Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/559“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио 8а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>към историята. Вулгаризаторски схващания за изкуството.</i> | + | <i>към историята.</i> <i>Вулгаризаторски схващания за изкуството.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛГАРИЗА`ТОРСТВО | + | <b>ВУЛГАРИЗА`ТОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Вулгаризация; вулгаризиране. <i>Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителството, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие.</i> ЛФ, 1956, бр. 2, 2. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛГАРИЗА`ЦИЯ | + | <b>ВУЛГАРИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. <i>Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като „крачка напред“, макар често тази крачка да е направена назад или да означава безсмислено тъпчене върху благодатната почва на .., шаблона, схемата и вулгаризацията.</i> ЛФ, 1957, бр. 4, 1. <i>Вулгаризация на идеята в пиеса.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛГАРИЗИ`РАМ | + | <b>ВУЛГАРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i>, <i>прех. Книж.</i> Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. <b>вулгаризирам се</b> <i>страд.</i> <i>В Европа е невъзможно да се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски — нещо обикновено в Америка.</i> Г. Белев, КВА, 232. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛГАРИЗИ`РАНЕ | + | <b>ВУЛГАРИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вулгаризирам <i>и от</i> вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛГАРИ`ЗЪМ | + | <b>ВУЛГАРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зъ`ма, <i>м</i>. <i>Езикозн. Литер.</i> Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. <i>Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВУЛГА`РНО</b>. <i>Нареч. от</i> вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. <i>Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха.</i> Ал. Бабек, МЕ, 248. <i>Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно.</i> Ист. X и XI кл, 212. | <b>ВУЛГА`РНО</b>. <i>Нареч. от</i> вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. <i>Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха.</i> Ал. Бабек, МЕ, 248. <i>Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно.</i> Ист. X и XI кл, 212. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВУЛГА`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество или проява на вулгарен; циничност. <i>Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник.</i> П. Славински, ПЩ, 249. <i>Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе си гъст дъх на козметика и вулгарност.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 134. | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. <i>Не говорете вулгарности!</i> △ <i>Речта му е изпъстрена с вулгарности.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. | ||
| − | |||
<b>ВУЛГИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулгия; малка вулгия, вулийка. | <b>ВУЛГИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулгия; малка вулгия, вулийка. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛГИ`Я | + | <b>ВУЛГИ`Я</b>, <i>мн.</i> -и`и, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Вулия (в 1 знач.). <i>Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си.</i> А. Христофоров, А, 117. <i>Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 31. <i>Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177. |
| − | |||
| − | 1. Вулия (в 1 знач.). <i>Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си | ||
2. Мех, чувал за продукти. <i>Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 47. | 2. Мех, чувал за продукти. <i>Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 47. | ||
| − | + | ◇ <b>Пресипвам от чувал във вулгия</b>. <i>Диал.</i> Върша или говоря безполезни, безсмислени неща (Ст. Младенов, БТР). | |
| − | |||
| − | |||
| + | — От лат. bulga ’кесия, дисаги’ през гр. βσύλγια. (Вж. М. Филипова—Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79). | ||
| + | ---- | ||
<b>ВУЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулия; вулгийка. <i>Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ, 265. | <b>ВУЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вулия; вулгийка. <i>Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ, 265. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛИ`НА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. <i>Милчо | + | <b>ВУЛИ`НА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. <i>Милчо .. бързо, без да съгледа отгоре, че писмото беше запечатано с черна вулина, разгърна писмото и захвана да чете.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 115. <i>Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи вулината с плика и тогава му го занеси.</i> АНГ I, 421. |
| − | |||
| − | |||
2. Вулинка (във 2 знач.). | 2. Вулинка (във 2 знач.). | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. βσυλλώνω ’подпечатвам, запечатвам’. |
| − | + | ---- | |
<b>ВУЛИ`НКА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. <i>Умал. от</i> вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | <b>ВУЛИ`НКА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. <i>Умал. от</i> вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | ||
2. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула, вулина (Ст. Младенов, БТР). | 2. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула, вулина (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВУЛИ`Я | + | <b>ВУЛИ`Я</b>, <i>ж. 1. Остар.</i> и <i>диал.</i> Продълговата кожена торба, чанта за продукти, багаж и под., която се носи през рамо; вулгия. <i>Давидко слагаще хляба във вулията си и се подсмихваше.</i> Й. Йовков, АМГ, 81. <i>Само .. пъдарят с вулия през рамо и провесена на въженце кримка се отбие, размени някоя дума със стопанина.</i> К. Константинов, ППГ, 64. <i>Байрактарят извади от мешинената си вулия кавала и засвири…</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. <i>Ето, тая вечер той [Цветан овчарят], подпрян на гегата си, с вулия през рамо, с кожен пояс на кръста, гледа нататък и свири на кавала.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 33. |
2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Торбичка за барут, която | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Торбичка за барут, която | ||
Текуща версия към 23:28, 5 март 2015
към историята. Вулгаризаторски схващания за изкуството.
ВУЛГАРИЗА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Вулгаризация; вулгаризиране. Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителството, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
ВУЛГАРИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като „крачка напред“, макар често тази крачка да е направена назад или да означава безсмислено тъпчене върху благодатната почва на .., шаблона, схемата и вулгаризацията. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Вулгаризация на идеята в пиеса.
ВУЛГАРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. вулгаризирам се страд. В Европа е невъзможно да се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски — нещо обикновено в Америка. Г. Белев, КВА, 232.
ВУЛГАРИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вулгаризирам и от вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство.
ВУЛГАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъ`ма, м. Езикозн. Литер. Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.
ВУЛГА`РНО. Нареч. от вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха. Ал. Бабек, МЕ, 248. Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно. Ист. X и XI кл, 212.
ВУЛГА`РНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на вулгарен; циничност. Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник. П. Славински, ПЩ, 249. Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе си гъст дъх на козметика и вулгарност. Бр. Йосифова, БЧМ, 134.
2. Обикн. мн. Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. Не говорете вулгарности! △ Речта му е изпъстрена с вулгарности.
ВУЛГИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулгия; малка вулгия, вулийка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВУЛГИ`Я, мн. -и`и, ж. Остар. и диал. 1. Вулия (в 1 знач.). Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си. А. Христофоров, А, 117. Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня. П. Бобеков, БВК (побълг.), 31. Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177.
2. Мех, чувал за продукти. Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното. Л. Каравелов, Съч. IV, 47.
◇ Пресипвам от чувал във вулгия. Диал. Върша или говоря безполезни, безсмислени неща (Ст. Младенов, БТР).
— От лат. bulga ’кесия, дисаги’ през гр. βσύλγια. (Вж. М. Филипова—Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79).
ВУЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулия; вулгийка. Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си. Ал. Дювернуа, СБЯ, 265.
ВУЛИ`НА ж. Остар. 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. Милчо .. бързо, без да съгледа отгоре, че писмото беше запечатано с черна вулина, разгърна писмото и захвана да чете. Ил. Блъсков, ЗК, 115. Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи вулината с плика и тогава му го занеси. АНГ I, 421.
2. Вулинка (във 2 знач.).
— От гр. βσυλλώνω ’подпечатвам, запечатвам’.
ВУЛИ`НКА ж. Остар. 1. Умал. от вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
2. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула, вулина (Ст. Младенов, БТР).
ВУЛИ`Я, ж. 1. Остар. и диал. Продълговата кожена торба, чанта за продукти, багаж и под., която се носи през рамо; вулгия. Давидко слагаще хляба във вулията си и се подсмихваше. Й. Йовков, АМГ, 81. Само .. пъдарят с вулия през рамо и провесена на въженце кримка се отбие, размени някоя дума със стопанина. К. Константинов, ППГ, 64. Байрактарят извади от мешинената си вулия кавала и засвири… Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Ето, тая вечер той [Цветан овчарят], подпрян на гегата си, с вулия през рамо, с кожен пояс на кръста, гледа нататък и свири на кавала. Ив. Карановски, Разк. I, 33.
2. Остар. и диал. Торбичка за барут, която
