Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/212“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛНЕ`ЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вилнея. <i>Зимата нахълта студена и снеговита и се държа такава зла почти до последния ден на март. През цялото нейно вилнеене не отидох нито веднъж към нашите и затова, щом затрептя пролетното слънце — веднага се напътих натам.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 287. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛНЕ`Ж</b> <i>м. Книж.</i> Жестоко и безогледно извършване на масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; вилнеене. <i>— Някой тук преди време ме убеждаваше .. че размирието из земите ни не било повече от вилнеж на разбойници по пътищата.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. <i>Най-старите исторически спомени у нашия народ .. се отнасят към края на XIII в. и началото на XIV в. — епохата на татарските нашествия и вилнежи в България.</i> Б. Ангелов, ЛС, 45. <i>Селските бунтове по десетъка, потушени с кръв, вилнежът на изборните шайки, увеличаващото се данъчно бреме, безправието, .. създаваха покруса.</i> Ив. Богданов, СП, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛНЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> вилнях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вилня`л, -а, -о, <i>мн.</i> вилне`ли, <i>несв., непрех.</i> 1. За вятър, буря и под. — проявявам се с много голяма сила, стихийно; бушувам. <i>Придошлите потоци понесли камъни и дървеса, Бучумската река отвлякла пещите, потопила селото, .. Цял ден и цяла нощ вилняла бясната буря.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 111. <i>Разчитахме, че бурята ще стихне, снегът ще престане. Но тя вилня до късно вечерта и когато поутихна, беше настъпил мрак.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 117. <i>Цяла неделя вилня този пустинен циклон.</i> Ст. Марков, ДБ, 216. |
| − | 2. <i>Прен.</i> За болест, епидемия и под. — разпространявам се в широки размери, като повалям, унищожавам, изтребвам масово. <i>Зловещо и тежко се носеше медният звън от камбаните на Петропавловския манастир, в чиито гробища погребваха чумавите. Месец вече вилнееше страшната напаст между хората.</i> П. Константинов, ПИГ, 67. <i>Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата.</i> Г. Белев, КВА, 279. <i>Шумът и глъчката, които достигаха до ушите, напомняха за новия живот, който кипеше тук, на същото това място, дето само преди няколко дни бе вилняла смъртта.</i> Ив. Мартинов, ДТ, | + | 2. <i>Прен.</i> За болест, епидемия и под. — разпространявам се в широки размери, като повалям, унищожавам, изтребвам масово. <i>Зловещо и тежко се носеше медният звън от камбаните на Петропавловския манастир, в чиито гробища погребваха чумавите. Месец вече вилнееше страшната напаст между хората.</i> П. Константинов, ПИГ, 67. <i>Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата.</i> Г. Белев, КВА, 279. <i>Шумът и глъчката, които достигаха до ушите, напомняха за новия живот, който кипеше тук, на същото това място, дето само преди няколко дни бе вилняла смъртта.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 264. |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Жестоко и безогледно върша масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; върлувам, беснея. <i>Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 65. <i>Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък, та палеха и горите, за да няма къде да се крият комитите.</i> Д. Талев, И, 608. | |
| − | + | 4. <i>Разг.</i> За дете — играя буйно, шумно; беснея, лудувам. <i>Окол децата играят, вилнеят.</i> Ив. Вазов, БМ II, 27. | |
| − | |||
| − | 4. <i>Разг.</i> За дете — играя буйно, шумно; беснея, лудувам. <i>Окол децата играят | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛОВИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Вилообразен<sup>1</sup>, вилоподобен. <i>Виловидна форма.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛООБРА`ЗЕН</b><sup>1</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който прилича на вила за сено, който има форма на вила за сено; вилоподобен<sup>1</sup>, виловиден. <i>Селската лястовица се познава по вилообразната опашка и по ръждивооранжевото си гърло.</i> Ст. Дончев, ПНД, 25. <i>Вилообразна форма.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛООБРА`ЗЕН</b><sup>2</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Рядко.</i> За постройка — който е като вила, къща за почивка; вилоподобен<sup>2</sup>. <i>Ние летяхме към север. Вдясно вилообразни къщички с лозници по стените и градини, в които играят деца.</i> Г. Белев, КВА, 102. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛООБРА`ЗНО</b>. <i>Нареч. от</i> вилообразен<sup>1</sup>; като вила за сено. <i>Характерен признак за сърната са рогата й, .. Те са разклонени вилообразно и на горния си край имат най-много три върха.</i> П. Петков, СП, 45. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛОПОДО`БЕН</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Вилообразен<sup>1</sup>, виловиден. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛОПОДО`БЕН</b><sup>2</sup>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Рядко.</i> За постройка — който е като, прилича на вила, къща за почивка; вилообразен<sup>2</sup>. <i>Красивият му център [на Берковица] и вилоподобните къщи на отделните квартали напълно хармонират с живописната околност.</i> Отеч. 1978, кн. 6, 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ЛУШКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вилица. <i>Ами досега учили ли сте се на нещо? — Не. мене ми са чини, че сте са учили, напр. да пълзите, да ходите, .., да ядете, най-много с лъжица и вилушка.</i> Р. Каролев, РМЗ, 35. <i>Нашата нога, на която работата не е да събира ябълки или да държи вилушка, има също пет пръсти.</i> Превод, У, 1871, бр. 1, 265. |
| − | |||
| − | 265. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЛЯЕ`Т</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вилает. <i>Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя, но повечето, докъм хиляда и петстотин души, бяха все люде от трите македонски виляета.</i> Д. Талев, И, 633. <i>Банко ще да та проводи, / да види татко и мама / какво съм либе залибил, / на тойзи пусти виляет.</i> Нар. пес., СбБрМ, 389. |
| − | < | + | — Други форми: <em>вилея`т</em>, <em>велеа`т</em>, <em>велея`т</em>. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`МЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Млечен орган у женско бозайно домашно животно (крава, овца и др.). <i>Баба Нягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото й напращяло виме и се усмихваше.</i> Ст. Марков, ДБ, 65. <i>Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога</i> |
| − | |||
Текуща версия към 03:59, 5 юли 2014
ВИЛНЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вилнея. Зимата нахълта студена и снеговита и се държа такава зла почти до последния ден на март. През цялото нейно вилнеене не отидох нито веднъж към нашите и затова, щом затрептя пролетното слънце — веднага се напътих натам. Д. Калфов, Избр. разк., 287.
ВИЛНЕ`Ж м. Книж. Жестоко и безогледно извършване на масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; вилнеене. — Някой тук преди време ме убеждаваше .. че размирието из земите ни не било повече от вилнеж на разбойници по пътищата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. Най-старите исторически спомени у нашия народ .. се отнасят към края на XIII в. и началото на XIV в. — епохата на татарските нашествия и вилнежи в България. Б. Ангелов, ЛС, 45. Селските бунтове по десетъка, потушени с кръв, вилнежът на изборните шайки, увеличаващото се данъчно бреме, безправието, .. създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17.
ВИЛНЕ`Я, -е`еш, мин. св. вилнях, прич. мин. св. деят. вилня`л, -а, -о, мн. вилне`ли, несв., непрех. 1. За вятър, буря и под. — проявявам се с много голяма сила, стихийно; бушувам. Придошлите потоци понесли камъни и дървеса, Бучумската река отвлякла пещите, потопила селото, .. Цял ден и цяла нощ вилняла бясната буря. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Разчитахме, че бурята ще стихне, снегът ще престане. Но тя вилня до късно вечерта и когато поутихна, беше настъпил мрак. П. Стъпов, ЧОТ, 117. Цяла неделя вилня този пустинен циклон. Ст. Марков, ДБ, 216.
2. Прен. За болест, епидемия и под. — разпространявам се в широки размери, като повалям, унищожавам, изтребвам масово. Зловещо и тежко се носеше медният звън от камбаните на Петропавловския манастир, в чиито гробища погребваха чумавите. Месец вече вилнееше страшната напаст между хората. П. Константинов, ПИГ, 67. Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата. Г. Белев, КВА, 279. Шумът и глъчката, които достигаха до ушите, напомняха за новия живот, който кипеше тук, на същото това място, дето само преди няколко дни бе вилняла смъртта. Ив. Мартинов, ДТ, 264.
3. Прен. Жестоко и безогледно върша масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; върлувам, беснея. Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък, та палеха и горите, за да няма къде да се крият комитите. Д. Талев, И, 608.
4. Разг. За дете — играя буйно, шумно; беснея, лудувам. Окол децата играят, вилнеят. Ив. Вазов, БМ II, 27.
ВИЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Вилообразен1, вилоподобен. Виловидна форма.
ВИЛООБРА`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който прилича на вила за сено, който има форма на вила за сено; вилоподобен1, виловиден. Селската лястовица се познава по вилообразната опашка и по ръждивооранжевото си гърло. Ст. Дончев, ПНД, 25. Вилообразна форма.
ВИЛООБРА`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. За постройка — който е като вила, къща за почивка; вилоподобен2. Ние летяхме към север. Вдясно вилообразни къщички с лозници по стените и градини, в които играят деца. Г. Белев, КВА, 102.
ВИЛООБРА`ЗНО. Нареч. от вилообразен1; като вила за сено. Характерен признак за сърната са рогата й, .. Те са разклонени вилообразно и на горния си край имат най-много три върха. П. Петков, СП, 45.
ВИЛОПОДО`БЕН -бна, -бно, мн. -бни, прил. Вилообразен1, виловиден.
ВИЛОПОДО`БЕН2, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. За постройка — който е като, прилича на вила, къща за почивка; вилообразен2. Красивият му център [на Берковица] и вилоподобните къщи на отделните квартали напълно хармонират с живописната околност. Отеч. 1978, кн. 6, 19.
ВИ`ЛУШКА ж. Остар. и диал. Вилица. Ами досега учили ли сте се на нещо? — Не. мене ми са чини, че сте са учили, напр. да пълзите, да ходите, .., да ядете, най-много с лъжица и вилушка. Р. Каролев, РМЗ, 35. Нашата нога, на която работата не е да събира ябълки или да държи вилушка, има също пет пръсти. Превод, У, 1871, бр. 1, 265.
ВИЛЯЕ`Т м. Остар. и диал. Вилает. Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя, но повечето, докъм хиляда и петстотин души, бяха все люде от трите македонски виляета. Д. Талев, И, 633. Банко ще да та проводи, / да види татко и мама / какво съм либе залибил, / на тойзи пусти виляет. Нар. пес., СбБрМ, 389.
— Други форми: вилея`т, велеа`т, велея`т.
ВИ`МЕ, мн. -та, ср. Млечен орган у женско бозайно домашно животно (крава, овца и др.). Баба Нягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото й напращяло виме и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 65. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога
