на трапезата. КТЕМ, 526. възливам се, възлея се страд.
ВЪЗЛИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възливам и от възливам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗЛИ`ЗАМ, -аш, несв.; възля`за, възле`зеш, мин. св. възля`зох, пов. възле`з, възле`зте, прич. мин. св. деят. възля`зъл, -зла, -зло, мн. възле`зли, св., непрех. 1. Вървя, движа се нагоре; изкачвам се, възкачвам се. Разтвориха се едри широки ковани порти и оттам насреща им взеха да слизат хора цяла върволица. Те слизаха, а Момчил и дружината му възлизаха нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 449. Аз безшумно възлизам по стъпалата в тъмното, додето стигам таванския етаж. Б. Райнов, НН, 473. Каруцата възлизаше по една малка стръмнина и тишината, която настъпи, накара Алекся, Милчевски и Тоща да прекъснат изведнъж разговора си. Й. Йовков, ЧКГ, 241. Загубил всеки белег и пътека, / възлизам аз през урви и скали. А. Разцветников, С, 49. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; изкачвам се, възкачвам се. Донякъде пътят леко възлиза нагоре, изкачва се на височината. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Малката дружина, водена от Дамяна, бе поела пак каменистата пътека, която възлизаше сега по склона на едно ново бърдо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 103. Пътеката отново възлиза, спуска се, пак се качва. К. Константинов, ПЗ, 70. Улицата, еднообразна и дълга, възлизаше стръмно нагоре. Б. Райнов, ЧЪ, 191.
2. Непрех. и (диал.) прех. Стигам до по-високо място чрез изкачване; покачвам се, изкачвам се, възкачвам се. Лицата им се бяха зазноили и зачервили, когато морни-морни възлязохме на билото. Н. Хайтов, ПП, 128. Аз бях възлязъл върху крепостната стена на Царевград. Ем. Станев, А, 109. Пак по коларския път възлязох билото между рекичките Еленка и Луковица. Ст. Станчев, ПЯС, 67. И никой не чака покана, когато / избухне пожар, ами тича и носи / вода, и на покрива горе възлиза. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 83. Тогава жрецът възлиза на един надвеснат камък о стената и оттам показва идола отделно на сякой пленник по веднъж. П. Кисимов, ОА (превод) П, 100.
3. Прен. Стигам до по-висока степен в развитието си; издигам се, въздигам се, възкачвам се. Българите, макар и малко по-късно от другите, е трябвало да намерят мястото си на географската и народностна карта на света, техният национален гений е трябвало да се прояви, тяхната национална идея възлизала към своя зенит, те уверено вървели към своето обособяване. Т. Жечев, БВ, 108. За осемдесет години е извървян необозрим път, прекрачени са хоризонт след хоризонт, кръгозорите се разширяват и ние възлизаме все по-нагоре. С. Северняк, П, 335. Ако и да е малолюдна Швеция и да има весма студен климат, обаче възлезе на пръвий ряд от по-новите народи по залягванието на науките. Ив. Богоров, КГ, 100.
4. С предл. на. Достигам до определен брой; наброявам. Сега тълпата възлизаше на не по-малко от осемстотин души. Д. Димов, Т, 282. А таксата за гимназията в Солун не била по силите на кукушкия сладкар. Тази такса възлизала на около десетина турски лири. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 32. — Тук не слагам сумата, която беше получил от дребни продажби на зеленчук и която възлизаше на около трийсет хиляди лева. Ст. Марков, ДБ, 49. Трябва да се забележи, че пролетно време при голямо наводнение блатната повърхнина ( .. ) е възлизала на около 400 кв. клм. П. Делирадев, БГХ, 46.
◇ Възлизам / възляза на престола (трона). Остар. Ставам монарх. — Трябваше, .., на българския престол да възлезе един монарх с манталитета и ерудицията на учен от първи ранг. А. Страшимиров, Съч. V, 140. Приемникът на Иван Асен II, Каломан I, възлязъл на престола още в детството си. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 24. Азизовият син вдигнал партия, която искала да възлезе той на престола, наместо баща си, а не Мурат. НБ, 1876, бр. 4, 15.
— Друга (остар. и диал.) форма: возли`зам.
ВЪЗЛИ`ЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възлизам. Сутринта, след изгрев слънце, което ни събуди покрити с роса, почнахме възлизането си по урвата на върха. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. Постепенно, с възлизането на самия връх, около нас се разкриваше същата гледка, както от Шипка, само че още по-просторна и по-богата. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Най-много се удивляваха на това негово стремително, сякаш „фойерверкно“ възлизане към върховете на служебната йерархия. Господи, какво възлизане! Само за десетина години той отхвръкна толкова, колкото колегите му връстници и с по-богат стаж не смееха да си въобразят дори насън! А. Гуляшки, ДМС, 216. След възлизането на Карла II-й на английския престол, всичко се измени. Ч, 1875, бр. 9, 400.
ВЪЗЛИ`ЗАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възлизане. Възлизанието на престола на Александра, синът на Карагеорги, .., съживило изново надеждите на населението [в България]. СбНУ II, 88. Сичките сили отговориха с най-приятелский начин на сръбското правителство относително за възлизанието на сръбския престол на младия княз Милан. ДЗ, 1868, бр. 2, 8.
ВЪЗЛИКУ`ВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Изпадна във възторг, обземе ме голяма радост.
