат. adverbium.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.
АДВОКА`Т м. 1. Лице, завършило юридическо образование, с права да представя официално, да защищава страна в съдебен процес и да дава съвети по юридически въпроси. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Й. Йовков, Ж, 1945, 71. — От София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела. Г. Караславов, Тат., 227. Беше решила [майката] на всяка цена да ожени своята дъщеря точно за тоя гост, .. Вярно, провинциален адвокат, .. , но пък човек с бъдеще. Д. Бегунов, ЧОД, 26.
2. Прен. Човек, който защищава някого. Тая идея тъй дълбоко бе загнездена в него, че от румелийската революция до избирането на новия княз той ще бъде най-ревностният адвокат на българите пред Европа. С. Радев, ССБ II, 495. — Знам кой те учи тебе! — ревна отново Юрталана. — Знам кой ти е новият адвокат! Г. Караславов, С, 156.
— От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и просторен.) форми: авока`т фр., абока`т, авука`т.
АДВОКА`ТИН, мн. адвокати, м. Остар., сега простонар. Адвокат. — Умно момче. . добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Тогаз той намислил да изучи правоведение и да стане адвокатин. П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн. З, 40. „Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!“ Ал. Константинов, БГ, 73.
АДВОКА`ТКА ж. Жена адвокат. — Да беше поне учителка, лекарка, адвокатка. .. всичко друго, но не и актриса! ... Д. Димов, ЖСМ, 10.
АДВОКАТЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Адвокатство. — Ти не разбра ли, че от потънала гемия и от адвокатлък в Турция пари не се изкарват! Ст. Дичев, ЗС II, 273. Кметът беше хитър... Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка, но знаеше, че точно сега няма да го освободят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253.
АДВОКА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Адвокатски (в 1 знач.).
АДВОКА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на адвокат или е свързан с професията му. Адвокатска професия. Адвокатски съвети. Адвокатска защита. Адвокатска практика. Адвокатски стаж. Адвокатска кантора.
2. Който е съставен от адвокати. Адвокатски колектив. Адвокатска колегия.
3. Присъщ, свойствен на адвокат. — Обвиняват ме, че съм нарушавала адвокатската етика и съм се опитвала да използувам частни връзки със съдиите. .. Д. Димов, ЖСМ, 21. — Не бързай, помисли си, имаме достатъчно време за това. Но всяка дума да е на място — аа, не искам излишни фрази и адвокатски игрословия. П. Михайлов, МП, 57.
АДВОКА`ТСКИ. Нареч. от прил. адвокатски; по начин, присъщ на адвокат. — Добре, защищавайте както знаете, по адвокатски, но в съда няма да ми противоречите. Защитата си аз сам ще изнеса, тъй както се полага на комунист. Д. Добревски, БКН, 245.
АДВОКА`ТСТВАМ и АДВОКА`ТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Упражнявам професия на адвокат. — Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари. .. Й. Йовков, М, 17. Нина: Значи, адвокатствуваш? Мери: О, и да знаеш как!. .. Кантората ми гъмжи от клиенти! Д. Димов, ЖСМ, 16. По онова време Светозар Дионисиев адвокатствуваше в окръжния град. А. Гуляшки, ДМС, 55.
2. Прен. Разг. Застъпвам се за някого, защищавам го от нападки, обвинения, обикн. без да е необходимо или без да имам право. Тези хора не познават това село. А щом не го познават, по-добре да замълчат и да престанат да адвокатствуват все от името на турските селяни. РД, 1950, бр. 223, 2.
АДВОКА`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствам; адвокатствуване.
АДВОКА`ТСТВО, мн. няма, ср. Професия на адвокат. Той се занимаваше и с адвокатство,
