Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/644“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | дост. | + | дост. <i>— Господи, дочаках тържеството на гнева ти — извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 76. <i>Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха, опиянени от радост.</i> Т. Влайков, Съч. III, |
| − | 64. <i>На екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета и аз въз-ликувах: | + | 64. <i>На екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета и аз въз-ликувах: — Това трябва да са цифри!</i> Л. Дилов, МСП, 102. <i>Море, възликувай със нас! /Ликувай и вечна си песен / слей с наш-то гръмовно</i> "<i>ура</i>7 Ив. Вазов, Съч. V, 24. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗЛИЛАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до лилав или в цвета на който има лилава отсянка. <i>Както потроп-ваха с премръзнали крака в снега, видяха източен възлилав стълб дим над гората и ги | + | <b>ВЪЗЛИЛАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до лилав или в цвета на който има лилава отсянка. <i>Както потроп-ваха с премръзнали крака в снега, видяха източен възлилав стълб дим над гората и ги [Мата, Стефан, Васил] облъхна сякаш топло огнище.</i> Д. Вълев, 3, 61. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗЛИТАМ, -аш, <i>несв/,</i> възлетя, -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възлетял, -а, -о, <i>мн.</i> възлетели, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Политам нагоре, нависоко; хвръквам. <i>Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха.</i> Ц. Гинчев, ГК, 205. <i>Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине, възлитаха нагоре към ясното небе</i>. Т. Харманджиев, КЕД, 65. | + | <b>ВЪЗЛИТАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> възлетя, -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възлетял, -а, -о, <i>мн.</i> възлетели, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Политам нагоре, нависоко; хвръквам. <i>Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха.</i> Ц. Гинчев, ГК, 205. <i>Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине, възлитаха нагоре към ясното небе</i>. Т. Харманджиев, КЕД, 65. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗЛЙТАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възлитам. | + | <b>ВЪЗЛЙТАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възлитам. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗ ЛИТВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възлйтна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет.</i> Възлитам изведнъж. <i>И мощни си криле ударил, / възлйтна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпре-дел, към безпредел...</i> Н. Хрелков, ДД, 163. | + | <b>ВЪЗ ЛИТВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възлйтна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет.</i> Възлитам изведнъж. <i>И мощни си криле ударил, / възлйтна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпре-дел, към безпредел...</i> Н. Хрелков, ДД, 163. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗЛЙТВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възлитвам. | + | <b>ВЪЗЛЙТВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възлитвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗЛЙТНА. Вж. възлитвам. | + | <b>ВЪЗЛЙТНА</b>. Вж. възлитвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗЛИЯНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Обредно поливане с вино и елей при жертвоприношение. <i>Вестникът Идей вървял, като носел вино в лъскав съд и злата чаша за възлиянието.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72. <i>Един път сичките царе били в храма, и по обичая щели да направят възлияние със злати чаши;.. За Псаме-тиха .. нямало чаша; тогаз той направил възлияние с медния си шлем.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 33. | + | <b>ВЪЗЛИЯНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Обредно поливане с вино и елей при жертвоприношение. <i>Вестникът Идей вървял, като носел вино в лъскав съд и злата чаша за възлиянието.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72. <i>Един път сичките царе били в храма, и по обичая щели да направят възлияние със злати чаши;.. За Псаме-тиха .. нямало чаша; тогаз той направил възлияние с медния си шлем.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 33. |
— Друга форма: возлияние. | — Друга форма: возлияние. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЛО</b> <i>нареч. Диал.</i> Много бързо. <i>Чу се изново един звук непонятен, едно грозно и глухо мукане,.., и пак събаряне на сухата пръст, и пак чаткане на камъчетата, които се търкаляха възло надолу из урвата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. <i>След пет години трескава, последователна и яростна политическа борба Л. Каравелов възло прекрати „Независимост“ и от началото на 1875 г. се прибра да издава „Знание“.</i> Ст. Младенов, БТР, 382-383. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до възел<sup>1</sup> (във 2, 3, 6, 7, 9 и 10 знач.). <i>Инките били измислили една проста и удобна възлова азбука, която и до днес някои перуански селяни употребяват.</i> ВН, 1959, бр. 2471, 4. <i>Най-после влакът спря. Двете момчета стъпиха на перона и тръгнаха из подземните тунели на голямата възлова станция.</i> Ал. Бабек, МЕ, 104. <i>Сътрудниците на лабораторията отговарят за качеството на продукцията при възловите машини.</i> ВН, 1960, бр. 2858, 1. <i>Възловата линия, сиреч линията, в която се секат земната и лунната орбита, се движи от изток към запад и прави една обиколка за около 18 1/2 години.</i> Г. Томалевски, АН, 136. <i>Както е известно, възловите места в металната кристална решетка са заети от атоми и положително натоварени йони.</i> Хим. XI кл, 1965, 88. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Който е основен, главен по значение; най-важен, централен. <i>В мислите си, казани просто,.. — Будевска се спира на възловите конфликтни точки от душевния живот на героинята.</i> Ст. Грудев, АБ, 182. <i>Имаше едно дълбоко противоречие в цялата история, то пораждаше съмнение в правотата на собственото му поведение и го [Грашев] тласкаше към преоценка на възлови моменти в живота му.</i> Д. Фучеджиев, Р, 98. <i>Само така публицистиката ще може да се доближи до една от най-важните си съвременни задачи:., смело да поставя за разрешение възловите въпроси, от които зависи най-бързото преодоляване на трудностите и придвижването напред.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 173. <i>Не умеем да използуваме конкретния повод и спор за разгръщане на дискусия по основни, възлови, както казват, въпроси.</i> ЛФ, 1958, бр. 8, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗЛОВАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Възлест. <i>Други фърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчна стълба и се префърлиха отвъд.</i> Ив. Вазов, Съч. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> Който е основен, главен по значение; най-важен, централен. <i>В мислите си, казани просто,.. | ||
| − | |||
| − | ВЪЗЛОВАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Възлест. <i>Други фърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчна стълба и се префърлиха отвъд.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
| − | XIII, 158. <i>В тая приказка не става дума за габърите | + | XIII, 158. <i>В тая приказка не става дума за габърите — благородните, високите,.., а за габърите от най-долната порода, наричани „свинак“ — ония възловати сиви и чепа-ти габъри, които единствени растат по скалиста земя.</i> Н. Хайтов, ШГ, 167. <i>Ние бяхме минали не през една такава брезова горичка. Ходенето през такива горички е много трудно. Тези брези джуджета,.., с възловати клончета, се стелят по земята. С.</i> Ставрев, ТСП, 47. <i>В дълбоките цепнатини на скалата са се вкопчили възловатите корени на дребна брезичка.</i> П. Бобев, ЗП, 52. <i>Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с</i> |
Версия от 16:19, 15 декември 2013
дост. — Господи, дочаках тържеството на гнева ти — извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува. Елин Пелин, Съч. IV, 76. Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха, опиянени от радост. Т. Влайков, Съч. III,
64. На екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета и аз въз-ликувах: — Това трябва да са цифри! Л. Дилов, МСП, 102. Море, възликувай със нас! /Ликувай и вечна си песен / слей с наш-то гръмовно "ура7 Ив. Вазов, Съч. V, 24.
ВЪЗЛИЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до лилав или в цвета на който има лилава отсянка. Както потроп-ваха с премръзнали крака в снега, видяха източен възлилав стълб дим над гората и ги [Мата, Стефан, Васил] облъхна сякаш топло огнище. Д. Вълев, 3, 61.
ВЪЗЛИТАМ, -аш, несв/, възлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възлетял, -а, -о, мн. възлетели, св., непрех. Остар. и диал. Политам нагоре, нависоко; хвръквам. Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха. Ц. Гинчев, ГК, 205. Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине, възлитаха нагоре към ясното небе. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
ВЪЗЛЙТАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлитам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЗ ЛИТВАМ, -аш, несв.; възлйтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Възлитам изведнъж. И мощни си криле ударил, / възлйтна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпре-дел, към безпредел... Н. Хрелков, ДД, 163.
ВЪЗЛЙТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлитвам.
ВЪЗЛЙТНА. Вж. възлитвам.
ВЪЗЛИЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обредно поливане с вино и елей при жертвоприношение. Вестникът Идей вървял, като носел вино в лъскав съд и злата чаша за възлиянието. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72. Един път сичките царе били в храма, и по обичая щели да направят възлияние със злати чаши;.. За Псаме-тиха .. нямало чаша; тогаз той направил възлияние с медния си шлем. Н. Михайловски, РВИ (превод), 33.
— Друга форма: возлияние.
ВЪЗЛО нареч. Диал. Много бързо. Чу се изново един звук непонятен, едно грозно и глухо мукане,.., и пак събаряне на сухата пръст, и пак чаткане на камъчетата, които се търкаляха възло надолу из урвата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. След пет години трескава, последователна и яростна политическа борба Л. Каравелов възло прекрати „Независимост“ и от началото на 1875 г. се прибра да издава „Знание“. Ст. Младенов, БТР, 382-383.
ВЪЗЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до възел1 (във 2, 3, 6, 7, 9 и 10 знач.). Инките били измислили една проста и удобна възлова азбука, която и до днес някои перуански селяни употребяват. ВН, 1959, бр. 2471, 4. Най-после влакът спря. Двете момчета стъпиха на перона и тръгнаха из подземните тунели на голямата възлова станция. Ал. Бабек, МЕ, 104. Сътрудниците на лабораторията отговарят за качеството на продукцията при възловите машини. ВН, 1960, бр. 2858, 1. Възловата линия, сиреч линията, в която се секат земната и лунната орбита, се движи от изток към запад и прави една обиколка за около 18 1/2 години. Г. Томалевски, АН, 136. Както е известно, възловите места в металната кристална решетка са заети от атоми и положително натоварени йони. Хим. XI кл, 1965, 88.
2. Прен. Който е основен, главен по значение; най-важен, централен. В мислите си, казани просто,.. — Будевска се спира на възловите конфликтни точки от душевния живот на героинята. Ст. Грудев, АБ, 182. Имаше едно дълбоко противоречие в цялата история, то пораждаше съмнение в правотата на собственото му поведение и го [Грашев] тласкаше към преоценка на възлови моменти в живота му. Д. Фучеджиев, Р, 98. Само така публицистиката ще може да се доближи до една от най-важните си съвременни задачи:., смело да поставя за разрешение възловите въпроси, от които зависи най-бързото преодоляване на трудностите и придвижването напред. В. Йосифов, Избр. тв I, 173. Не умеем да използуваме конкретния повод и спор за разгръщане на дискусия по основни, възлови, както казват, въпроси. ЛФ, 1958, бр. 8, 2.
ВЪЗЛОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Възлест. Други фърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчна стълба и се префърлиха отвъд. Ив. Вазов, Съч.
XIII, 158. В тая приказка не става дума за габърите — благородните, високите,.., а за габърите от най-долната порода, наричани „свинак“ — ония възловати сиви и чепа-ти габъри, които единствени растат по скалиста земя. Н. Хайтов, ШГ, 167. Ние бяхме минали не през една такава брезова горичка. Ходенето през такива горички е много трудно. Тези брези джуджета,.., с възловати клончета, се стелят по земята. С. Ставрев, ТСП, 47. В дълбоките цепнатини на скалата са се вкопчили възловатите корени на дребна брезичка. П. Бобев, ЗП, 52. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с
