— Господи, дочаках тържеството на гнева ти — извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува. Елин Пелин, Съч. IV, 76. Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха, опиянени от радост. Т. Влайков, Съч. III, 64. На екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета и аз възликувах: — Това трябва да са цифри! Л. Дилов, МСП, 102. Море, възликувай със нас! / Ликувай и вечна си песен / слей с нашто гръмовно „ура“! Ив. Вазов, Съч. V, 24.
ВЪЗЛИЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до лилав или в цвета на който има лилава отсянка. Както потропваха с премръзнали крака в снега, видяха източен възлилав стълб дим над гората и ги [Мата, Стефан, Васил] облъхна сякаш топло огнище. Д. Вълев, З, 61.
ВЪЗЛИ`ТАМ, -аш, несв.; възлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възлетя`л, -а, -о, мн. възлете`ли, св., непрех. Остар. и диал. Политам нагоре, нависоко; хвръквам. Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха. Ц. Гинчев, ГК, 205. Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине, възлитаха нагоре към ясното небе. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
ВЪЗЛИ`ТАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлитам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗЛИ`ТВАМ, -аш, несв.; възли`тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Възлитам изведнъж. И мощни си криле ударил, / възли`тна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпредел, към безпредел… Н. Хрелков, ДД, 163.
ВЪЗЛИ`ТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлитвам.
ВЪЗЛИ`ТНА. Вж. възлитвам.
ВЪЗЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обредно поливане с вино и елей при жертвоприношение. Вестникът Идей вървял, като носел вино в лъскав съд и злата чаша за възлиянието. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72. Един път сичките царе били в храма, и по обичая щели да направят възлияние със злати чаши; .. За Псаметиха .. нямало чаша; тогаз той направил възлияние с медния си шлем. Н. Михайловски, РВИ (превод), 33.
— Друга форма: возлия`ние.
ВЪ`ЗЛО нареч. Диал. Много бързо. Чу се изново един звук непонятен, едно грозно и глухо мукане, .., и пак събаряне на сухата пръст, и пак чаткане на камъчетата, които се търкаляха възло надолу из урвата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. След пет години трескава, последователна и яростна политическа борба Л. Каравелов възло прекрати „Независимост“ и от началото на 1875 г. се прибра да издава „Знание“. Ст. Младенов, БТР, 382-383.
ВЪ`ЗЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до възел1 (във 2, 3, 6, 7, 9 и 10 знач.). Инките били измислили една проста и удобна възлова азбука, която и до днес някои перуански селяни употребяват. ВН, 1959, бр. 2471, 4. Най-после влакът спря. Двете момчета стъпиха на перона и тръгнаха из подземните тунели на голямата възлова станция. Ал. Бабек, МЕ, 104. Сътрудниците на лабораторията отговарят за качеството на продукцията при възловите машини. ВН, 1960, бр. 2858, 1. Възловата линия, сиреч линията, в която се секат земната и лунната орбита, се движи от изток към запад и прави една обиколка за около 18 1/2 години. Г. Томалевски, АН, 136. Както е известно, възловите места в металната кристална решетка са заети от атоми и положително натоварени йони. Хим. XI кл, 1965, 88.
2. Прен. Който е основен, главен по значение; най-важен, централен. В мислите си, казани просто, .. — Будевска се спира на възловите конфликтни точки от душевния живот на героинята. Ст. Грудев, АБ, 182. Имаше едно дълбоко противоречие в цялата история, то пораждаше съмнение в правотата на собственото му поведение и го [Грашев] тласкаше към преоценка на възлови моменти в живота му. Д. Фучеджиев, Р, 98. Само така публицистиката ще може да се доближи до една от най-важните си съвременни задачи: .. смело да поставя за разрешение възловите въпроси, от които зависи най-бързото преодоляване на трудностите и придвижването напред. В. Йосифов, Избр. тв I, 173. Не умеем да използуваме конкретния повод и спор за разгръщане на дискусия по основни, възлови, както казват, въпроси. ЛФ, 1958, бр. 8, 2.
ВЪЗЛОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Възлест. Други фърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчна стълба и се префърлиха отвъд. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. В тая приказка не става дума за габърите — благородните, високите, .., а за габърите от най-долната порода, наричани „свинак“ — ония възловати сиви и чепати габъри, които единствени растат по скалиста земя. Н. Хайтов, ШГ, 167. Ние бяхме минали не през една такава брезова горичка. Ходенето през такива горички е много трудно. Тези брези джуджета, .., с възловати клончета, се стелят по земята. С. Ставрев, ТСП, 47. В дълбоките цепнатини на скалата са се вкопчили възловатите корени на дребна брезичка. П. Бобев, ЗП, 52. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с
