Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/23“
м |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Неблоково заглавие с разредка плюс едно блоково) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: не`го. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз. | 5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: не`го. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз. | ||
| − | V. Омоними | + | <b>V. Омоними</b> |
В Речника на българския език са представени следните видове омоними: | В Речника на българския език са представени следните видове омоними: | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град<sup>1</sup>, град<sup>2</sup>. При частичните омоними, както и при граматичените омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битъ`т, бита`, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; бра`тски, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> и бра`тски. <i>Нареч. от прил.</i> братски. | 3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град<sup>1</sup>, град<sup>2</sup>. При частичните омоними, както и при граматичените омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битъ`т, бита`, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; бра`тски, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> и бра`тски. <i>Нареч. от прил.</i> братски. | ||
| − | VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици <i>се, си, ме</i> и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др. | + | <b>VI.</b> Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици <i>се, си, ме</i> и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др. |
| − | СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ | + | === СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ === |
1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); <i>къ`ща, вървя`, ба`вно, пъ`рви.</i> Едносричните думи, | 1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); <i>къ`ща, вървя`, ба`вно, пъ`рви.</i> Едносричните думи, | ||
Версия от 05:50, 2 декември 2012
3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зара`д. Вж. заради; осемдесе`. Вж. осемдесет; се`ки. Вж. всеки.
4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: така`ва. Вж. такъв; оне`зи. Вж. онзи.
5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: не`го. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз.
V. Омоними
В Речника на българския език са представени следните видове омоними:
1. От различен етимологичен произход: А. Непроизводни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — ви`я1 и ви`я2; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — ва`дя1, ’изкарвам’ и ва`дя2 ’напоявам’ (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас1 (ит.) ’нисък мъжки глас’ и бас2 (тур.) ’облог’; спор1 ’изобилие, родитба’ и спор2 (рус.) ’дискусия’. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): доти`чам1 несв. (от тека) и доти`чам2 се. (от тичам); второкла`сен1 (от класа) и второкла`сен2, (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен1 и спорен2 (от спор1 и спор2).
2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: ба`вя1 ’забавям’ и ба`вя2 ’гледам, занимавам (дете)’; ша`рка1 ’багра’ и ша`рка2 ’вид болест’; кру`шка1 ’умал. от круша’ и кру`шка2 ’осветително тяло ’; да1 частица и да2 съюз.
3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град1, град2. При частичните омоними, както и при граматичените омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битъ`т, бита`, мн. няма, м. и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; бра`тски, -а, -о, мн. -и, прил. и бра`тски. Нареч. от прил. братски.
VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици се, си, ме и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); къ`ща, вървя`, ба`вно, пъ`рви. Едносричните думи,
